Бойко - и излъганите съседи в Блока

Бойко – и излъганите съседи в Блока

Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов. Снимка: БГНЕС

Малко повече от месец преди изборите Реформаторският блок е принуден всеки ден да коментира дали ще пристане на ГЕРБ и на каква цена. Това му понижава цената. Блокът започва да се възприема като обикновен анекс към договора за „Стабилна България“, предлаган от Борисов. Гласуваш за „Кънев, Кунева, Лукарски, Корман“ и т.н., все тая, получаваш Борисов. Един анализ на Калоян Кръстев.

„Ще върна мандата и да отиваме на нови избори, ако отсега почват с номерцата си“. Това не са думите на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов от последната седмица, а от 23 юли 2009 г. Тогава Синята коалиция поиска поименно гласуване на министрите от бъдещото правителство на ГЕРБ.

Проблемът бе, че предложеният за министър без портфейл Божидар Димитров е бивш сътрудник на ДС и те искаха да гласуват против. Четири дни по-късно десните все пак гласуваха ан блок правителството и предадоха принципите си. Бойко Борисов изстреля същата заплаха и на 19 юни същата година, когато Синята коалиция обяви, че ще го подкрепя, без да подписва споразумения.

Играта на лидера на ГЕРБ с т.нар. автентична десница не се е променила през последните 9 години. Той пое този курс още с кандидата за президент на сините Неделчо Беронов. Борисов обясни, че ще подкрепи едва ли не с отвращение бившия конституционен съдия, защото е „по-малкото зло“ от Георги Първанов и Волен Сидеров.

В крайна сметка Борисов дори не излезе да гласува, а Беронов взе два пъти по-малко от прогнозите.

Известен факт е, че лидерът на ГЕРБ продължава да вижда зле организираната „малка“ десница по-скоро като проблем, отколкото като решение. Тя може да му вземе гласове, а той продължава да иска да й вземе „марката“. При изключително добро стечение на обстоятелствата за Реформаторите на парламентарния вот, може да се наложи на Борисов да се съобразява с тях. Това много не му се харесва, защото той е свикнал да олицетворява цялата власт. Борисов неистово обича да му се благодари за всяко нещо.

С тази нагласа той захожда и към предстоящите парламентарни избори. Заплахите са традиционни – връщане на мандата, оставяне на народа без хляб. Разбира се, не защото той иска, а защото е принуден от другите. Борисов отдавна играе на играта „аз съм невинен, каквото и да правя“, „аз не греша“, „аз само си строя магистрали“ и т.н. Докато се настани в удобното си властово русло, някой все му пречи да стори необикновени добрини за народа и му се играят „номерца“.

Борисов е постоянен с това си отношение към политическата игра. Въпросът е дали Реформаторският блок ще покаже, че се е поучил от провалите си, или ще остане да стърчи глупаво пред обществото, след като отново е финтиран от ГЕРБ. А точно това се очертава.

Лъжата за предпочитаните реформатори

Отсега се вижда, че 43-то Народно събрание ще предложи много възможности на Борисов да играе своята игра. Прогнозите показват, че новата националистическа коалиция НФСБ и ВМРО най-вероятно ще влезе в Народното събрание. Партията на Валери Симеонов бе сочена като най-вероятна патерица на ГЕРБ за 42-ия парламент, но не прескочи бариерата.

Борисов вече е играл с ВМРО в Столичния общински съвет. (Настоящият евродепутат Ангел Джамбазки, втори в евролистата на ББЦ, беше съветник в групата на ГЕРБ в СОС до вота през 2011 г.) По всичко личи, че това бе предпочитаната коалиция за ГЕРБ, а не Реформаторският блок. Националистическата аура не би навредила на „десен“ премиер, управляващ на изток от Будапеща.

Малката десница дори не е вторият най-предпочитан избор за ГЕРБ, а може би не са и третият. Пред тях Борисов би предпочел да си купи депутати, отколкото да играе с Реформаторите. Откъде да вземе, той ще си намери. „България без цензура“ е добра опция. Това е куха партия и Бареков трудно би сдържал персонала си, пардон, депутатите си. Самият Реформаторски блок в момента също не изглежда консолидиран и би могло да се калкулира рискът от люспи. Подозренията за широка коалиция с ДПС също не са отминали.

„Поведението на Борисов е по-скоро като игра на покер, докато политиката е по-скоро игра на шах“, коментира заместник-председателят на ДСБ Петър Москов. Москов вече е заблуден. Борисов играе точно шах. Той прави един и същи ходове от много години и никога не залага всичко още в дебюта. Реформаторите вече изглеждат публично излъгани, че Борисов е заложил твърде много, ако не и всичко, на тях.

В 42 НС ГЕРБ не заложи на Синята коалиция, макар да създаваше това впечатление, а на „Атака“ и РЗС. След като получи няколко месеца отсрочка заради безплатната подкрепа, Борисов си купи депутати и вече нямаше нужда от никого.

Лидерът на ГЕРБ твърде дълго време играе едно и също, за да му се вярва. Освен всичко това неговата игра не е само вдясно, нейният традиционен ареал на разширение е вляво. Веднъж олицетворило дясното, неговото популистко сърце не трае. Той иска да управлява сам и да бъде десен или ляв, когато сам си реши. Дори това да се случва в рамките на един ден. Така той разбира понятието „носене на отговорност“.

Играта за дълга топка

По-малко от два месеца преди предсрочните избори Реформаторският блок е принуден всеки ден да коментира дали ще пристане на ГЕРБ и на каква цена. Това му понижава цената. Блокът започва да се възприема като обикновен анекс към договора за „Стабилна България“, предлаган от Борисов. Гласуваш за „Кънев, Кунева, Лукарски, Корман“ и т.н., все тая, получаваш Борисов.

Единственият шанс на Реформаторите е да излязат много бързо от този разговор. Това може да стане с ясното изричане на истинското име на ГЕРБ. Примерно – популистка формация, която въведе полицейщината като стил на управление в България. Партия, която се опита да унищожи и последните останки на независимост на съда и наложи непосилна административна репресия на бизнеса. Някои казват, че не е била само административна. И други неща може да се кажат.

Реформаторите трябва да извадят Борисов от равновесие поне за известно време, да го объркат, за да прекратят сегашния разговор. Така те биха създали впечатление, че вдясно има истинска конкуренция. В момента Реформаторският блок изглежда по-скоро като свенливата госпожица на Борисов.

Блокът няма друг избор освен да се съсредоточи върху изграждането на собствено политическо лице. Предизборните програми не са достатъчни, защото се четат от твърде малко хора. През втвърдяване на отношението към Борисов, Реформаторите биха могли да търсят постигането на заветния за тях резултат от 10 процента. В страната има твърде много хора, които не харесват Борисов, но не смятат, че РБ е алтернатива. Едва тогава Реформаторите биха могли да си представят, че ще са реален фактор в следващия парламент.

Избирателят трябва да бъде убеден, че играта на Реформаторите не е фокусирана в краткосрочни цели – да бъдат патерица на ГЕРБ. Те биха изглеждали твърде комично, защото ще се пъчат с власт, която реално нямат. Борисов ще продължи да бъде Гъливер, а реформаторите – лилипутите. Лидерът на ГЕРБ цели това, казвайки „ако нямам 121 депутати, ще върна мандата“. Това, разбира се, е блъф. Борисов иска да управлява и се опитва да намали цената на властта.

Реформаторският блок трябва ясно да изговори посланието, че е готов дори да закрие предсрочно 43-то Народно събрание, ако е по силите му, отколкото да бъде патерица на Борисов. Десните отчаяно имат нужда от доверието, че няма да жертват предлаганите реформи в замяна на някакви дребни властови ползи. Това е „дългата топка“, за която настояваха протестиращите срещу Пеевски и задкулисието.

За много потенциални десни избиратели е ясно, че борбата за нормална държава започва, а не свършва с оставката на кабинета „Орешарски“. В този смисъл хората биха приели и разпад на 43-ия парламент, стига да видят, че с това се ражда някаква устойчива политическа алтернатива на задкулисието.