Г-н Порожанов, верно ли?

20 авг., 2014 Ureport 300 думи Коментарите са изключени за Г-н Порожанов, верно ли?

• SHARE
• TWEET
• SHARE
• ИЗПРАТИ МАТЕРИАЛ

Служебният министър на финансите Румен Порожанов не го изигра добре. Говорим за „отговора“ на въпроса знае ли защо БНБ ще печата 60 милиона купюри от 10, 20 и 50 лева и дали тази акция има връзка с КТБ.

Порожанов е бил достатъчно дълго време в Министерството на финансите (шеф на кабинета на Симеон Дянков), и високопоставен държавен чиновник – в борда на „Булгартабак“, на „Бургас-Александруполис“, както и шеф на борда на мегадържавната – и единствена – Българска банка за развитие.

Отговорът: „Не знам темата, обърнете към БНБ“, е, меко казано, неуместен. (Вероятно са пропуснали темата с медийния му съветник…) Да допуснем, че Румен Порожанов не се е запознал с прегледа на новините, който очаква всяка сутрин всеки министър – и не само – на бюрото му, или в мейла му; че не е гледал телевизия – и не е чел сайтове; че изобщо е бил в пълно информационно затъмнение.

Тогава просто се налага да си подаде оставката. Защото очевидно не познава Закона за БНБ, нито Закона за публичните финанси.

Според чл. 3 от Закона за БНБ: „При определяне на общите насоки на паричната политика Българската народна банка и Министерският съвет се информират взаимно“. Пускането в обращение на над 3 милиарда лева със сигурност е в обмена на информация. Особено предвид мотивите на централната банка – заради изтеглена от обращение левова ликвидност.

Смехотворно е, че министър на финансите на страна с валутен борд, при която левовете в обращение се изисква да са винаги „покрити“ от резерви в БНБ, не знае „темата“.

Та нали, ако някоя банка изпадне в нарушена ликвидност, управителят на БНБ и министърът на финансите са хората, които могат да решат как да я отърват от проблемите й. Като например депозират няколко десетки милиона от фискалния резерв по сметките й – за определен период от време.

Това издаде през 2009-а министърът на финансите Симеон Дянков – за стореното от шефа на БНБ Иван Искров и предшественика му Пламен Орешарски през 2008 г. за ПИБ. Като шеф на кабинета му, Порожанов със сигурност е бил наясно. (Впрочем, същото се случи и сега, заради юнската атака, но парите не бяха от резерва – и са много повече от онези 360 милиона.)

БНБ и Министерството на финансите си работят съвместно непрекъснато – и преди Закона за публичните финанси. В крайна сметка БНБ обслужва банкови сметки и плащания на бюджетни организации, занимава се, заедно с МФ, с емисиите ДЦК и с др.

И макар да не е запознат с „темата“ за новите пари, чиято належаща нужда дойде заради КТБ, Порожанов имаше позиция за КТБ. „Правителството не може да се намесва в решаването на съдбата на КТБ. Темата с поставянето под специален надзор на КТБ е обезпокоителна в рамките на отражението, което дава на цялата икономика и финансова система“, заяви той и добави, че цялата отговорност по закон и оперативна дейност е в рамките на БНБ.

„Министерството на финансите като институция разглежда глобално какво би било отражението на едно или друго решение. Затова позицията ни е търсенето на решение с използването на пазарен инструментариум, така че по никакъв начин да не се ангажира публичен ресурс за спасяването на КТБ или за оздравителни мерки под каквато и да е форма“, каза министърът. Това поне е по темата.

• банкноти, БНБ, влогове, дефицит, закон, КТБ, купюри, левове, ликвидност, министър на финансите, парична политика, Румен Порожанов