Лятото е само наужким, замирише ли на печени чушки

Снимка: БГНЕС

Истината е горчива, но метеорологичната прогноза налага да си я признаем. Лятото си отива, оставяйки ни носталгията по топлия пясък, мириса на море и студената бира.

С мръчкавото време по селски дворове и градски балкони се понесе ухание на печени чушки. Основна суровина за какво? Правилен отговор – за домашната лютеница. Защото изборите идват и си отиват, но бурканите с лютеница, пълни с уханията на градински домати и чушки (родно производство), стават за обяд и за вечеря. А защо не и за закуска – в компанията на някое и друго парче сирене. (Някои развалят вкуса й с колбас)

Филията с лютеница е българската роза за емигранта, насъщният – за студента, пържолата за пенсионера. Няма българин, който да не знае от опит, че за лютеницата си трябва двор, повечко хора и изстудена бира, когато почнеш да бъркаш тавата на огъня. Бая потна работа е.

Чушките се пекат, белят и мелят. Ако сте се сетили да направите по-отрано доматеното пюре, то значи много сте си облекчили живота.

В пловдивското село Куртово Конаре картинката с лютеницата, в различни вариации, може да се види във всеки двор. Както е по цяла България, и тук всеки разнообразява основната рецепта – според вкуса на фамилията, която ще храни. Едни слагат и люти чушки, други – патладжан, трети повечко моркови.

На „Фестивала на домата и чушката“ жените от Куртово Конаре с гордост показват продукцията си, добита с „ей тия две ръце“. А поне 50 килограма се изяждат от тия, дето са дошли само „да опитат“.