68 особено опасни язовира. Е, и?

България, 21 век. Асансьори падат и проблемни язовири заливат градове и села. А десетките контролни органи са безкрайно неефективни и няма санкции за безхаберието им. Какво се случва, когато Върховната административна прокуратура направи не една, а две проверки на язовирите в страната в последните години и изводът е, че има 68 особено опасни? Един анализ на Калина Николаева.

Ако си мислите, че след това някоя от отговорните институции прави и най-малкото усилие, за да отстрани нередностите, дълбоко грешите. Не сте прави ако предположите и че заради това бездействие, прокуратурата започва разследвания за длъжностни престъпления, а някакви чиновници са уволнени заради несправяне с работата си. Все пак живеем в държавата на колективната безотговорност.

Констатациите за язовирите бяха съобщени миналата сряда от главния прокурор Сотир Цацаров, докато беше в тежко пострадалата преди месец Мизия. „Имаше конкретни предписания, но поне няколко от тях, ако бяха изпълнени, щяха да се предотвратят доста бедствия“, допълни той. Нищо такова обаче не се случва.

След всяко бедствие или нещастие, станало заради човешка немарливост,

некомпетентност или затваряне на очите заради шума на парите, изведнъж отговорните институции се сещат да правят проверки, ревизии и да променят законодателството. Каквото и да пише в законите и наредбите обаче, рядко се намира кой да го спазва. Всъщност контролът е най-добрата превенция. Наред с неизбежността на наказанията. Когато всеки е напълно наясно, че грешките се плащат скъпо, ще внимава да не ги допуска.

Но десетките контролни органи, подслонили армии от чиновници, са безкрайно неефективни. При това без да носят отговорност за безхаберието си. И така омагьосаният кръг се затваря. Бедствие/инцидент-много шум и втурване към проверки и промени-разследване-безнаказаност. Чиновниците, които вземат заплати от данъците, запълват работното си време с компютърни игрички и кръстословици. Активизират се, ако се появи благодатна „схемичка”, или някой началник има нужда от услуга, срещу обещания за кариерно израстване, естествено. Докато следващият град потъне под вода заради проблемен язовир или незаконна сеч, докато се срути следващият асансьор, пълен с хора. Тогава за известно време се налага да симулират дейност. Докато шумът утихне и отново могат да потънат в синекурното си безвремие.

Помните ли инцидента с асансьора в АГ болницата „Майчин дом“,

който стана през март 2010 г. При пропадането на асансьор в деня на отворени врати в лечебното заведение, сериозно пострадаха 8 души, 6 от които жени в напреднала бременност. Оказа се, че месеци наред не е сменено едно въже, което струва около 250 лв.! Смяната е била предписана, но не се е случила близо година, нито пък някой е проконтролирал дали и направена, нито е спрял асансьора от движение. Сега съдът трябва да реши има ли виновни.

Прокуратурата прати на съд четирима души – собственикът на фирмата, отговаряла за ремонта и поддръжката на асансьорите в болницата Красимир Паунов, инспекторът от държавния технически надзор, който отговарял за злополучния асансьор – Галин Стоянов, началникът на отдел „Управление на собствеността“ в „Майчин дом“ Николай Костевски, както и изпълнителният директор на „Майчин дом“ доц. Виктор Златков.

Но тъй като обвинението им е за причиняване на средни телесни повреди по непредпазливост, процесът срещу тях е от административен характер – дори да бъдат признати за виновни, те ще бъдат освободени от наказателна отговорност и глобени с между 1000 и 5000 лв. Законът е такъв – щом няма смъртен случай или тежка телесна повреда, и не е пострадал „орган на власт“, прокуратурата е длъжна да ги предложи за освобождаване от наказателна отговорност, вместо да внесе обвинителен акт срещу тях. Макар че подобна безотговорност си е чиста умисъл, а не непредпазливост.

Да не говорим колко трудно се намират експерти по подобен род дела. Всеки асансьорен техник, който свидетелства, че колега е допуснал грешка, може основателно да се страхува, че гилдията след това ще го изхвърли. Поръчките му ще секнат и в крайна сметка финансовата санкция за него ще е много по-жестока от тази за евентуално осъдения. На тази везна справедливостта изведнъж ужасно олеква. (Подобна е ситуацията и с делата за лекарски грешки, строителни инциденти и т.н., но темата за съдебните експертизи винаги е на заден план в графика на отговорните.)

Делото за „Майчин дом“ вече години наред виси

на първа инстанция в Софийския районен съд. Нищо чудно там да го завари давността и да не се стигне дори и до глоби. Съдията не прави особени усилия да дисциплинира участниците в процеса и да го приключи. С подобна скорост се развиват и гражданските дела за обезщетения, които част от пострадалите заведоха срещу болницата.

Почти сигурно е и че разследването за последния инцидент с паднал асансьор в жилищна сграда в София ще се развива по подобна схема. Едва ли ще бъдат посочени и виновни за трагедията в Мизия. Както се случи и с тази в село Бисер през 2012-а. Или пък за срутената мина „Ораново“ миналото лято.

Изход от омагьосания кръг може да се намери. Но той минава през реформа при контролните органи и прочистването им от служителите, които не си вършат работата. Както и под търсене на отговорност от тях – наказателна и дисциплинарна. После може да се направи анализ и ревизия на нормативната уредба, тъй че да се запушат пробойните, ако има такива.

И накрая, но не на последно място, обществото трябва да подсили имунната си система, като развие тотална нетърпимост към погазването на правилата и про форма изпълнението на задълженията. Това ще е най-трудно.

Защото в България повечето хора са склонни да заобиколят правилата, за да улеснят живота си, без да мислят за дългосрочните последици. И всеки е борец срещу нередностите, но стига да не участва в тях.