По острите камъни на делника*

Кабинет Борисов 2.0

Малко преди вторият кабинет на Бойко Борисов да изплаче, се появи програмната декларация, която в едни други условия би била наречена предварителен договор. Под документа, който съдържа най-добрия екстракт от най-добрите намерения и политически компромиси на ГЕРБ, Реформаторския блок, АБВ и Патриотичния фронт, седят няколко лидерски подписа.

След месец тази декларация би следвало да се превърне в набор от конкретни политики – програмата на бъдещото правителство. Какво ни очаква? Някои изрази са пълни нелепици. Други представляват окастрени смислени предизборни обещания, трети са силна заявка за промяна.

Това, което липсва на декларацията, е смисълът да я има, заради кого и в името на какво се прави. Към кого е адресирана, както обича да казва президентът. Достоен завършек – или преамбюл, би бил текст, в който се казва, че в края на мандата качеството на живот ще се повиши. А то има няколко конкретни измерения – доходи (заплати и пенсии), нови постоянни работни места, здраве на нацията, намаляване броя на хоспитализациите, ако щете, достъп на повече български граждани до ВиК-услуги, намаляване на дела на застрашените от социално изключване, намаляване на смъртността сред новородените и т.н.

В България никоя власт не е обвързвала намеренията с очакваните резултати от управлението си. И тази явно няма да направи изключение, което ни изправя пред поредния комплект писма до Дядо Коледа.

Преди повече от два века Томас Джеферсън беше написал „Most bad government has grown out of too much government“. Повече или по-малко за България се оказва, че е все едно. 25 години след падането на тоталитарния режим, страната днес е най-бедната, с най-голяма корупция и с все по-несвободни медии в ЕС.

Странни работи

„Политическо решение за включване на България в Европейския банков надзор“. Какво прави този запис в програмната декларация, след като през юли политическите сили + президентът се разбраха за тази стъпка?

Инициативата беше вменена на служебния кабинет, който изобщо не я започна, а накрая чухме и нелепото оправдание на премиера Близнашки, че не било направено, понеже надхвърляло рамките на мандата му. Това беше ясно и в началото, но неговото задължение беше да я задвижи.

„Нови възможности за финансиране на инвестиционни проекти и стартиращи предприятия чрез ББР или инвестиционен фонд“. А не трябва ли преди това да станат публично известни практиките на единствената държавна банка като Българска банка за развитие и ефектът от финансираните от нея до момента стартъпи, в т.ч. и проекти на украински инвеститори за хотели по Черноморието? Както и броят на отпуснатите ипотечни и потребителски кредити на държавни служители и условията по тях.

Ами тя си е обявена като банка за финансиране на малки и средни предприятия, както и че осигурява проектно финансиране за експортно ориентирани компании. Но до момента винаги е била инструмент на тези, които държат мандата.

ББР беше обсъждана като спасителен пояс за КТБ. Именно заради това на 4 юли т.г. в Устава на ББР акционерите й гласуваха промяна, според която „банката може да осъществява операции, при които да пропусне ползи или да реализира загуби, ако те са предложени от българското правителство“. Това позволява ББР да поема по-високи рискове и да не преследва максимизиране на печалбата, когато разработва кредитни продукти за фирми със затруднен достъп до кредитиране или компании от икономически изостаналите региони, става ясно от сайта на ББР.

Статия на „Капитал“ разкри сериозното финансиране, осигурявано от ББР, за фирми, свързани с Делян Пеевски. Наред с това, забележителното за ББР са възнагражденията на мениджмънта й, което може да се види през ръста на административните й разходи – с двуцифрено чило на година при в пъти по-малко за останалата банкова система. Но тази все пак бяха намалени с 18%.

Евроинтеграция? Кой измисли това

„Засилена интеграция на България в Европейския съюз и НАТО“. При страна, която от 7 години е в ЕС, а близо 10 – в НАТО, изречението е повече от безсмислено.

Както и за „Ефективна защита на правата и интересите на българите зад граница“. Просто осигурете отделен избирателен район за гласовете на българите от чужбина – и бързо признаване на дипломите им в България. След което закрийте Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ) – тази касичка с двойно дъно за бг паспорти.

Най-амбициозната глава – правосъдие

Това е най-подробната глава от програмната декларация – и най-конкретната. Почти изцяло отразява обещаното от Реформаторския блок преди изборите.

Претворяването й на дело и търсенето на широко съгласие за реализиране на мерките по тези цели ще е най-голямото изпитание пред политическата седмопартийна формация. Както отбелязаха наблюдатели, много от мерките изискват промени в Конституцията. Това означава мнозинство, по-голямо от 137-те, които подкрепят кабинета. Което не значи, че всички те биха подкрепили и реформите в правосъдието.

Достатъчно е да споменем две: „Въвеждане на механизъм за осигуряване на публичност, прозрачност и обществен контрол върху работата на Главния прокурор“. (…Защото сега над него е само Господ.)

„Подкрепа за силна специализирана прокуратура, която да разследва приоритетно корупцията и злоупотребите по високите етажи на властта“. (Защото сега осмисля съществуването си предимно с кокошкарски истории… Кога най-сетне ще видим обвинителния акт срещу Христо Бисеров, за който главният прокурор Цацаров каза през септември, че ще го видим в най-кратки срокове? Два месеца изминаха оттогава.)

Е-управление и държавна администрация

Ако всичко в тази глава бъде изпълнено, ще задминем Естония, от която в първия си премиерски мандат Борисов ни беше обещал ноу хау. Предвид липсата на прогрес, очевидно обмяната на опит не се е състояла.

В тази сфера е необходимо да се внесе яснота. От една страна – за степента на електронизация на системите на отделните ведомства, от друга – степента на обвързаност на системите помежду им, което да позволява обмен на данни. Пример: е-системите на НАП и НЗОК се правят от има-няма четири правителства (без служебните). И накрая, редно е да бъде даден отчет за изхарчените до момента средства, какво остава и колко още ще ни струва.

Що се отнася до държавната администрация, Законът за държавния служител се нуждае от ъпгрейдване в частта „Дисциплинарна отговорност“. В момента разписаните там санкции за чиновниците са просто „отбиване на номера“.

Публични финанси, икономика, обществени поръчки

Какво значи „запазване на валутния борд до влизане в еврозоната“? Вместо това клише, което дори не е вярно, е нужно да се запише кога България смята да направи постъпки за влизане в ERM 2 – механизмът, който осигурява допуск в еврозоната.

При този механизъм, за който няма определен срок на престой – може да е две, може и повече години, фиксираният валутен курс ще трябва да отпадне, тъй като едно от нещата, които се тестват в ERM 2, е способността на съответната държава да поддържа стабилността на националната си валута в коридор от допустими отклонения. Дали БНБ ще се справи е важният въпрос.

Същественото тук е запазването на плоския данък, както и въвеждане на данък върху финансовите трансакции. Безспорно най-значимата промяна е обединяването на НАП и митниците, пресечна точка между програмите на ГЕРБ и ДПС, които официално не са включени в това управление.

Предвид факта, че митниците, освен със събиране на приходите от мита, акциз и ДДС, са задължени да работят и срещу наркотрафика и контрабандата през границите – специфична дейност, извън събираемостта на приходите, то повече от ясно е, че борбата в тази посока ще следва ритмичността, с която се пълнят двойните дъна на партийните каси.

Излишен пълнеж е вписаното ускорено приемане на актуализация 2014 и бюджет 2015. Това е по подразбиране. А дали „възстановяване на доверието в БНБ“ минава през смяна на ръководството й – ще разберем. Както и „нормативно регламентирана публичност на кредитната история на КТБ“.

Законодателните промени в сферата на обществените поръчки – секторът, който генерира най-висока корупция, са повече от постни. Те не отразяват нито едно от съществените предложения на Реформаторския блок, заявени в предизборната им кампания – например въвеждане на единен орган за провеждане на обществените поръчки, за да се прекрати връзката между възложителя и изпълнителя.

С изключение на електронните обществени поръчки, останалото е патос и декламация.

Образование, социална политика и здравеопазване

Образованието е една от най-консервативните системи и ако тук бъде започната реформа, тя ще изисква одобрение и от опозицията, тъй като не е възможно да бъде осъществена в рамките на един само управленски мандат, а поне два.

От политиките, които ще се разработят в програмата, ще разберем дали ще останат делегираните бюджети, въведени след учителската стачка при тройната коалиция; как ще се оценяват учителите; кога ще бъде приет законът за училищното и предучилищно образование; кога ще се промени съдържанието на учебниците; ще се запазят ли критериите за малко училище – и за защитено; ще има ли промени в броя на ВУЗ-овете, които надхвърлят 50, и в броя на училищата, които са 2614, предвид факта, че учениците намаляват?

По отношение на социалната политика, единственото ясно е, че пенсионната реформа спира за 2015 г. до изработването на цялостна стратегия. Нито дума за това държавните служители да си плащат осигуровките. Въвеждането на минимално почасово заплащане най-вероятно ще остане на книга, тъй като основният проблем в България винаги е бил липсата на ефективен контрол.

Помощите до трето дете дължим на Патриотичния фронт, които настояваха раждането на деца да не се превръща в система на препитание.

Здравеопазването е представено с няколко идейни намерения. Монополът на НЗОК се запазва. Качествена промяна би била една нова схема на финансиране, не чрез клинични пътеки, както и повишаване на здравната вноска.

Нито дума не е отворена за ограничаване на броя на болниците или отпадане на някои, в случай че бъдат завишени критериите за лицензи и преборени корупционните практики. Разпределението на болнични легла в България е неравномерно и е доста над средното за ЕС – по данни на НСИ, в края на 2013 г. на 100 хил. души от населението се падат 683.5 болнични легла при 550 средно за ЕС.

Но пък е записано, че националната здравна карта, която би трябвало да регламентира разпределението на болничните легла по места и достъпа на населението до здравни услуги, ще бъде задължителна. Как обаче ще се справи със свръхизлишъка на легла в София и липсата на цели райони от България без джипита и специалисти?

Лекарското съсловие и особено младите лекари очакват нова политика по отношение на специализациите в посока на тяхната либерализация като отпадане на таксите и входящите изпити. Първо, броят е изключително малък, второ, започнатите в европейски държави специализации няма как да бъдат продължени у нас, трето, заплащането на специализантите е унизително малко – по две минимални заплати месечно, четвърто, заради нулевите години има голям недостиг в някои специалности, пето – процедурите са тромави и бюрократични, а сроковете дълги.

Ако безразборното нарастване на частните болници бъде ограничено, може да се окаже, че всъщност лекарите ни стигат. Макар че, по данни от началото на 2014 г., към 80% от работещите лекари са над 45 г., а само 5% са до 30-годишни. Като брой лекарите са намалели от 35 000 през 2009 г. до под 29 000 сега.

Текстът, с който се задължава НЗОК „да закупува лекарства през прозрачна и конкурентна процедура“ е смехотворен.

Енергетика, транспорт, други

В частта за енергетиката будят интерес няколко любопитни записа като например „Запазване на капацитета за развитие на ядрената енергетиката при гарантиране на безопасността за населението и опазване на околната среда“. Това се разчита като опция за ренесанса на АЕЦ „Белене“. В този раздел личи почеркът на АБВ и нейният лидер Георги Първанов.

В същото време като че ли се отрязва възможността за 7-и блок на АЕЦ „Козлодуй“ – съвместния проект с „Уестингхаус“, чрез „подкрепа на нови мощности … без предоставяне на държавни или корпоративни гаранции“ и „преразглеждане на новите енергийни проекти и тяхната икономическа ефективност“.

Липсва ясен запис за прилагане на изискванията на Третия енергиен пакет на ЕС към енергийния сектор на България. Но мораторумът върху шистовия газ се запазва.

По отношение на транспорта личи строителят на магистрали – Борисов. Вписани са четири магистрали, които да бъдат приоритетно завършени – „Хемус“, „Струма“, „Марица“ и „Калотина“, както и тунелът под Шипка, обещаван от няколко поредни правителства. Ключови проекти са и скоростният път София–Видин, както и околовръстното на София.

Като приоритетни жп проекти са отбелязани линиите София–Бургас и Видин-София, както и закупуване на нови влакове за БДЖ – въпреки че не са изплатени още мотрисите „Сименс“, купени от транспортния министър Николай Василев през 2005 г. за 190 милиона евро. А за окаяното финансово състояние на железниците – нито дума. Както и за евентуална приватизация на БДЖ Товарни превози.

В частта „Култура и духовност“ има едно любопитно намерение като „Реформа в музейното дело и създаване на нов тип музейна експозиционна култура (Национален музеен комплекс „БГ Лувър“). Основа на промените ще е Концепцията за водещите столични музеи, разработена в предишния мандат на ГЕРБ“.

Отсега е ясно, че фокусът в този запис е поставен с хоризонт есента на 2015 г., когато предстоят местните избори. От 2005-а насам ГЕРБ неизменно печели София.

В раздела „Публична среда“ обаче липса нещо съществено, въпреки заявените промени в изборното законодателство и поредната порция увехнали обещания за „демократизация и прозрачност на изборния процес“.

Първо, предвиден е референдум само за задължителното гласуване – не и за мажоритарния вот и дистанционното гласуване. Второ, не е предвидена така чаканата промяна, която да върне смисъла на референдумите като всенародно допитване – че те имат императивен характер за законодателната и изпълнителна власт.

Армия, сигурност и обществен ред

Числеността на армията се запазва – въпреки намерението за намаление, официално обявено по време на първия кабинет „Борисов“. Спорен е въпросът с покупката на нови изтребители, но това ще стане ясно с програмата, която очакваме.

От една страна, Бойко Борисов би отбой, от друга – партньорите от НАТО оказват натиск да спазим задълженията си като член на Алианса, а и да се отървем от руската авиотехника.

Добрата идея е „Законодателно уреждане на националната координация на специалните служби. Законодателно уреждане на националната координация на специалните служби“, както и приемане на закони за тях. Дейността на Националната разузнавателна служба така и не е регламентирана законодателно, както и на НСО. Военното разузнаване също е „черна кутия“, по израза на военния министър Аню Ангелов през 2010 г.

Да се надяваме, че този път няма да бъдат оставени извън закона.

Той има последната дума

Последната дума при назначенията в правителството и органите на изпълнителната власт е на министър-председателя. Сиреч – на Бойко Борисов.

Ако някой министър от кабинета си тръгне, политическата сила, която го е излъчила, предлага нов кандидат за поста. След като го одобри министър-председателят, се предлага и в парламента. Ако кандидат не бъде излъчен, премиерът има думата за предложение.

Решенията между съдружниците във властта се взимат с консенсус – както в МС, така и в 43-ия парламент. След като въпросът е решен, „партньорите се ангажират с безусловна подкрепа в рамките на коалицията“.

Основен консултативен орган при вземането на политически решения ще е Съветът за развитие към МС, който се ръководи от премиера. В него участват министрите, но могат да се включват и представители на парламентарните групи на ГЕРБ и РБ, както и на АБВ и Патриотичния фронт, които формират парламентарното мнозинство.

Предвижда се четирите партии да се събират всяка седмица в парламента, за да уточняват законодателната програма. Ако депутат или група народни представители възнамеряват да внесат законопроект, той трябва да бъде съгласуван с ръководствата на парламентарните групи.

Потеглиха. Първо изпитание – бюджетите за 2014 и 2015.

*Заглавието е вдъхновено от романа на Артър Лундквист със същото име.

Валутни курсове

1  CHF =  1.84373 лв
1  EUR =  1.95583 лв
1  GBP =  2.19583 лв
1  USD =  1.76137 лв