А защо България да харчи повече от Катар за климата?

Бившият американски вицепрезидент Ал Гор – автор на „Неудобната истина“ и екоактивист, на срещата в Лима. Снимка: ЕРА / БГНЕС

Пътят към ново климатично споразумение в Париж следващата година е осеян с препятствия и основното е спорът между Запада и развиващите се държави кой с какви въглеродни ангажименти да се нагърби, пише Bloomberg в анализ за постигнатото от Обединените нации на срещата в Лима миналата седмица.

На конференцията в перуанската столица 194 държави се събраха в опит да изработят глобален договор за климата, в който всяка страна да участва с определена цел и задача за намаляване на парниковите емисии. И макар че държавите се договориха до следващата среща по темата – в Париж през есента на 2015, да определят конкретните цели, засега няма особени надежди обещанията и доброволните ангажименти на неколцина да се претворят в правно обвързващ договор.

Едно от най-ползотворните решения по пътя към Париж дойде през ноември, преди още конференцията в Лима да започне. Тогава американският президент Барак Обама и китайският Си Дзинпин обявиха началото на съвместни усилия на САЩ и Китай за обуздаване на емисиите. Китай все още се води развиваща се страна и екоактивистите се надяват този ход да премахне различият между двата лагера.

С покачването на температурите и рекордните нива на световните емисии на парникови газове, нуждата от реакция на всички правителства е спешна, заяви генералният секретар на ООН Бан Ки Му. „Политиката фундаментално се промени“, писа той.

И все пак, постигането на консенсус остана далеч при разговорите в Лима, които продължиха повече от 30 часа. Тазгодишните търкания бяха основно по линията как предстоящото споразумение ще третите онези, които са забогатяли чрез изгаряне на изкопаеми горива (западните държави от индустриалната революция до днес) и онези, които се нуждаят от евтина енергия, за да се справят с бедността.

От 1992 г., когато на среща на ООН в Рио де Жанейро бяха положени основите на световното споразумение за овладяване на климатичните промени, досега бе издигната стена между по-заможните и по-бедните нации. Америка, която е сред първите, ратифицирали споразумението, заявява, че индустриализираните държави, довели до глобалното затопляне, трябва първи да си намалят емисиите.
Оттогава Китай е надминал САЩ като най-голям емитент на парникови газове, а Индия се подреди на трето място.

И едва 15% от световните емисии сега се покриват от Протокола от Киото, приет през 1997 г. (ратифициралите го 35 индустриализирани държави се ангажират с намаление на емисиите си с определен
процент до 2013 г.).

Де е Източна Европа, де е Катар?

По тази логика, от по-бедните страни от Източна Европа се изискват повече ресурси за борба с климатичните промени, отколкото от богатия на газ Катар (където бе предната среща на страните от конвенцията по климата на ООН) или проспериращия Сингапур. САЩ и Европесйкият съюз смятат, че по-широко споразумение е единственият възможен път за развитие.

„Идеята, че можеш да оформиш ново споразумение според това кой в кой лагер е бил през 1992 г. (на развитите или на бедните общества – бел.ред.), е напълно незащитима“, заяви американският представител в Лима Тод Стърн. Това трябва да се промени, смята той.

Развиващите се страни обаче държат на разделението, което сега позволява потоци от „климатично“ финансиране да тече към техните енергийни индустрии без те да минават през болезнени реформи. Проекто-споразумението от Лима запазва част от разделението, позволявайки най-слабо развитите нации и малките островни държави да поемат ангажименти според „различни национални обстоятелства“.

Пет-страничното споразумение само очертава какво „могат“ да направят нациите, за да демонстрират ангажираността си с намаляване на емисиите. По-ранна версия на текста използваше думата „ще трябва“, което говореше за повече категоричност. Индия обаче си тръгна от преговорите доволна от свършеното. „Това беше едно добро начало на Париж“, каза индийският министър на околната среда Пракаш Джавадекар – „различието дойде на дневен ред“.

Острови под вода

Политиката в областта на климатичните промени се усложнява допълнително от групата нации, които са най-уязвими от тях – особено островите в риск от заливане заради повишаващото се морско равнище. Те са разочаровани, че решението от Лима не включи система, която реално да подсили ангажиментите.

„Целият този процес на показване и обяснения, който сътворихме тук, все още е доброволно споразумение“, посочва Иън Фрай, представител на дребната тихоокеанска островна стра Тувалу –
„страните могат просто да си избират какво да докладват“.

Тези острови си издействаха отстъпки, някои от които доближават границите, поставени по-рано от САЩ и ЕС. Единият е препоръка за механизъм за обезщетения, който да помогне на развиващите се страни да се справят с ефекта на климатичните промени. Островните страни искат да осребрят тази уговорка в още един финансов поток.

Богатите страни обаче нямат желание да издават празни чекове за бедствия в чужбина.

Финансови спорове

Финансите са другият гръмоотвод. Богатите държави обещаха да увеличат помощта, свързана с климата, на 100 милиарда долара годишно до 2020 г., но едва са започнали с дребна част от тези суми. Развиващите се страни искат сигурност кога се очаква тези средства да потекат, а такава от Лима не дойде.

Друга щекотлива тема, която остана за Париж, е каква правна сила ще има новият договор, посочи британският министър на енергетиката Ед Дейви.

Но най-спорна си остава темата за стената между индустриализираните и развитите страни. „Ето тук ще е битката, това ни завеща историята на преговорите за климатичните промени“, каза Дейви.
Делегатите се колебаят също дали да се въведе нова дългосрочна цел в Париж. Настоящата цел, препотвърдена в Лима, е да се задържи ръстът на температурите в рамките на 2 градуса Целзий до края на века. Предложението за идната година в Париж: да се свият наполовина емисиите от изкопаеми горива до 2050 г. или дори да се занулят.

Расте тревогата, че настоящата политика няма дори да доближи тази температурна цел, коментира Кристиана Фигерес, водещият преговарящ в ООН.

Нейният предшествени бе още по-откровен от нея: „Целта от 2 градуса е неизпълнима за Париж, предвид сегашния процес“, каза Иво де Бур, сега шеф на Global Green Growth Institute в Сеул, Корея. Въпреки това Де Бур посочва, че делегатите са в „много по-силна позиция откотолкото преди година в Копенгхаген“.

Текстът, който полага основите на бъдещото (евентуално) споразумение от Париж, е едва 37 странички в момента. Два месеца преди конференцията в Копенхаген делегатите се бореха с 200 страници, голяма част от които пълни с материал в скоби, указващ липса на съгласие по определени точки.

„Ние се настроихме за провал, защото беше всичко или нищо, и хората се разотидоха, смятайки, че е нищо“, каза Уини Биянима, изпълнителен директор на благотворителната организация заразвиващите се страни Оxfam. Париж ще е по-скоро стартова точка, отколкото финал на процеса, смята тя.

А Русия вини санкциите за бездействието си

По-нататъшното финансиране на мерките за намаляване на парниковите емисии и програмата за нисковъглеродно развитие на Русия е под заплаха, признават руски представители на срещата в Лима, цитирани от в. „Комерсант“.

Заради санкциите спрямо Русия (наложени заради анексирането на Крим и подкрепата й за бунтовниците в размирния украински регион Донбас), потоците на глобалното „зелено финансиране“ са станали недостъпни за Русия.

При разговорите в Лима руската делегация е потвърдила плановете си в тази сфера: намаляване на парниковите емисии с 25% до 2020 г. (спрямо нивото им от 1990), с 30% до 2030 г., повишаване на дела на биогоривата в транспорта от 0% (колкото е сега) на 8% до 2018 г. и т.н.

От руската делегация се оплакаха на конференцията в Перу, че в момента заради политическата ситуация източниците на финансиране за това намаляване на емисиите, са на практика секнали за Русия. Сред тях е Глобалният екологичен фонд, който е временно недостъпен за страната заради ситуацията в Украйна – финансирането на бъдещи и действащи нисковъглеродни проекти в Русия е забранено.