Комисия в НС разглежда Националната здравна стратегия 2014-2020

Снимка: БГНЕС

Здравната комисия на НС продължи разглеждането на Националната здравна стратегия 2014-2020 и на днешното си заседание. Целта на стратегията е подобряване на здравето, безопасността и благосъстоянието на населението до средните нива на ЕС. Основен акцент в нея е осигуряването на своевременност на обслужването при спешната помощ – до 30 минути на повече от 95% от пациентите, както и намаляване на детската смъртност до средните нива на страните от ЕС.

От комисията предвиждат по време на програмния период да се въведат: здравна карта, електронното здравеопазване, увеличаване на продължителността на живота в добро здраве с 2 години, намаляване на детската смъртност с 30%, намаляване на неравенствата с 30%.

Приоритетите са да се гарантира на всеки български гражданин надеждна система на здравно осигуряване, достъп до качествена медицинска помощ и здравно обслужване. Здравната система се преориентитра към профилактиката и предотвратяването на социално-значимите заболявания.

В стратегията са констатирани и ред неблагоприятни тенденции: в държавите-членки на ЕС здравето на хората като цяло се подобрява, но в България то остава на крайно незадоволително ниво. Все повече хора умират и все по-малко се раждат. Хората мигрират към големите градове и емигрират в чужбина. Все повече възрастни хора живеят в страната, а хроничните незаразни болести доминират. Като водещи причини за загубените години качествен живот се определят сърдечно-съдовите заболявания и депресията.

В сферата на здравно-демографските показатели се констатира, че населението на България нараства до 8,8 милиона през 1990 г., след което намалява до 7 282 041 души през 2012 г. Коефициентът на раждаемост за България е 9.5%, България е с най-високата обща смъртност в ЕС (15.0%) през 2012 г. На този фон очакваната средна продължителност на живота в България е 74 години, което е с около 6 години по-ниска от тази в Европейския съюз (79.8 години).

Националната здравна стратегия предвижда и демонополизация на здравноосигурителния модел на НЗОК за постигане на по-голям подбор и свободен достъп на гражданите до повече от една здравноосигурителна каса. Посочено е и увеличаване на трудовите възнаграждения на медицинския персонал до средноевропейски нива.