Губи ли Украйна от загубата на Крим?

Руска двойка пред сградата на парламента в Симферопол, Крим
Снимка: EPA/БГНЕС

Анализ за Foreign Affairs на Александър Мотил, професор по политически науки в щатския университет Rutgers, Ню Джърси.

До края на месеца Путин най-вероятно ще е поставил под пълен контрол украинския полуостров Крим. Ясно е, че той се стреми към много повече от това. Въпреки че откакто хиляди руски войници бяха стоварени в Крим ситуацията е напрегнато спокойна, шансовете Русия да навлезе още по-навътре в украинска територия се увеличиха след пресконференцията на Путин, по време на която той заяви, че “не го притеснява” перспективата за война с Украйна. В изказването, което разтърси украинците до дъно, той продължи с това, че ако Русия реши да се бие, то ще бъде, за да “предпази украинските граждани”. Путин подсказа, че би било незъзможно украинската армия да направи нещо срещу това: “Нека видим дали тези войници ще стрелят по собствените си съграждани, ако ние сме зад тях – не отпред, зад тях. Нека само се опитат да стрелят по жени и деца!”. Само с един замах Путин разшири намеренията си в Украйна от “защита” на руските граждани (претекстът му да нахлуе в Украйна и да окупира Крим) до “защита” на цяла Украйна и даде да се разбере, че ще използва цивилните украинци – жени и деца – като щит, предпазващ руските войски.

Време е да си представим това, което до скоро изглеждаше невъзможно: Путин напада и разделя Украйна и освен Крим анексира югоизточните украински райони, които са смятани за най-лесни на завладяване – Донецк, Херсон, Луганск, Миколаев и Запорожието, в които е съсредоточена голяма част от етнически руското население, образуващи дъга по крайбрежието на Черно и Азовско море от Миколаев северно от Крим до Луганск по-далеч на североизток. При подобен сценарий Русия ще спечели, а Украйна ще зазгуби. Но в средносрочен и дългосрочен план Украйна ще е победителят.

Първоначалните загуби на Украйна са очевидни: поражение във войната, отстъпване на територии и население, хиляди жертви на насилие – може би десетки хиляди украинци. Щом войната приключи обаче, Украйна ще излезе по-компактна, по-хомогенна и по-целеустремена. Заедно с източните територии ще си отиде и голяма част от електоратът, който по принцип гласува за комунистическата партия и за Партията на регионите на бившия президент Виктор Янукович. В резултат антиукраинските и антизападни настроения ще намалеят. Новото украинско правителство би могло уверено да продължи с радикалните политически и икономически програми за реформи (по-солидарно население е по-вероятно да приеме затягащи колана реформи) и да гони бърза интеграция в европейските и международни структури. Необременена от един от най-непечелившите ръждясали индустриални сектори, украинската икономика ще бъде по-отворена към директни чуждестранни инвестиции и би могла да се стабилизира за бърз растеж. Без Крим и югоизточните райони Украйна ще бъде по-малка, но ще оцелее и най-вероятно ще бъде много по-силна.

Това, от което Русия ще спечели, също е очевидно: победа в “голяма и славна” война и добавянето на територия. Но хипернационализмът, предизвикан от войната, и еуфорията от териториалната експанзия, бързо ще избледнее, след като руснаците осъзнаят точно кого и какво са анексирали.

Като начало Русия се заблуждава като вярва, че населението в югоизточна Украйна ще приеме анексирането със задоволство. Според проучване на общественото мнение, извършено от авторитетния киевски Международен институт по социология от средата на февруари 2014 г., по-голямата част от украинците, дори и в югоизтока, отхвърлят “съединението” с Русия. В проучването 59% от жителите на Крим са били против. В Донецк – 66.8%. В Луганск – 75.9%. В Херсон и Миколаев повече от 95% от интервюираните са били против. Цели 83.3% от хората в Запорожието са отговорили с “не”. Накратко, анексирането ще донесе едно изключително недоволно население под опеката на Русия. Възможно е хората пасивно да се противопоставят на руската власт. Но те биха могли и да се вдигнат на оръжие.

За Путин ще бъде трудно да избяга от недоволството на хората. Десетки хиляди руски войници ще трябва да се превърнат в окупатори за дълго време – скъпо начинание, което би струвало милиарди долари годишно. Русия не може да си позволи да пренебрегне икономиката на регионите, тъй като това само ще усили недоволството и съпротивата.

В опита си да запазят контрол, руснаците бързо ще разберат, че владеят икономически нежизнеспособни райони, които не могат да оцелеят без огромни финансови инжекции. По данни на детайлно украинско проучване, извършено през първата половина на 2013 г. Крим, Донецк, Херсон, Луганск, Миколаев и Запорожието са оставили огромна дупка в държавния бюджет: 22.82 млрд. гривни (2.5 млрд. долара). И това е само за първата половина на годината. Умножен по 2 дефицитът набъбва до 45.64 млрд. гривни (5 млрд. долара).

През 2014 г. Русия очаква постъпленията в бюджета й да достигнат 13.6 трлн. рубли (375 млрд. долара), разходите й се изчисляват на 14 трлн. рубли (380 млрд. долара). Това означава дефицит над 400 млрд. рубли (11 млрд. долара). Дори без допълнителни средства за развитие или разходите за окупацията, анексирането на югоизточна Украйна ще вдигне дефицита на Русия с 45%.

Нещата стават още по-зле за Русия. В Луганск и Донецк се намира губещата въгледобивна индустрия. Киев харчи между 12 и 14 млрд. гривни (между 1 и 1.5 млрд. долара) на година, за да поддържа мините там. Дали Русия ще продължи да поддържа тази индустрия, имайки предвид, че тя ще е пряк конкурент на по-евтините въглища, добивани от Кузбас? Както Киев знае от опит, ще трябва да бъдат уволнени хиляди миньори, което може да предизвика масови граждански вълнения. Москва също така ще трябва да изплаща заплатите без закъснение. През 2013 г. просрочените задължения в Донецк и Луганск достигнаха 135 млн. гривни (15 млн. долара).

Прогнозите за Крим са още по-лоши. През 2013 г. там са пристигнали 5.9 млн. туристи, само 25% от които руснаци и 70% украинци. На украинците най-вероятно ще бъде забранено да пътуват до анексирания Крим. А руснаците вероятно ще предпочетат по-сигурните семейни курорти в Сочи или в Турция. Много бързо известните кримски плажове ще потънат в забвение. И тъй като най-голямата част от приходите в икономикта идват от туризма, жизненият стандарт ще спадне рязко. Жителите на Крим ще бъдат изправени пред прекъсвания на доставките на газ, електричество и питейна вода, за които разчитат изцяло на Украйна.

Тези мрачни числа не биха имали значение, ако руската икономика я очакваха десетилетия на възход в бъдеще. След почти десетилетие на силен растеж на БВП, руската икономика се очаква да нарасне само с 2.5% през 2014 г. и с 2.8% през 2015 г. (предишните прогнози бяха за 3 и 3.1%). Дори по-зле, руското министерство на икономиката ревизира дългосрочните си прогнози за 2.5% растеж на БВП годишно чак до 2030 г. Световният растеж се очаква да бъде грубо 3.5% на година. Имперското надхитряне може бързо да се превърне в колапс, ако парите, необходими за поддържане на окупацията, изведнъж ги няма.

Путин извади късмет. Когато дойде на власт преди 14 години, цените на енергията се покачваха и парите бяха в изобилие. Бумът му позволи да показва мускули и да изгради една фашизоидна държава, в която той и неговите приближени придобиха несметни богатства и все още имаше достатъчно средства за повишаване на стандарта на живот и на останалата част от населението. Следващото десетилетие ще е особено трудно за Русия в икономически план. Въпреки че лесните пари изчезнаха, корупцията сред елита и очакванията на хората останаха високи. При това положение, ако добавим цената на окупацията на Украйна и на управляването на скъпо струващия югоизток, всички тези рубли трябва да дойдат от джоба на руския народ и корумпирания елит. Малко вероятно е, че те ще приемат значително понижаване на жизнения си стандарт в замяна за мимолетната слава в Украйна.

Украйна и украинците ще са добре, но руснаците трябва да са много обезпокоени.