Свърши ли протестът

Хората от „Протестна мрежа“. Снимка: Сайтът на Протестна мрежа

Факт е, че проблемите, които породиха многохилядните протести, избухнали от миналото лято, не са решени. Факт е обаче, уви, че протестът е свършил, хората са по къщите си и са все така недоволни. Енергията е има, но хората ги няма. Трябваше ли протестът да роди партия? Или е най-добре „Протестна мрежа“ да остане група за граждански натиск? Един анализ на Калоян Кръстев.

Назначението на Делян Пеевски за председател на ДАНС на 14 юни миналата година взриви публичната среда. Последва дълъг протест, който даде възможност на хиляди българи да поискат нормална държава. Политическата класа бе поставена под истински граждански натиск. Няколко месеца по-рано имаше друг протест срещу високите сметки за ток. Той също прерасна в демонстрацията срещу целия корумпиран политически елит, горяха се конституции.

Уви, неоспоримите преки политически последици от тези два напъна на обществото бяха твърде прозаични. Първо Бойко Борисов се самосвали с мисълта да не загуби твърде много до редовните избори. През 2014 г. ДПС самосвали кабинета „Орешарски“ с мисълта, че би спечелило повече при раздаването на картите при извънредни избори през есента.

Протестите донесоха енергия без посока, която все още жужи. „Красивият“ протест се оказа негоден да свали едно лошо правителство, защото не получи национално представителство. Остана на паветата. Стената между София и другата България изглежда може да бъде срутена само от социален протест. Извън София биографията на Делян Пеевски е детайл, там си имат още „корпуленти“, а над всичко доминират бедността и безработицата.

Защото тогава толкова се говори за „Протестна мрежа“?

„Протестна мрежа“ се роди на паветата като неформална група от няколко души с дълъг стаж в неправителствения сектор, които искат промяна на статуквото. Те се събраха на ДАНСwithme – и чуваме гласовете им по важни и смислени теми.

Безспорно е, че „Протестна мрежа“ не е политическа алтернатива, защото няма електорална подкрепа. Шансовете да заимат такава са нулеви, защото протестът вече приключи и очевидно не роди своя партия.

За тях се говори две причини. Първата е, защото самите те искат да се говори за тях. Основна теза на „Протестна мрежа“ е, че протестът не е свършил. Това е напълно разбираемо, защото ако приемат, че протестът е свършил, е свършено и със самата „Протестна мрежа“.

Факт е, че проблемите, които породиха многохилядните протести, все още не са решени. Факт е обаче, уви, че протестът е свършил, хората са по къщите си и са все така недоволни. Енергията е има, но хората ги няма.

Втората причина е, че статуквото, срещу което се бори „Протестна мрежа“, всъщност харесва „Протестна мрежа“ и иска да говори за нея. Задкулисието не губи нищо от това. „Мрежата“ няма свой електорат, няма и имунитет срещу медийните бухалки и лесно може да бъде дискредитирана в корумпираната публична среда.

Статуквото отдавна е надушило, че няколкото души, които олицетворяват „мрежата“, могат да намерят своето политическо представителство само през листите на вече съществуващите формации. През изминалата седмица вестниците, получавали кредити от свързани с КТБ фирми, особено много „обичат“ „Протестна мрежа“.

Писа се колко пари са получили по проекти хората в „Протестна мрежа“. Какви соросоиди са, защитавайки чужди интереси. Бухалките не пишат за идеите на тези неправителствени организации, които оцеляват с помощта на външно финансиране, защото в България никой не дава пари, за да се защитава нуждата от реформи.

Бухалките не пишат, че „мрежата“ иска реформа. Целта е да се дискредитира този, който говори, за да се обезсмисли това, което казва. Стар трик, но тук работи.

На този фон „Протестна мрежа“ все повече се държи като партия, каквато всъщност не е. Атаките втвърдяват позициите на няколкото души, които я олицетворяват. Вероятно хората в тази неформална организация вече се чувстват като политически лидери, които трябва да понесат атаките на задкулисието в полза на общото добруване.

Водят се разговори за коалиране с Реформаторския блок с идеята протестът да намери свое политическо представителство в следващия парламент. Няма нищо лошо гражданите да търсят през протеста си такова.

Протестът обаче не роди партия, а от занитване на протестъри към чужди листи няма полза нито Реформаторският блок, нито самата „Протестна мрежа“, нито все още живата енергия на Юни’2013.

Ползата са само шамарите

„Ползата“ от това ще са само шамарите на статуквото, което цели да възпроизведе нов парламент, досущ като стария. Защо? Факт е, че която и реформаторски настроена партия да приеме хора от „Протестна мрежа“ в своите листи, тя няма да получи електорални ползи.

Тя ще приеме няколко свестни хора, всеки от които е известен с експертизата си в гражданския сектор. Едновременно с тях реформаторската партия би получила и солидна доза от медийната бухалка, която вече бие по „Протестна мрежа“.

Бухалката на статуквото много добре знае, че листите на Реформаторския блок са единственият реален шанс за „Протестна мрежа“ да получи депутат. Тя бие по протестърите, за да нарани реформаторите. Задкулисието не губи нищо, защото атаките срещу „Протестна мрежа“ няма как да втвърдят несъществуващия й електорат. Атаките няма как консолидират и електората на Реформаторския блок, който в общия случай гледа на мрежата като на сродно външно тяло.

Печалбата е нулева, но има вреда – Реформаторският блок би се „соросоидизирал“ безвъзвратно. Коалицията би станала неприемлив за неопределен брой външни за блока избиратели. Това ще е имиджов проблем, подобен на „костовизацията“ на Реформаторския блок, гарниран с отваряне на втори фронт на медийната война срещу десните.

„Костовизацията“ не отблъсква избирателите на Блока, но намалява външния толеранс към формацията. Прави я по-неприемлива в широките кръгове, които се влияят от „медийните бухалки“. Така намалява и общият електорален потенциал на дясноцентристиката коалиция, маргинализира я в границите на жълтите павета. Десните не биха имали полза да задълбочават този стар свой проблем. Гражданско участие в листите може да се търси и извън „Протестна мрежа“.

Помощта от Близнашки

Задкулисието е допълнително подпомогнато от изцепката на служебния премиер Георги Близнашки за „правителството на протеста“. Служебното правителство се оказа амалгама от експерти, кадри на ГЕРБ, Реформатори и дори протестъри от гражданския сектор. Атаките по тази линия не закъсняха.

В оставащите дни до изборите БСП, ДПС и инженерните им присъдружия усърдно ще повтарят, че ГЕРБ, Реформаторите или дори „Протеста“ вече са дошли на власт. Вече се чува как управлението на Орешарски е останало в далечното минало. Близнашки нямаше право на подобно изявление, за да легитимира тази теза.

Нямаше право, защото няма как да има правителство на протеста. Извън това протестът не създаде партия, която да се бори за доверие. Протестът единствено свали Пеевски и като страничен ефект даде ход на реанимацията на ГЕРБ.

„Протестна мрежа“ трябва да се съобрази с тази реалност и да остане при красивите млади хора, които няма да влязат и в новото Народно събрание. По-скоро за добро, отколкото за лошо. Мястото на протеста е на площада, докато не създаде организирана политическа алтернатива и спре да бъде протест – за да гради държава, а не да рути правителства. Поради всички тези причина е по-добре „мрежата“ да си остане такава, каквото е, за да не стават оплитания.

„Протестна мрежа“ може да осъществява извънпарламентарно партньорство с партиите, готови да реализират нейните идеи. Така би била много по-полезна като група за натиск, отколкото поредният протест, превърнал се в партиен накрайник.