Малките предателства на преференцията

Снимка: БГНЕС

В България преференциалният вот е начин да наказваме омразните политици. Политиката се превръща в зрелище – забавлява ни това, че сме объркали плановете на партийните централи. Сега пак потриваме ръце, пише Ивайло Дичев в материал за “Дойче Веле”.

Малките предателства на преференцията – взимам това заглавие от Сартр, противник на представителната демокрация и съответно на анонимността на вота. Тъмната стаичка, казва той, е място на всичките предателства – класови, приятелски, семейни. Тя дава възможност на човека да предаде колективната си идентичност и да решава като индивид. Крайно левият мислител Сартр не харесва това.

Много аргументи против

Моите резерви към преференциалния вот са от съвсем друг порядък: притеснява ме подкопаването на партийната структура – структура, която в България и без това не е особено укрепнала. С преференцията човек поставя под съмнение офертата на партията си – хубаво ли е това? Ако просто искаш да коригираш листата, да помогнеш на своите хора, променяйки нещо малко – да, хубаво е. Ако обаче изначално смяташ, че тия в партията са идиоти и ти знаеш по-добре кой трябва да бъде издиган, преференцията само усилва недоверието ти.

В Реформаторския блок (РБ) станаха прословути с тази вътрешна конкуренция, която, виждаш ли, била свойствена за „десния човек”. Отделните кандидати са приватизирали кампанията, агитират за самите себе си, а това означава против партийната си листа. От евроизборите помним, че тази работа в блока тече и на партийна основа – едните работят срещу другите (напоследък г-жа Кунева си отмъсти за пуча, който костовистите ѝ устроиха, с внезапното отлагане на избора на председател). Представяте ли си този вид политика да се пренесе утре в парламента, между бъдещите министри, където всеки да прославя собствената си политика?

Същото виждаме и в много други партии. В БСП имало борба за 22-то последно място, което съвпада с номера на бюлетината и прави възможен идиотския феномен 15/15. Какъв само майтап ще бъде депутат, излъчен от неграмотни избиратели по погрешка с преференция 22/22! Какви интервюта ще правят журналистите с него… Май единствени ГЕРБ и ДПС не допускат вътрешна конкуренция сред кандидатите си и според мен това е една от причините за нарастването на подкрепата за тях – хората си казват, ето на, тук е здраво, тук има обща воля.

Наричат това мажоритарен елемент, но мажоритарният избор е нещо съвсем друго – там партията застава изцяло зад един кандидат, когото предварително е издигнала по своите си механизми. Личността разбира се е много важна, но тя не влиза в конкуренция с други личности от същата партия. Ако някой иска мажоритарен вот, моля, нека не позволява да му замазват очите с този палиатив.

Как се подмамват избиратели

Другото, в което поддръжниците на преференцията ни убеждават, е, че тя ще увеличи избирателната активност. Значи ще ме карат да гласувам за една партия, давайки израз на недоверието си към нея! Недоверие към ръководството, към конгреса, към платформата ѝ, към начина на вземане на решения. Доста абсурдно. Прилича ми на онези рекламни стратегии, където продуктът се критикува весело и това ни кара да го запомним, съответно купим. Ами ако не ми харесва листата – просто няма да гласувам за тази партия!

Наместо да ме привлече с платформа, с идеология, тя се хваща да ме подмамва – като в Биг Брадър – да пусна един вид СМС за съгражданина, за роднината, за нашето момче. Дали това ще увеличи доверието в политиката или тъкмо обратното? Хубаво е да има допитване при изготвяне на листите, първични избори, анкети. Така работата на партийните централи по изготвяне на премислени листи, с различни специалисти, които да покрият спектъра от държавни дела, регионите и тъй нататък е пренесена върху нас, гражданите. И ако в парламента се окажат едни популярни персонажи, които обаче не са много компетентни да управляват – ами ние сме си виновни, нали сме ги избрали.

Да вземем най-добрия възможен случай: харесвам г-н Кадиев, но не харесвам партията му. Той ме призовава да гласувам с преференция, за да излезе напред от 9-то място. Добре, затварям очи и пускам преференция за него. Какво става? Реформираме БСП? Ами няма да стане така – просто допълнително блокираме и съсипваме тази партия. Само дето тези, които се радват на това, няма да гласуват дори с преференцията за нея. Така че отново всички ще са разочаровани. Аз, избирателят, се оказвам въвлечен във вътрешнопартийните борби. Ами ако наистина толкова ми е важна тази партия – нека се запиша там и участвам в организационния ѝ живот. Ако г-н Кадиев е стигнал до толкова остър конфликт – да напусне, да иде другаде, да създаде нова партия като г-жа Дончева.

Ако не друго, поне е забавно

Феноменът не е само български, и другаде се правят подобни преференции, следят се рейтинги, подмамва се избирателя с известни лица. Причината – все по-малко хора членуват в партиите, все по-рядко ходят на събрания, гласуват, дискутират. И в Австралия, и във Финландия, навсякъде, където това се прилага. Там, където има сериозни партийни традиции и преференцията коригира някакви недомислия, резултатът може и да е добър.

В България обаче „партия” е мръсна дума и преференциалният вот е начин да наказваме омразните политици. Политиката се превръща в зрелище – забавляваме се с това, че сме объркали плановете на централите, че сме изгонили онези, които ни дразнят, както правим в ТВ игрите. Какво злорадство беше, когато г-жа Кунева не влезе в европарламента, когато Ненков измести Станишев, каква забава! И ето, пак потриваме ръце и се готвим за весели обрати.