Пет часа разговори за Украйна – и пак на кота нула

Лоран Фабиюс, Павло Климкин, Франк-Валтер Щайнмайер и Сергей Лавров по време на четиристранната среща в Берлин. Снимка: EPA/ БГНЕС

Лоран Фабиюс, Павло Климкин, Франк-Валтер Щайнмайер и Сергей Лавров по време на четиристранната среща в Берлин. Снимка: EPA/ БГНЕС

След петчасови тежки разговори между външните министри на Германия, Украйна, Русия и Франция, германският дипломат №1 Франк-Валтер Щайнмайер обяви, че е постигнат напредък, без да уточни по кои въпроси.

 Разговорите бяха тежки, но се надявам, че по определени точки постигнахме успех. Разбрахме се първо да докладваме на своите правителства и след това да се споразумеем как да продължат разговорите. Целта остава да бъде прекратяване на огъня в Украйна и да бъдат избегнати нови жертви. 

Това съобщи Щайнмайер след четиристранната среща.

„Вероятно ще са необходими много пъти по пет часа, за да отлепим от точката, в която се намираме“, написа украинският му колега Павло Климкин в Twitter. Той определи разговорите като сложни.

Външните министри на Русия и Франция Сергей Лавров и Лоран Фабиюс не направиха изявления след срещата. По-късно руското Външно публикува изявление, че е постигнат определен напредък на четиристранните преговори за разрешаване на украинската криза.

„Постигнато бе съгласие диалогът в този формат да продължи, като резултатите биха могли да бъдат представени като конкретни предложения за разглеждане от лидерите на Русия, Германия, Франция и Украйна“, се казва още в съобщението.

Междувременно в интервю за Die Welt върховният главнокомандващ на НАТО за Европа ген. Филип Брийдлав предупреди, че ако Русия се опита да вкара военни в държава от НАТО, дори те да не носят нейните униформи, както направи преди да анексира Крим, Алиансът ще отговори с военни действия.

Генерал Филип Брийдлав. Снимка: EPA/ БГНЕС

Генерал Филип Брийдлав. Снимка: EPA/ БГНЕС

Киев и западните правителства са в очакване да видят дали Москва ще се намеси в подкрепа на обсадените бунтовници в Източна Украйна. Някои експерти по отбраната заявиха, че Путин може би е отправил поглед към бившите съветски републики в Прибалтика, които имат големи етнически руски малцинства – като Естония или Латвия.

„Ако видим подобни неща в страна членка и можем да идентифицираме страната агресор, тогава имаме Член 5 – отговор с военни действия“, каза Брийдлав. По думите му, въпреки че НАТО няма намерение да се меси в Украйна, която не е членка на алианса, страните-членки в Източна Европа трябва да започнат да се подготвят за евентуална заплаха от „малките зелени човечета“ (руски войници в униформи без обозначителни знаци).

От началото на украинската криза организацията прие серия от стъпки, за да подсили военното си присъствие в Източна Европа.

Валутни курсове

1  CHF =  1.84373 лв
1  EUR =  1.95583 лв
1  GBP =  2.19583 лв
1  USD =  1.76137 лв