Астрономи търсят звезди, бързи като светлината

Снимка: НАСА

Слънцето ни обикаля центъра на Млечния път с впечатляващите 724 000 км/ч. Наскоро обаче учените установиха, че съществуват звезди, които се носят из галактиката ни с няколко милиона километра в час и твърдят, че дори може да има по-бързи от тях.

След известни изчисления, астрофизиците от Харвард Ави Льоб и Джеймс Гилочон осъзнават, че звездите наистина могат да се движат с много по-голяма скорост. Според техния анализ, те дори могат да достигнат скоростта на светлината. Резултатите са теоретични и никой няма да е сигурен дали такива обекти наистина има, докато астрономите не ги засекат. Льоб обаче смята, че това ще може да се случи едва след създаването на следващото поколение телескопи.

Но астрономите не преследват единствено скоростта на звездите. Ако такива слънца наистина бъдат открити, те ще помогнат на учените да разберат еволюцията на вселената. В частност, те биха им дали друг инструмент за измерване на скоростта, с която Космосът се разширява.

Освен това Льоб смята, че при подходящи условия планетите биха могли да орбитират около такива звезди и да ги следват в междугалактически пътешествия. Ако на тези планети има форми на живот, те биха могли да го пренасят от една галактика в друга.

Всички започва през 2005 г., когато учените откриват звезда, която се отдалечава от галактиката достатъчно бързо, за да избегне гравитационното поле на Млечния път. През следващите няколко години астрономите откриват още няколко от станалите известни като свръхскоростни звезди.

Всички те са били изхвърлени от огромната черна дупка в центъра на галактиката. Когато двойка звезди, орбитиращи една около друга се приближи до черната дупка, тя започва кратък гравитационен танц, който завършва с „изстрелването“ на едната звезда, докато другата остава около черната дупка.

Льоб и Гилочон осъзнават, че ако вместо това има две огромни черни дупки, които са на път да се сблъскат, а около едната орбитира звезда, гравитационният сблъсък може да я изблъска със скорост, стотици пъти по-голяма от тази на свръхскоросните звезди.

Доказателство за съществуването на тези слънца ще бъде един от най-ясните сигнали, че две черни дупки са на път да се слеят. Макар това да е изключително трудно за забелязване, откритието би дало напълно нов инструмент за изследване на Вселената.

След около 4 милиарда години нашият Млечен път ще се сблъска с галактиката Андромеда. Тогава двете черни дупки в центъра на всяка от галактиките ще се слеят, а звездите вероятно ще бъдат захвърлени в пространството.

Слънцето ни е твърде далеч от центъра на галактиката, за да бъде повлияно от тези събития, но някоя от звездите все пак може да има в орбита си обитаеми планети. И ако човечеството все още съществува, то може да я „хване на стоп“ и да отпътува към друга галактика.