Партийни или наши

Момчил Неков

За първи път на изборите на 5 октомври избирателите могат да използват т.нар. “преференциално гласуване” и да пренаредят партийната листа, давайки своя глас за конкретен кандидат.

Успяха ли партиите в месеца на кампанията си обаче да ви информират за визията си за бъдещо управление?

На пръв поглед тази мярка носи така желания мажоритарен елемент в изборите и със сигурност допринася за усещането ни, че избираме този, който искаме да ни представлява, а не онзи, спуснат отгоре.

Безспорен успех е, че преференцията накара дори поставените на последни места в листите, да потърсят директен контакт с потенциалните си избиратели – в опит да привлекат подкрепа за своята кауза.

Дали обаче тази конкуренция не обезличи партийните послания в този така важен за България момент и не превърна кампанията в сблъсък на лица, вместо на политики.

От години всички говорим как кандидатите у нас са абсурдно много, а стремежът към държавни субсидии прави това особено осезаемо на парламентарни избори.

Със сигурност обаче преференцията създаде стимул за кандидатите да излязат поне малко отвъд опорните точки на партийната си централа и да се опитат да се (само)изтъкнат като личности.

Според различни данни индивидуалните кампании само при основните поддръжници на преференцията от Реформаторския блок са между 40 и 50. Подобна агитация наблюдаваме и в партията на бившия президент Първанов АБВ и дори в БСП, където субординацията и подчинението на “Позитано” 20 е догма – недолюбвани от ръководството лица като Георги Кадиев и Страхил Ангелов не се притесняват да призовават избирателите да гласуват конкретно за тях.

Липсата на вътрешна консолидация в партиите и осъзнаването на сериозната криза, обхванала България, със сигурност превърна кампанията в най-вялата, която помним от години насам.

Ако попитате някой от приятелите си какво политическо събитие помни от последните месеци, със сигурност повече ще се сетят за разрива “Василев и Пеевски”, раздялата на БСП с ДПС, новата двойка “Кунева-Лукарски”, и, разбира се, кафето на Борисов и Местан.

Амбицията да бъдеш различен сред своите създава много проблеми в представянето на партийната платформа за управлението на държавата. След изборите, когато видим как са сработили преференциите, ще е интересно за наблюдение доколко “индивидуалности” могат да виреят в българския парламент, където важните решения са преди всичко въпрос на аритметика и дисциплина в рамките на парламентарната група.