А какво ще каже Маргарита Попова за убежището на Кобляков?

Не стига „Визия 2020“, когато се наложи българската (държавническа) позиция за Русия да премине от степен „алангле“ до добре препечена, ами сега и случаят „Кобляков“ ще затрудни максимално българските управляващи.

Руският активист за човешки права Николай Кобляков*, който от 1 септември е под домашен арест в София, е започнал процедура за получаване на политическо убежище в България. Искането е внесено до президента Росен Плевнелиев с мотив – поради заплаха от преследване и злепоставянето му от властите на родната му Русия.

Москва настоява Кобляков да бъде екстрадиран. Само че българският съд го освободи (но му е забранено да напуска страната). А българската прокуратура иска пак да го задържи.

Само че в случая с искането за убежище палачинковата политика вече не играе. Налага се президентът да отговори. Някой може и да намери аналогия със случая „Сноудън“ – и исканото и дадено от президента Путин убежище в Русия на обвинения в шпионаж и държавна измяна в САЩ човек на спецслужбите… Но решението за Кобляков е тест.

„Свидетели сме на една агресивна и националистическа Русия, целяща възстановяване на влиянието си в постсъветското пространство“. Това заяви през май т.г. президентът Росен Плевнелиев на среща с германския държавен глава Йоахим Гаук. И също: „С анексирането на Крим Русия разтърси основите на европейската дипломация. Новата политика на силата на Русия е опасна, тъй като Кремъл разчита на провал на Запада спрямо Украйна…“.

Тези и последните му изявления в Брюксел, с които критикува намесата на Русия в Украйна, подсказват, че държавният глава може би ще разреши убежище на Кобляков в България. По конституция държавният глава има право да предоставя убежище на чужденци, които са преследвани заради техните „убеждения или дейност в защита на международното право, или когато прецени, че държавните интереси или особени обстоятелства налагат това“.

Само че тук, освен Плевнелиев, думата трябва да си каже и вицепрезидентът Маргарита Попова. Тя е и човекът, който представи преди 2 години новата комисия за предоставяне на убежище и председателката й Лили Станкова, която е нейна номинация. Преди да оглави комисията, Станкова е била ръководител на съвета по гражданство в правосъдното министерство, откъдето се познава и с Попова.

Публично известно е, че има доста не-съвпадения в позициите на Плевнелиев и Попова. Случаят „Кобляков“ може да се окаже поредното…

*Николай Кобляков е социален предприемач и активист за защита на човешките права с френско и руско гражданство. Той е активен член на френското гражданско сдружение Асоциация „Russie-Libertés“ („Свободна Русия“), едно от най-големите и забележителни движения на гражданското руско общество в чужбина, играеща основна роля в протестното движение срещу настоящата власт в Русия.

Той беше арестуван на летище София с издаден от Интерпол червен бюлетин, във връзка с Постановление от 1 февруари 2013 г. на Басманний районен съд – Москва, с което му е наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“ заради твърденията на следователя, че не може да открие Кобляков, за да му предяви обвинение. Самото обвинение е за извършване на тежко престъпление – „мошеничество“ през 2004-2005 г.

В негова защита застанаха едни от най-големите правозащитни френски неправителствени организации – Amnesty International Франция, ACAT и Russie-Libertés. Те изразиха притеснение, че ако бъде екстрадиран, Кобляков може да стане жертва на несправедлив процес, нечовешко отношение и изтезания.