Хем по-чисто, хем по-лесно - с помощта й е чудесно

Хем по-чисто, хем по-лесно – с помощта й е чудесно

Прокуратурата е най-точният политически лакмус. От действията й безпогрешно може да се види кои са силните на деня. Един анализ на Калина Николаева.

„Ти си го избра, не ми се подсмихвай, ти си го избра, а след туй…“

Помните ли тази реплика на вече бившия градски прокурор Николай Кокинов към Бойко Борисов по адрес на обвинител №1 Сотир Цацаров и начина, по който той беше избран на поста, от онзи тайно записан разговор от дома на лидера на ГЕРБ, изтекъл в медиите преди близо година и половина. Ако сте я забравили, припомнете си я. Тази политическа инвестиция сега носи дивиденти.

Прокуратурата винаги е била лакмус

за политическата реалност. Ето и сега, ГЕРБ са на път да спечелят предсрочните парламентарни избори и държавното обвинение безпогрешно започва да трепти на тяхната честота. Дори да не се следят политическите новини, а само съдебните, по активността на прокуратурата, с голяма доза сигурност може да се предположи, че следващите управляващи ще са ГЕРБ и ДПС.

В последните дни се разбра за прекратяването на две дела, които по някакъв начин са свързани с бившия премиер и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов. Едното е повторното разследване за смъртта на Тодор Димов-Чакъра, загинал при полицейска акция за задържането му, в която по нареждане на Борисов, тогава главен секретар на МВР, са използвани гранатомети.

Другото е по случая, нашумял като скандала „Ало, Ваньо“ – за четирите изтекли в медиите записани разговора между Борисов като премиер, финансовия му министър Симеон Дянков, шефа на митниците Ваньо Танов и заместника му Антони Странджев. В записите ясно се чуваше как премиерът е поел ангажимент да не бъде закачан проверяван от митниците бизнесмен (той почина малко след като гръмна скандалът, б.а.), както и как урежда Вучката – момчето, „къде рита топката с мене“, да бъда върнато на работа в митницата на летището.

Второто разследване започна,

докато Борисов беше на власт. Тогава обаче се проверяваше само как записите, направени със СРС от подслушване на Танов, са изнесени от отговорните институции. Когато Борисов сдаде властта, от прокуратурата изведнъж се усетиха, че докато е бил премиер, делото е водено твърде нехайно и през пръсти, тъй като съдържанието на разговорите не е изследвано.

Висши прокурори, в това число и зам.главният Борислав Сарафов, дясната ръка на Цацаров, обясняваха, че това ще бъде направено. Да, но не би. От постановлението за прекратяването на делото се вижда, че съдържанието на разговорите реално изобщо не е проверявано.

А прокурорският акт може да бъде сведен до следното: Записите са от истински СРС, но не са на оригиналните носители, затова не може да се гарантира автентичността им. Оригиналите са унищожени по надлежния ред, защото не са послужили за доказателство в съда, т.е. нищо не може да се направи. Служителят от ДАНС, който ги е прослушвал свидетелства, че те са съдържали това, което изтече в медиите.

Участниците в тях, без Танов и Борисов, казват същото. Двамата също не отричат, че са говорили, но смятат, че има манипулации. Борисов просто се интересувал като премиер от митническата проверка. Дали е бил в течение с всяка митническа проверка в държавата, не се разбира. А записът за Вучката не съществува.

Но явно прокуратурата приема гражданите за твърде наивни

и елементарни, щом допуска, че като публикува на сайта си цялото постановление за прекратяване на делото, ще ги убеди в легитимността на действията си. Още повече, че внимателният прочит на и на двете постановления поставя повече въпроси, отколкото дава отговори. Прокуратурата се е плъзнала по повърхността, без да си направи труда да разчепка сериозно казусите.

Впрочем, държавното обвинение никога не огласява постановленията си, дори да бъдат искани по Закона за достъп до обществена информация. Публикуването на тези за Чакъра и „Ало, Ваньо“ на сайта й беше провокирано от връзката, която медиите направиха между старта на предизборната кампания и разчистването около Борисов. Ден преди публикуването им официалната позиция на говорителя на Военната прокуратура беше, че дори не може да преразкаже мотивите за прекратяването на делото за Чакъра, защото то било секретно…

Но колкото повече наближава предизборната кампания,

толкова повече стават признаците в поведението на прокуратурата за специално отношение към някого, все с политически оттенък. Слагаме я под общ знаменател не само защото е единна и централизирана, а и защото от там крият имената на наблюдаващите прокурори по конкретните дела, т.е. отговорността е на цялата институция и на главния прокурор, който има власт да нарежда на всички прокурори.

Покрай изборите трябва да очакваме и прекратяването на делата за „Авиоотряд 28“ и за ползването на военна летателна техника за лични цели.

Специално отношение се демонстрира и към мажоритарния собственик на поставената под особен надзор КТБ Цветан Василев. На 28 юли той е бил обвинен задочно за източването на трезора и пуснат за международно издирване. Този факт обаче беше крит от прокуратурата до 12 август. Съвпадение или не, но това е рожденият ден на Василев. Доскоро банкерът и Делян Пеевски бяха партньори, вече са врагове. И Василев получава честитка за РД.

А обърнахте ли внимание на друга новина,

подхвърлена в последните дни от зам.главния прокурор Сарафов – след данъчна ревизия на фирмите на семейството на Делян Пеевски били преизчислени задълженията на тези фирми и били платени общо над 300 000 лева данъци.

„Мисля, че нашите действия доведоха до положителен за страната и фиска резултат“, коментира Сарафов. А дали прокуратурата забрави да помисли, че когато има укриване на данъци в особено големи размери, дори плащането им не изключва наказателната отговорност? До тук е ясно само, че сигналът на Протестна мрежа срещу триото Пеевски – Николай Бареков – Цветан Василев се използва за изчистването на Пеевски и разчистването на неговите сметки.

Привикването на журналисти от „Капитал“

на разпити през миналата седмица също е доказателство за специално отношение. Не защото журналистите са някакви свещени крави, които не могат да бъдат призовавани. Но и защото се прави светкавично, по сигнал от шеф на близка до Пеевски фирма – и очевадно ненужно за тръгналата проверка.

А това е в комбинация със съобщение на сайта на държавното обвинение, че „фактите и личните оценки, описани в статията, са поднесени манипулативно, което е характерно за публикуваните материали от издателската група „Икономедия“.

Не е нормално пресцентърът, вероятно съгласувано на най-високо ниво в прокуратурата, да дава генерални оценки. Ако виждат проблем в контретен журналистически материал, да напишат право на отговор, а не да заклеймяват всички публикации на цяла издателска група.

Все едно да се твърди, че всяко действие или бездействие на прокуратурата е поръчково и осребрява политически ангажименти. А това се отнася само за определени знакови дела. И в седмиците до 5 октомври ще видим още много примери за това. Хем по-чисто, хем по-лесно, с помощта й е чудесно.