Стойнев: Енергийната ни зависимост от Русия е 95%

Иван Иванов, Драгомир Стойнев и Иван Костов. Снимка: БГНЕС

Днес Лабораторията за управление на риска, която се ръководи от бившия премиер и лидер на ДСБ Иван Костов, проведе конференция на тема “Бъдещето на природния газ”. На нея се събраха политици и експерти с коренно различни мнения по темата.

Основен говорител на събитието бе министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев, който изнесе доклад за направеното по отношение на диверсификацията на маршрутите и доставките на природен газ. В конференцията взеха участие и бившите министри на енергетиката в правителството на ГЕРБ Делян Добрев и Трайчо Трайков, както и експертите Илиян Василев, Сашо Дончев и Иван Хиновски.

В началото на конференцията министър Стойнев посочи, че от момента, в който новото правителство е встъпило в длъжност, е започнала активна работа за осъществяване на проекта „Набуко“, който давал истинска диверсификация на доставките на природен газ. За съжаление този проект е бил спрян и на въпрос на Стойнев към инвеститорите в проекта защо това е станало, му било обяснено, че причината е търговска.

Енергийният министър посочи, че не е приел този отговор, защото „Набуко“ е бил в много напреднала фаза и е имало осигурено финансиране. Той допълни, че пред реализацията на Трансадриатическия газопровод, който беше избран вместо „Набуко“, има проблеми, след като наскоро френската компания Total се е отказала от участие в проекта.

Стойнев подчерта, че ако изграждането на газопровода „Набуко“ беше започнало, то България е щяла да се откаже от проекта „Южен поток“. В момента обаче той бил стратегически приоритет на правителството, защото щял осигури диверсификация на маршрутите на природен газ, макар източникът отново да е Русия.

Във връзка с това министърът съобщи, че в момента зависимостта ни от Русия за доставка на енергийни ресурси е 95% и за съжаление през последните години нищо не е направено това да се промени. Той посочи, че именно диверсификацията е била основният приоритет пред правителството и че настоящата криза в Украйна подчертава значението на тази цел.

Стойнев говори и за интерконекторните ни връзки със съседните страни. По отношение на тази с Румъния той каза, че има ново забавяне в пусковия срок. Вместо това да стане в края на този месец, връзката ще е готова през юни. Причината била технологична и свързана с естествени препятствия по време на прокарването на тръбопроводите под река Дунав.

С Турция трябва да имаме изградена газова връзка през 2016 г. Този срок за първи път се обявява публично. Стойнев не пожела да даде повече детайли по отношение на капацитета и маршрута на тръбата.

Още през тази година ще започне работата и по газовата връзка с Гърция, откъдето очакваме да потече азерски газ от 2019 година. Капацитетът на тръбата ще е 5 млрд. куб. м. газ годишно, допълни Стойнев. Той посочи, че през нея може да тръгне и газ, доставян от Катар на терминал за втечнено синьо гориво, разположен в Егейско море.

Бившият депутат от „Синята коалиция“ Иван Иванов, който беше в Инициативния комитет против изграждането на АЕЦ „Белене“, изнесе доклад за перспективите пред използването на природен газ в Европа, изготвен от Лабораторията за управление на риска. Според доклада до 2020 г. Европа ще намали зависимостта си от доставки на природен газ от Русия и Турция. Това ще се случи заради новите газопроводи от различни източници като Алжир, Туркменистан., Иран и Ирак. Пaк дотогава в САЩ ще бъдат изградени осем терминала за втечнен газ, като два от тях ще доставят синьо гориво за Европа.

По оценката на Иванов до 2020 г. Европа ще постигне своята цел да диверсифицира източниците си на природен газ, което ще доведе до по-голяма икономическа конкурентоспособност на Стария континент.