И "Медиана" прави парламент от шест партии

И „Медиана“ прави парламент от шест партии

43-ият парламент ще е от шест партии: ГЕРБ, БСП, ДПС, Реформаторският блок, Патриотичен фронт и „България без цензура“. Това показва социологическото проучване на поредната агенция – „Медиана“, публикувано дни преди изборите на 5 октомври. Както и всички останали, и „Медиана“ твърди, че е направено със собствено финансиране.

31% биха гласували за ГЕРБ, 21% – за БСП, 13.2% – за ДПС, 7.5% за ББЦ, 7.1% за Патриотичен фронт, 6.8% за Реформаторите. „Атака“ ще вземе 4.5%, АБВ – 3.7%, други – 5.2%. Според социолога Кольо Колев към настоящия момент „Атака“ също има сериозни шансове да преодолее 4% бариера, АБВ е близо до бариерата.

Най-вероятната конфигурация е 6-7 партиен парламент и много проблеми за която и да е партия при опит да състави правителство. ГЕРБ ще получи най-много депутатски места, но е малко вероятно да получи повече от 90. Съответно ще трябва да се търси 3-4 партийна коалиция, „голяма коалиция“ – или да направи опит да състави правителство на малцинството, прогнозира Колев.

Нито една от големите партии (ГЕРБ и БСП) не печелят от тази засилена тревожност – не се привиждат като спасител за голямата част от избирателите. Връщането и на двете големи партии (БСП и ГЕРБ) на власт се вижда от мнозинството избиратели за неприемливо – лошо или дори катастрофално. За възможното връщане на ГЕРБ на власт такова е мнението на 40% от избирателите, за БСП – 41 %. Тези данни показват и огромните проблеми с общественото доверие, които би имала всяка от двете партии при опит да съставят парламентарно мнозинство и правителство. Наблюдава се засилен негативизъм по отношение на политиката и политическото. Близо една трета от избирателите (30%) заявяват, че няма нито една партия, която искат да видят в управлението на страната.

Същевременно голяма част от избирателите смятат, че самите избори няма да бъдат честни – едва 9% смятат, че те ще са такива, както и че служебното правителство ще бъде безпристрастен арбитър в тях – само 18% смятат, че то не взима страна в тях. 39% от запитаните мислят, че кабинетът „Близнашки“ ще играе за определена политическа сила, а 43% не могат да преценят. Едва 9% пък смятат, че изборите ще бъдат честни.

Това дава отражение и на очакваната изборна активност. Данните сочат, че може да се очакват около 3.2 млн. избиратели пред урните – най-ниската избирателна активност на парламентарни избори досега, коментира Колев. Според него е възможно да се направи правителство, но след това да започнат вътрешните разправии и то да се окаже временно и краткосрочно, прогнозира още Кольо Колев.

През октомври най-харесван политик е Кристалина Георгиева, посочена от 53% от запитаните, а най-неодобряван – Касим Дал, според „Медиана“.