Може ли дизайнът на чадъра да се подобри

Чадърите често се губят, освен че не издържат на напора на вятъра в бурно време. Въпреки това ни предпазват от дъжда от над 3000 години. Но изглежда има какво да се подобри в дизайна им.

Най-често срещаният чадър – този със сгъваемите метални ребра, за пръв път се появява на пазара благодарение на англичанина Самюел Фокс през 1852 г. Компактни, сгъваеми модели започват да се разпространяват от 1930 г. насам, а големият чадър тип стик за голф е от 1970 г. насам.

Днес ние ги виждаме в различни размери и цветове, но визуалната им концепция винаги си остава една и съща. Досега.

„Има много още за развитие“, смята базираният в Ню Йорк Джъстин Нагелберг. Той създава SA – чадър, вдъхновен от японското изкуство на сгъване на хартията – оригами. „След 20 години не мисля, че хората ще използват същите чадъри, които използваме днес“.

Нагелберг смята, че истинската иновация ще са материалите. Неговото изобретение прилича на „пончо със структурирана шапка на върха“, което би трябвало да е много по-удобно от разпространените в момента модели.

SA е вдъхновен от еднократните чадъри, които се продават в Токио. Проектиран е да се връща към първоначалната си форма, ако бъде издухан отвътре навън от вятъра.

Вятърът може да бъде най-големият враг на чадъра. Често се налага да сменяме един модел с друг, тъй като се е начупил от силен вятър. А това не влияе добре на околната среда.

Британската дизайнерка Айджа Дъндар е измислила the Drop, модел с изскачащ навес, направен само от шест части. Тя казва, че той може да се ремонтира лесно, което означава, че не е необходимо да сменяме чадъра, ако една негова част се развали.

Дъндар осъзнава, че иновациите при чадъра са ограничени и подчертава, че „издръжливостта“ ще продължи да бъде най-важното съображение.

През последните години холандската компания Senz е измислила чадър, който може да издържа на вятър със скорост до 100 км/ч. Той има несиметрична форма, което означава, че е по-аеродинамичен. Senz, които продават своите продукти в цяла Европа, Източна Азия и Северна Америка, са разработили и модели, които се отварят и затварят автоматично и могат да бъдат прикрепяни към велосипедите.

„Адаптираме чадъра към съвременния пазар. Хората обичат да имат чадъри, които утвърждават тяхната идентичност“, казват от компанията.

Друг интересен модел е Air чадърът, разработен в Китай. Иновативният чадър използва въздух под налягане, а не плат, за да създаде защитен навес, който предпазва от намокряне под дъжда.

Загубата на контрол над чадъра е особен проблем при ветровито време и големи тълпи хора. Японската компания H Concept твърди, че е решила проблема с преобърнатите чадъри във вятъра като прави … преобърнати чадъри. При Unbrella те поставят метални подпори на върху горната част на покритието от плат, а не върху долната.

Британският изобретател Стивън Колиър създава Rainshader – негова версия на чадъра като шлем.

Не всеки радикален дизайн на чадъра ще се появи в магазините, но търсенето на чадъри на световния пазар е голямо. И кой знае с какъв чадър ще се пазят правнуците ни от дъжда.