Една будителка сред човки, криле и муцуни

Любомила Кривошиева. Снимка: „Дивите животни“

София, квартал „Обеля“, октомврийски студ. Във влажната трева лежи притихнал един… варан. „Ама какъв варан – комодски?!“, питам. „Не съм сигурна, но доста едър изглежда на снимката“, казва Любомила Кривошиева.

Случката е съвсем прясна от тази седмица – една от многобройните истории на Любомила, която от години се занимава със спасяване на диви животни. Нейната отзивчивост към страданията на десетки птици, катерички, таралежи, змии и други животинки, обитаващи София, й донесоха наградата на публиката за екоактивист в тазгодишните награди за опазване на природата на Българска фондация „Биоразнообразие“.

Та, какво търси тропически гущер в „Обеля“? Ами какво – някой го е отглеждал и го е зарязал на студа. Едно момиче го намерило и го пуснало за продажба в един сайт… Нищо, че някои видове варани са забранени за търговия, пък и за отглеждане – освен в специални места. Така вестта стигнала до Любомила.

Варанът съвсем не е единственото екзотично животно, попаднало в софийската джунгла. В „Люлин“, казва тя, например от месеци живее един папагал от вида Голям александър. Не е ясно откъде се е появил, но успешно се е смесил с гълъбите – от време на време разни хора виждат шарената птица да се храни заедно с тривиалните си пернати събратя. „Те са приспособени за тукашните условия – в Германия живее цяла колония от тях“, обяснява Любомила.

Аналогична е историята на папагала корела Бьорк, хванат, докато кълве с гълъбите край „Александър Невски“. След като била обезпаразитена във ветеринарната клиника „Добро хрумване“ (за нея после), папагалката била прибрана от стопанин.

Моето семейство и други животни

Животните са й слабост от дете, когато баща й прибирал всевъзможни гадинки вкъщи. Занимава се с фотография на диви животни от години. Любомила обаче не е ветеринар. Завършила е международен туризъм и е работила „различни неща“, преди да стане доброволец в природозащитна програма за охрана на гнездата на царските орли в Сакар. „Те не трябва да се притесняват, особено в гнездовия им период, но се намират хора, които ще решат да отсекат точно дървото, където има гнездо на орли“.

Любомила. Снимка: Дивите животни

Там прекарала в полеви условия месец. Малко след това била поканена да работи в спасителния център за диви животни на организацията „Зелени Балкани“ в Стара Загора – единственият в страната засега. Междувременно лично е изпратила десетки птици, намерени в София, към центъра и много софиянци, търсещи помощ за някое паднало от гнездото пиле, са попадали на телефона й.

А като е единствен, как стигат до там ранените животни, намерени край Шабла например, или във Видин, или в София? Обикновено в клетка и по автобуса, казва Любомила. По принцип не е законно, а и не е редно, защото животното може да е носител на заради, но това е положението в момента.

Няма друг специализиран център за лечение на диви животни освен центровете към някои зоопаркове в страната.

В центъра в Стара Загора спасителката прекарала три години, изучавайки как се хранят и лекуват различни видове, какви са поведенческите им специфики. „Точно това съм искала да правя“.

„И когато напуснах, изпаднах в депресия“. Но животните не я изпуснали и в София. И я отвели до „Добро хрумване“ – една от малко клиники, лицензирани за работа с диви животни. От година тя е партньор и щабквартира на „Дивите животни“ – фондацията на Любомила, която освен създател доскоро е била и единствен неин член.

Дивата страна на града

Врани (поне по 10 на година – в България има обичай да ги целят с въздушна пушка, за „кеф“), ястреби, соколи, сови, бързолети, гълъби язовец, лисица, щъркелът г-жа Венче, сърна, две змии (смокът Ондъуотър, прибран от столичен квартал и сродникът му Шнур), съсел, жаба, таралежи, прилепи. Един мишелов, със счупено крило, който докарали в клиниката от локомотивното депо на железниците – попаднал в един локомотив и сега се лекува в „Добро хрумване“.

Това е част от актива на Любомила за изминалата година.

Любомила. Снимка: „Дивите животни“

Всяко животно си има особености и ако се опиташ например да храниш таралежи като домашната си котка – с краве мляко или котешки паучове, да речем, може и да ги повредиш. „ Голям здрав таралеж може да се размине с временно неразположение, но организмът да се пребори. Малките ежета, обаче, много често умират от тежката диария и обезводняването, които причинява кравето мляко“, гласи един от многобройните съвети на Фейсбук страницата на фондация „Дивите животни“. Основна част от работата на нейната създателка е да обяснява.

Когато пациентът е далеч – като птицата, за която една жена й звъннала наскоро от Варна, тя обяснява дистанционно как да се гледа, храни и евентуално, лекува.

В клиниката периодично попадат бързолети – непосветеният ще ги сбърка с големи лястовици. Обикновено проблемът е, че птицата е кацнала, след което не може да излети – тя има къси извити крачка, с които лази по стена, но на равно трудно може да се изтласка, за да разпери крила, казва Любомила. Бързолетите обаче не кацат често – те летят с месеци и дори години без прекъсване – ловят насекоми във въздуха и спят, летейки. Кацат само в размножителния период, да гнездят.

И малките на това необикновено същество напоследък стават косвени жертви на енергийната ефективност – бързолетите, също като прилепите, гнездят във фугите на панелните блокове и саниращите фирми понякога зазиждат малките. Случвало се е наблюдателни алпинисти, поставящи топлоизолации да звънят на Любомила за птичетата. И понеже същинското саниране на панелките в страната тепърва предстои, тя планира информационна кампания сред фирмите за топлоизолация по въпроса.

Заради просветителската си дейност Любомила получава поздрави за Деня на будителите от хора, на чиито животни е помагала. „Благодаря ти, че ми отвори очите“, чула с изненада в слушалката миналият 1 ноември.

Спасителен център в София

Това е една от големите цели на Любомила –вместо безсловесните пациенти да се лашкат по пътищата на България да бъде открит втори спасителен център за диви животни, в София.

Тук такъв център е особено нужен, тъй като в столицата хора дал Бог и сред множествот все се намира по някой, който си излива нищетата върху безобидните твари – като една неизвестна елементарна частица, която преди няколо години стреля по малки совички, изпаднали от гнездото си в „Люлин“. „Тогава ходих да ги прибера – пилетата бяха точно до една детска градина, така че стрелбата е била опасна не само за совичките“, казва спасителката. Полицията не обърнала внимание на случая. Впрочем, досега като цяло почти няма наказани за жестокост към животни, а тя от 2011 г. се брои за престъпление по Наказателния кодекс.

Идеята вече е представена на общината и оттам са се ангажирали да дадат на „Дивите животни“ списък с потенциални общински терени за бъдещия център до 20 ноември.

Той ще е по-скоро в периферията на София, ще е от малки сглобяеми къщички и ще има и образователна функция – там хората и особено децата ще могат да научават ценни и интересни неща за различните видове, сред които живеят. Така си го представя Любомила.

„Хората, които ни звънят, явно гледат Animal Planet и остават учудени, че пътувам с градския транспорт или че не мога да изпратя кола до Монтана за ранено гълъбче“, казва тя.

Но според Любомила тази липса на добре смазана система за спасяване на животни в България си има и добра страна. „Ако всичко е напълно организирано и знаят, че някой друг ще го свърши, на хората няма да им пука. А сега ранените животни ги ангажират“.