Пет неудобни въпроса за изборите

Снимка: БГНЕС

До предсрочните парламентарни избори остава месец, но дефектите на избирателната система ще останат и за вота на 5 октомври.

Липсата на достъпна и разбираема информация оказва огромно влияние на доверието към изборния процес и отказва голям брой хора от гласуване. Ето и няколко важни въпроса, чиито отговори все още остават неразбрани от повечето граждани:

Колко са българите в действителност?

Бърз поглед на броя на гласоподавателите в списъците на Централната избирателна комисия (ЦИК) повдига логичния въпрос: наистина ли има толкова пълнолетни българи?

Според данните за 2009 г. пълнолетните граждани у нас са били 6.463 милиона. В списъците за парламентарните избори обаче фигурират цели 7.129 милиона души, т.е. цели 666 хиляди (9.3%) повече.

Последното национално преброяване през 2011 г. регистрира 6.179 милиона българи над 18 години у нас, но на предсрочните парламентарни избори през май 2013 г. право на глас имаха 6.919 милиона граждани, което с 714 хиляди (10.3%) повече.

И всичко това при наличието на демографска криза и след като пълнолетните граждани на България намаляват с 60 000 души годишно, както припомни социологът проф. Михаил Мирчев.

Кои са всъщност „мъртвите души“?

На какво се дължи съществената разлика от близо 800 000 – и кои са пословичните „мъртви души“ в избирателните списъци?

Експертите от ГРАО обясняват, че разминаването между техните данни и тези на НСИ се дължи на факта, че преброяванията регистрират единствено хората, пребиваващи постоянно на територията на България.

За сметка на това регистрите, на които се основават списъците на ЦИК, включват всички граждани, които имат постоянен адрес.

Това означава, че „мъртвите души“, за които слушаме от години, всъщност са нашите сънародници извън страната. Както добре знаем обаче, огромна част от тях не упражняват правото си на глас.

Защо това е проблем?

На първо място решаването на проблема с изборните списъци може да разбие мита за негласуващия българин.

На изборите през 2013 г. близо 57% от пълнолетните граждани, живеещи у нас, са упражнили правото си на глас. Сред тези в чужбина делът е малко над 15 на сто. Измерената от ЦИК обща активност за страната бе 52%.

Дали това се дължи на липса на желание, или на сложен механизъм за разкриване на секциите извън страната е въпрос на тълкуване, но истината е, че докато не започнем да мерим реалната съвкупност на избирателите, които имат достъп до урни, винаги ще получаваме изкуствено ниска активност.

Как можем да ги съживим?

През последната година видяхме серия от промени на Изборния кодекс, но проблемът със сънародниците ни в чужбина така и не беше адекватно решен. Властта, която и да е тя, отказва дори създаване на отделен – 32-и – избирателен район за гласовете от чужбина.

Проф. Михаил Константинов отбелязва, че последните няколко парламентарни вота създават много близко противопоставяне в Народното събрание, а изборите през 2013-а предизвикаха патова ситуация 120:120. При това положение тези 7-8 мандата, които се разпределят от гласовете в чужбина, се оказват решаващи за формирането на бъдещо управление.

По време на обсъжданията на Избирателния кодекс, известен като проекта „Манолова“, редица граждански организации предложиха активна регистрация, но идеята за това бе отхвърлена. В крайна сметка продължи практиката за смесен модел, който предвижда разкриване на секции в чужбина, на базата на активността от минали вотове и подадените заявления от граждани извън страната.

Това в действителност означава, че българските общности с по-добра организация, като тази в Турция, могат да получат голям брой секции и да упражнят правото си на глас (за предстоящите избори секциите в Турция ще бъдат около 129, след като на миналите избори бяха малко над 80).

За сметка на това българите в други части на света имат сериозни затруднения и често трябва да пътуват огромни разстояния, за да гласуват (секциите в Европа ще бъдат общо 142, а в САЩ – 28).

Политологът Димитър Димитров отбелязва, че начинът за справянето с неадекватните списъци е промяната в алгоритъма на тяхното създаване. Той подчертава, че понятието „постоянен адрес“ често не е актуално за хората у нас и никога не е актуално за тези в чужбина.

Поради това Димитров, както и говорителят на ЦИК Цветозар Томов, предлагат списъците да бъдат изготвяни по „настоящ адрес“, за да могат хората извън България да бъдат отделени в различен списък и да не попадат в тези на Районните избирателни комисии по места.

Работи ли държавата, за да включи българите зад граница в изборния процес?

Уви, работата на институциите по този въпрос остава спорна. Да, през последните години има сериозно развитие от гледна точка на прозрачността и ЦИК качва подробна информация и стенограми от заседанията си на своята страница. Това обаче далеч не е гаранция за прозрачност в съвременната информационна епоха.

Предвиденият бюджет на ЦИК за информационна кампания се разходва главно за кампания в традиционните медии и рядко излиза онлайн, а наличието й в социалните мрежи граничи с нулата. Пример за това е, че страницата на ЦИК в Facebook се следи от скромните 1365 души.

За всички е ясно, че сънародниците ни в чужбина използват главно интернет като средство за комуникация с близките си и кампании, базирани във виртуалното пространство, могат да бъдат много по-активна форма за достигането им. При това – на разумна цена.

Освен всичко, социалните мрежи позволяват детайлно таргетиране по националност, възраст и местожителство, което означава, че можеш лесно да достигнеш до точно онези, към които искаш да насочиш посланията и информацията си.

За жалост обаче срокът, в който българите в чужбина могат да се регистрират за изборите, изтича на 9 септември, а все още малцина знаят, че трябва просто да отворят този линк, за да го направят.