Планът на Путин за износ на газ за Европа през Турция е нереалистичен

Снимка: ЕРА/БГНЕС

Когато миналата седмица президентът Владимир Путин заяви, че се отказва от $45-милиардния газопровод до Европа под Черно море, той обяви своя план Б, пише Bloomberg. Русия ще построи тръба за Турция и след това ще транспортира синьото гориво към Гърция и останалата част на континента.

Това е идея, която мнозина смятат за по-осъществима от оригиналния план А.

“Това е просто шоубизнес”, казва Неджет Памир, енергиен специалист от университета Билкент в Анкара. В телефонно интервю за изданието той казва, че идеята за газопреносна мрежа за снабдяване на Европа от Русия и през Турция е наистина нереалистична.

Всички фактори, които попречиха на изграждането на “Южен поток” до България вероятно ще се повторят и ще предопределят бъдещето на новия проект. Застоят в търсенето на газ в Европа подкопава икономическата обосновка за газопровода. ЕС не е в настроение за договори с Русия, докато кризата в Украйна е все още в разгара си, а най-големият икономически блок в света търси алтернативни източници на гориво.

Новият план на Русия предполага, че държавната компания “Газпром” ще построи тръба към Турция с много по-голям капацитет от нуждите на страната. От там тя ще отнася газ до границата с Гърция, където ще има разпределителна станция, управляваща доставките за ЕС.

“Този проект е напълно реалистичен”, заяви Путин в Анкара миналата седмица.

Турция обаче все още е далеч от обвързването с проекта. Министърът на енергетиката Танер Йълдъз заяви, че страната не иска да бъде поставена между Европа и Русия.

“Времето ще покаже дали предложените проекти са осъществими или не”, добави той.

Твърде амбициозно

Руският план е твърде амбициозен, твърди анализът на Оксфордския институт за енергийни изследвания, ръководен от Саймън Пирани.

Предложената тръба между Русия и Турция разширява съществуващия “Син поток” и ще може да пренася 63 милиарда кубически метра на година или повече от 10 на сто от европейската консумация. Макар около 20% от горивото да остава в Турция, останалото количество ще трябва да се изпраща към ЕС.

“Макар допълнителния капацитет да е полезен, 63 милиарда кубически метра далеч не са необходими”, казва Пирани. По думите му бъдещето на европейския газов пазар е по-скоро мътно и трудно за прогнозиране.

“С обръщането към такъв грандиозен проект, Русия рискува да изгуби пари, вместо да заложи на по-малки, но реалистични идеи”, казва Михаил Корчемкин, основател на компанията за енергийни анализи Malvern. Въпреки това по този начин Русия ще увеличи своя дял на турския пазар, където тя вече е водещ доставчик.

Износен пазар

Турция е вторият най-голям експортен пазар за “Газпром” след Германия и е една от малцината страни, които увеличиха доставките си от началото на годината.

Страната внася 57 на сто от газа си от Русия през последната година, а 49% от него идва през Украйна. Останалата част минава по “Син поток”. Въпреки това страната диверсифицира сериозно източниците си на синьо гориво.

Тя получава газ през Азербайджан, който трябва да удвои доставките си от 2018 година, след като бъде построен нов газопровод. Освен това тя купува и от Туркменистан, както и втечнен газ от Алжир и Северен Ирак.

Въпреки това Русия има възможността да увеличи годишните си доставки до 16 милиарда кубически метра.

Два газопровода

“Мисля, че това, което ще видим са два газопровода, всеки от които ще е с капацитет от 16 милиарда кубически метра, а след това строителството ще спре”, казва анализаторът на Methilinks Джон Робъртс.

По думите му първият ще покрие вноса, който сега минава през Украйна, а вторият ще може да поеме нарастването търсене на турския пазар.

Турската консумация на енергия трябва да се увеличава с 4.5% годишно между 2015 и 2030 г. и ще се удвои през следващото десетилетие. Доставките на “Газпром” към Европа вероятно ще намалеят с около 20% до 2020 г. заради все по-голямото налагане на възобновяемите енергийни източници и горивото от САЩ.

Обръщането към Турция обаче си има цена. Русия вече договори 6-процентова отстъпка от цените си от началото на следващата година, а Турция смята да търси дори по-добра цена. Страната е поискала за отстъпка до 15% по време на разговорите и смята да продължи да преговаря, докато достигне цени, близки до тези за Германия.

В момента най-голямата европейска икономика плаща средно по $366 на 1000 кубически метра, което е една от най-ниските цени в Европа.

“Газпром” ще трябва да обмисли алтернативни маршрути за износ на газ, защото не може да разчита на украинската газопреносна мрежа завинаги. Транзитният договор между двете страни изтича през 2019 година, а ЕС не може да смята тази мрежа за сигурна в дългосрочна перспектива.