Санкции за Русия, спецстатут за Донецк и Луганск в Украйна

Президентът на Украйна Петро Порошенко по време на речта си, след подписването на споразумението за асоцииране с ЕС. Снимка: EPA/БГНЕС

В деня, в който влязоха в сила новите ЕС-санкции за Русия, в чийто обхват попадат още 24 лица и 14 фирми, Киев даде да се разбере, че спецстатутът за Донецка и Луганска области е неизбежен, но не е заплаха. В двата района, населени предимно с етнически руснаци, в момента действа примирието, докато бъде намерен траен политически изход от кризата. След анексията на Крим, от април там се водят боеве на проруските сепаратисти срещу правителствените сили.

Президентът на Украйна Петро Порошенко каза, че законът за специалния статут на териториите Донецка и Луганска област няма да застрашава независимостта на Украйна. Държавният глава отбеляза, че предлага да се приемат конституционни промени за децентрализация на властта.

„Всички, обезпокоени от съдържанието и същността на специалния закон за особения статут на някои райони на Донецка и Луганска област, там няма да намерите никаква опасност за териториалната цялост и суверенитет на Украйна. Никаква опасност за независимостта на моята страна“, заяви той.

Междувременно руският външен министър Сергей Лавров заяви, че санкциите срещу Русия минират мирния процес в Източна Украйна. Вземането на такова решение в момент, когато мирният процес става по-стабилен, означава да се избере пътя за провалянето на този процес, заяви Лавров.

Порошенко е убеден, че Украйна ще си върне Крим по демократичен път, съобщи „Украинская правда“. „Имаме значителен проблем. Говори се, че сме загубили Крим. Не: има нашествие в Крим. Крим отново ще бъде наш“, каза Порошенко по време на конференцията „Ялтенска европейска стратегия“, която тази година се провежда в Киев заради анексирането през март на полуострова от Русия.

Украинският президент изрази още надеждата си Украйна да получи „специален статут“ на страна извън НАТО по време на визитата му във Вашингтон следващата седмица. На форума той заяви още, че на предстоящата си среща с Обама, ще преговаря с него за ново споразумение за допълнителна закрила от заплахите на Русия и ще направи обръщение пред Конгреса.

Специалният статут на основен съюзник на САЩ извън НАТО в момента имат Австралия, Египет, Израел, Япония, Република Корея, Тайланд, Пакистан, Афганистан и други държави. По принцип Киев не крие, че статутът съюзник на САЩ извън НАТО ще бъде междинен етап по пътя към приемането в НАТО, въпреки че неотдавна беше обявено, че Северноатлантическият блок няма да приема нови членове в близките години.

Освен това Порошенко обяви, че на 16 септември Украйна ще ратифицира споразумението с ЕС за асоцииране. В телефонен разговор с председателя на Европарламента Мартин Шулц двамата са се договори на същата дата споразумението да бъде ратифицирано и от Европарламента. Мартин Шулц окачестви, че едновременната ратификация е безпрецедентен случай.

Порошенко описа подписването на споразумението за търговско и политическо асоцииране с ЕС като „исторически момент“, който ще определи бъдещето на страната му. „Украинският народ преминава през един от най-трудните изпитания за правото да бъдеш европеец. Аз съм абсолютно сигурен и уверен, че страната ще стане по-демократична и в нея ще има по-голяма свобода“, каза Порошенко. „Крим отново ще бъде наш, но не непременно с военни средства. Ще спечелим Крим по свободен, демократичен и икономически начин. Това е единственият начин, по който можем да спечелим“, обеща той.

В публикувано наскоро социологическо допитване в EUobserver стана ясно, че повечето европейци биха приветствали присъединяване на Украйна към ЕС и едновременно с това – санкции срещу Русия. 52% от анкетираните са за еврочленството на Киев, показва изследването, осъществено от американския фонд „Джордж Маршал“.

Мнозинството от тези, които одобряват, са от Полша (69%), но също така и от Испания (62%) и Италия (58%). Най-големите противници на приемането на Украйна в европейската общност са от Германия (63%) и Франция (52%).

Новите санкции и засегнатите фирми и лица са публикувани в Официалния вестник на ЕС. Роснефт“, „Транснефт“ и „Газпромнефт“, 5 банки, оръжейни фирми, сепаратистки лидери са в новия пакет санкции на ЕС, които влизат в сила от днес.

В решението е включен списък на 12 руски фирми от отбранителната индустрия, сред които заводите на марката „Калашников“, както и „Уралвагонзавод“ и „Оборонпром“. Влизат и пет руски банки – „Сбербанк“, ВТБ, „Газпромбанк“, ВЕБ и „Росселхозбанк“.

По-късно правителството на САЩ също обяви че налага по-строги санкции над основните руски банки и компании в областта на отбраната и енергетиката, заради подкрепата на Москва за сепаратистите в Украйна.

На американските граждани се забранява да отпускат заеми за период по-дълъг от 30 дни на най-голямата руска банка Сбербанк. Санкциите ще се отразят и на голямата в областта на отбраната, технологиите и петролната индустрия компания „Ростек“.

Вече над 100 високопоставени руски държавни служители и лидери на бунтовниците в Украйна са засегнати от спрените активи и визовите ограничения на ЕС и САЩ.

Американските санкции блокират и подкрепата на САЩ за проучвания в Арктика и чужбина на пет руски енергийни компании – „Газпром“, „Лукойл“, „Роснефт“, „Сургутнефтгаз“ и „Транснефт“.

Русия има амбизиозни планове за проучването на находища на нефт в Арктика, а западните й партньори като ExxonMobil и BP вече участват в проекти за милиарди в Сибир.

Достъпът на санкционираните до финансовите пазари също ще е ограничен – сериозен проблем за „Роснефт“, която поиска от руското правителство заем от $42 милиарда.