Пет години мандат за главния прокурор - и нова схема за избора му

Пет години мандат за главния прокурор – и нова схема за избора му

Снимка: Ureport.bg

Публично изслушване на кандидатите за управленски позиции в съдебната система и системата за сигурност, промяна в начина на избиране на главен прокурор и 5, вместо 7-годишен мандат. Това предлага Гроздан Караджов, член на Гражданския съвет на Реформаторския блок (РБ) и кандидат за депутат от 24 МИР. Заедно с евродепутата на РБ – Светослав Малинов и втория в листата на коалицията в 25 МИР Вили Лилков, те участваха в дискусия под наслов „Европейската посока на България – Всичко е в твоите ръце“, състояла се днес в София.

Караджов предложи в публичните изслушвания да участват и неправителствени организации и представители на гражданското общество, за да има гаранция, че в съдебната система няма да попаднат „обществено непоносими фигури“. Според него е необходима и промяна в начина на избор на главния прокурор, чийто мандат трябва да бъде сведен до 5 години с възможност за предсрочно прекратяване, защото „настоящият монархически модел не може да продължава“. В момента главният прокурор се избира от Висшия съдебен съвет с мандат от 7 години.

Според главния секретар на Гражданския съвет на Реформаторите, главният прокурор трябва да се назначава от президента по предложение на Народното събрание, както и да се създаде Висш прокурорски съвет, където 2/3 да са избрани от прокуратурата, а една трета – от парламента. В презентацията си Караджов отбеляза, че в този Висш прокурорски съвет не е необходимо да има само магистрати, но и представители на гражданския сектор – хора и организации, които се борят за граждански права.

По думите му ширещата се корупция и неработещият съд са основните причини за замразяването на инвестициите у нас през последните години. Допълнителен фактор са и многото административни пречки, наложени от тромавия бюрократичен модел на управление на институциите.

Като основни проблеми на системата той посочи ниското доверие в съдебните институции, породено от съмненията за тяхната независимост. Важен фактор за това е фактът, че ВСС не е автономен орган, който е в състояние да гарантира независимостта на съдебната система. Непрозрачният начин за назначения на висши магистрати с участието на икономически и политически кръгове беше изтъкнато като допълнителен проблем за доверието в институциите.

Реформаторите смятат за нужно провеждането на операция „Чисти ръце“, в рамките на която да бъдат извършени подробни проверки на имуществото, финансите и зависимостта на кандидатите за позиции в правораздавателните институции, както и да се въведе конституционна процедура за намаляване на имунитета на магистратите, които да позволят техните проверки.

Като ключов момент в борбата с корупцията по високите етажи, а и с организираната престъпност като цяло, Караджов посочи създаването на законодателна уредба за наказателно споразумение с обвиняеми срещу предоставяне на свидетелски показания. Той даде пример с ролята на защитените свидетели в мащабни антикорупционни операции в други страни като Италия.

Караджов се ангажира, че ако бъде избран за депутат в 43 НС, ще предложи създаването на комисия, която да разследва ролята на ДАНС и МВР за профилирането на протестиращи и използването на събраната информация по време на протестите срещу кабинета „Орешарски“. По повод приетите от миналия парламент закон за МВР и промените в Закона за митингите и манифестациите, той припомни, че възможността за свободно събиране без полицейска охрана е сред първите поискани свободи след 10 ноември 1989 г.

„Оградите пред парламента бяха срам и позор и не трябва да допускаме при никакви условия това да се случва отново. Няколко хвърлени домата и яйца не могат да ги оправдаят. Счупените прозорци са елемент на демокрацията. Не трябва да се притесняваме, че ще трябва да почистим фасадата, която те са изцапали с избора на Пеевски“, допълни той.

Гроздан Караджов смята, че най-сериозен приоритет за бъдещото развитие на странaта трябва да е образованието, което в момента произвежда кадри без реализация на пазара на труда. Той подчерта липсата на инженерни специалисти, която изкуствено повишава заплатите им до средноевропейско ниво. Това от своя страна отнема конкурентоспособността на България пред останалите европейски страни.

Като един от начините за справяне с проблева, Караджов предлага изграждане на образователна система, която да е поне наполовина изнесена при бизнеса.

Светослав Малинов: Крайно време е България да приеме правилата на ЕС

Представителят на Реформаторите в Европейския парламент Светослав Малинов заяви, че след 7 години членство в ЕС е крайно време България да свикне с политическите правила на общността, в която е включена.

Според него екзистенциалният въпрос пред ЕС се крие в данните, представени наскоро от германския канцлер Ангела Меркел пред Европейската народна партия (ЕНП). Според тях 500-те милиона граждани на страните-членки представляват 7.5% от населението на планетата и генерират 30% от нейния общ брутен вътрешен продукт. Проблемът обаче се крие, че същите тези 7.5 на сто потребяват цели 50% от социалните разходи на всички страни в света.

Именно темата за нивото на публични разходи е доминирала европейския дневен ред преди избухването на политическата криза с Украйна, но сега тя измества изцяло вниманието на блока.

Все пак Малинов изтъква, че резултатът от икономическата и политическата кризи и формирането на антиевропейски блок в рамките на ЕП е една мащабна коалиция на проевропейските формации, борещи се за проекти, които могат само да облагодетелстват България.

Сред тях той изтъква изграждането на Европейски енергиен съюз, който да утвърди енергийната независимост на блока и търсенето на по-голяма конкурентоспособност и повече работни места. Малинов смята, че България трябва да защитава все по-голямата вътрешна интеграция в ЕС, дори да не е готова за нея и посочи за свой приоритет влизането на страната ни в еврозоната и в бъдещия енергиен съюз.

Вили Лилков: Не може депутатите да оставят градските дела само на общината

Общинският съветник проф. д-р Вили Лилков представи своето виждане за ролята на София в европейското бъдеще на България и се противопостави на практиката народните представители от София да оставят градските дела изцяло в ръцете на общината. „Разговорът за София се води на ниво места в детските градини, ремонти и битови въпроси, но не и за перспективите за София като европейски град“, заяви той.

Сред силните страни на столицата Лилков посочи богатото културно наследство, уникални природни дадености и стратегическото географско положение в центъра на Балканите. Според него обаче София така и не успява да разкрие пълния си потенциал и се превръща все повече в един централизиран мегаполис, който не предоставя нужния стандарт на живот на своите граждани.

За пример професорът посочи, че в периферните райони на София живеят едва 7.5%, за сметка на средно 25% в предградията на европейските столици. Според него при добро управление и правилна държавна политика столицата може да събере инвестиции от над 4 милиарда лева до 2020 г. и да се превърне в транспортен и научен център на региона.