Лукаш Острьовски: Сърце и ентусиазъм - това е нужно за социална промяна

Лукаш Острьовски: Сърце и ентусиазъм – това е нужно за социална промяна

Какво е необходимо за социална промяна? Каквото и за другите промени – хора със сърце и ентусиазъм, които да я извършат. Лукаш Остроьовски е член на полската фондация „STOCZNIA“, Полша. Той е социален изследовател и експерт по оценяването къмо звеното „Социални иновации и научни изследвания“ към „Shipyard“, Полша. Лукаш беше лектор на годишната конференция на Българския дарителски форум.

Лукаш Острьовски

С какво се занимавате и какво представлява оценяването на донорски програми?

Подкрепям грждански организации в оценяването на програмите им за благотворителност. Множество големи донорски и други неправителствени организации и донори имат такива програми. И те искат да знаят как се справят и какви са реалните им резултати. Искат да проверят и измерят постиженията си.

Работим с разнообразие от програми. Например миналата година работих за чуждестранни студенти, следващи в Полша, които проучваха нашия опит в обществените трансформации – в Източна Европа, и опита на Централна Азия. Имаме програми за местни лидери, за местни партньорства между общности, доброволчески програми.

Сега започваме изработване на методология, за да оценим какво се налага като тенденция в партисипативното бюджетиране (въвличането на обикновените граждани пряко в управлението и съгласуваното с тях харчене на публични пари, – бел.ред.). Това е един много интересен механизъм, при който гражданите вземат решения за общинските бюджети.

Все още е експериментален подход и ние се опитваме да оценим ефекта му. Няколко общини го правят за втори път и още се учат. И имат нужда от някой, който да оцени резултата и да даде отговори на някои важни въпроси. Например, ако въведем партисипативно бюджетиране, това ще накара ли хората да разбират по-добре какво представлява местният бюджет и как е конструиран, ще повиши ли в резултат готовността им да си плащат данъците, ще участват ли активно с идеи за какво да се разходват средствата, ще обсъждат ли бюджета със семейството, съседите си и т.н., тоест, ще се вдигне ли нужният шум и ще се породи ли нужният обществен дебат за тези публични политики.

Професионалният ми бекграунд е социалното изследване и съм запознат с методите за това – знам как да задавам въпроси, знам как да интервюирам хора.

Представете си, че имате доброволческа програма. И искате участниците в нея да са удовлетворени и да продължат да бъдат доброволци. Как знаете дали ще продължат да участват като доброволци след година – две – три и не са разочаровани? Никой не може да ти каже предварително. И трябва да го проверяваш, трябва да направиш проучване и оценка, и да дадеш отговор на този въпрос.

И ако разбереш, че част от доброволците ти не са удовлетворени, трябва да намериш отговора защо – къде куца програмата. Това е моята работа.

Можете ли да посочите успешни проекти, оценявани от вас и съответно провалени?

Работя с професионално действащи организации и откровено казано, не съм срещал наистина провалени проекти или програми. В неправителствения сектор хората обикновено работят със сърце и ентусиазъм и правят се стремят нещата да се случват по най-добрия възможен начин.

Но искат да стават и по-добри, искат да знаят резултатите си – както за да ги представят пред донорите си, така и за имат ясна представа сами за себе си, затова имат нужда от нашата помощ.

Защото когато се занимаваш със социални проекти и се стремиш към някаква социална промяна, се нуждаеш от някакво измерване на резултата си – за да имаш увереност, че това, което искаш, действително се случва.

Занимавате ли се с проекти за корпоративна социална отговорност и по ваше наблюдение, какви са мотивите на компаниите да даряват – желанието да направят добро, някаква корпоративна вина или правене на имидж? Или има и от трите?

Аз лично не, но организацията ми се занимава и с такива проекти. От наша гледна точка, те не са много различен вид дарителство. Защото корпорациите също гонят някакви конкретни резултати. Те имат пари, които биха могли да вкарат в бизнеса си, но решават да ги похарчат за някаква важна обществена кауза.

Трудно ми е да преценя кои са водещите мотиви. Нямам нищо против една компания да прави имидж, правейки добро. Но смятам, че добрият начин да правиш имидж, е да се основаваш на действителни, доказани постижения.

Защото ако не успяваш да правиш нещо смислено и реално като социална промяна, а в същото време се опитваш да правиш имидж чрез него, това няма да е добра реклама.