Балтийските страни похарчиха €1.24 милиарда за отбрана

Съвместно учение на латвийските и американските въоръжени сили. Снимка: ЕРА/БГНЕС

Действията на Русия спрямо Украйна отприщиха военните разходи в балтийските страни, които са прекарали половин век под съветска окупация и които се опасяват от териториалните амбиции на Москва, пише AFP в анализ за бюджетите за отбрана в региона.

Наистина, балтийските сили нямат никакъв шанс изправени сами пред руската военна машина. Според литовския анализатор Александрас Матонис обаче в случай на нападение тези страни трябва просто да отблъснат първата атака и да покажат воля за съпротива в очакване на “тежката кавалерия” на НАТО.

„В най-лошия случай, ако срещу балтийските страни бъде извършено нападение и ако НАТО активира плановете си за отбрана, съюзниците ще имат нужда от известно време, за да отговорят. Първата вълна на агресията ще трябва да бъде посрещната и отблъсната от засегнатите страни с техните собствени средства за отбрана”, казва той.

След като Руската федерация присъедини Крим към своята територия и оказа помощ на сепаратистите в Източна Украйна, Естония, Латвия и Литва започнаха да купуват военно оборудване и увеличиха военните си бюджети. След като през 1991 година обявиха своята независимост, през 2004 година трите страни се присъединиха към НАТО и ЕС, за да засилят връзките си със Запада.

За да изпълнят ангажиментите си те увеличиха военните си разходи. На 9 декември Естония подписа с Холандия най-големия военен договор в своята история и закупи бойни автомобили и шест танка „Леопард” за €138 милиона. През август Латвия купи от Великобритания 123 военни автомобила, а миналия месец сключи договор с Норвегия за 800 противотанкови системи и 100 камиона. Литва пък поръча от Полша системи за противоракетна отбрана и ще похарчи €20 милиона за американски ракети.

Така, за 6 месеца трите малки страни с общо население малко над 6 милиона души похарчиха €300 милиона за военно оборудване.

Според латвийския експерт Кристина Рудзите-Стейскала Естония, която се оказва един от малкото членове на НАТО, отговарящи на изискването на алианса за военни разходи в размер на 2% от брутния вътрешен продукт (БВП), предвижда да увеличи тези разходи до 2.05%. Вилнюс и Рига са далече от тази цел с 0.89% и 0.91%, но през 2015 година планират до увеличат бюджета си за отбрана до 1.1 и 1% от БВП.

Въпреки тези усилия общата сума на военните разходи на балтийските страни – €1.2 милиарда за 2014 година, изглежда смешно на фона на похарчените от Русия €60 милиарда, или 3,4% от нейния БВП.

Опасенията на Литва, Латвия и Естония се засилиха с увеличаването на руската военна дейност по техните граници. Руския военни самолети прелитат всеки ден в близост до тези страни. На 6 срещу 7 декември самолети на НАТО са излитали неколкократно, за да „придружат” руските бомбардировачи.

На 8 декември Литва засили нивото на готовност на своите войски, след като стана свидетел на преминаването на 22 руски военни кораба в Балтийско море. В групата, само на 5 километра от териториалните води на Литва, премина и тежко въоръжена корвета.