Дава ли ЕС €10 милиарда компенсации заради ембаргото на Москва

©EPA/БГНЕС

Експерти от ЕС ще обсъдят идната седмица очакваните щети от руското ембарго за внос на храни и се вече се завъртя сумата от 10 милиарда евро, на колкото възлиза експортът на продукти от общността на руските пазари. Въпросът за компенсирането на европейските производители в случай на срив на цените на вътрешния пазар е бил обсъден вчера от ресорния комисар Дачиан Чолош и френския министър на земеделието Стефан льо Фол. След експертните съвещания вероятно ще бъде свикан извънреден съвет на европейските лидери.

Европейската комисия разполага с фонд от 400 милиона евро за изплащане на компенсации на европейските селскостопански производители във връзка с продоволственото ембарго, обявено от Русия в отговор на западните санкции, заяви еврокомисарят по търговията Карел де Гухт.

Европейските страни смятат да поискат от ЕК финансови компенсации във връзка с прекъсването на износа на селскостопанска продукция в Русия. Москва наложи едногодишна забрана на вноса на храни, суровини за производство на хранителни продукти и др. от страни, наложили санкции на Русия и такива, които ги подкрепят.

В забранителния списък попадат всичките 28 страни-членки на ЕС, САЩ, Австралия, Япония, Норвегия и Канада. Наред с това руският президент Владимир Путин нареди на правителството да подготви списък с мерки, за да не се допусне поскъпване на цените на стоките в Русия и оттам – увеличаване на инфлацията, която ще засегне допълнително руската валута.

Москва обяви санкциите си като ответен удар на наложените й от Запада заради кризата в Украйна и анексията на Крим. Наложена е пълна забрана за внос на свинско месо, зеленчуци и плодове, птиче месо, риба, сирена, мляко и млечни продукти. Според полския министър на селското стопанство и развитието на селските райони Марек Савицки, ЕС трябва да финансира износа на плодове и зеленчуци в страни от Азия и Африка, след като Русия въведе ограничения върху вноса им на своя територия.

„След като Брюксел е съумял да предостави 100 милиарда евро помощи за Гърция, значи може да финансира и непродадените на Русия продукти от целия ЕС, тази сума не надвишава 10 милиарда евро“.

Става въпрос за пари

По данни на руската Федерална митническа служба става въпрос за внос на продукция за $9.1 млрд. Но всъщност сумата е много по-голяма, тъй като само за 2013 г. само от ЕС на руския пазар са внесени хранителни продукти за 10.5 млрд. евро. След САЩ за европейските производители това е вторият по важност пазар – там се пласира 10% от цялата селскостопанска продукция, която произвежда общността. По този начин ЕС балансира в някаква степен огромното си отрицателно салдо в търговията с Русия, което се дължи на сериозния внос на руски нефт и газ.

ЕС изнася в Русия десет пъти повече хранителни стоки, отколкото внася оттам. Делът на хранителните продукти, които ЕС внася в Русия, е 0.6% от общия експорт на ЕС, но като дял от европейския експорт в Русия е 8.5 на сто. С това, според анализатори, Путин цели да удари европейските фермери, които са една особено чувствителна и политически влиятелна група в Общността. Неизменно във всички бюджети на ЕС най-голямата част от средствата се заделя за Общата селскостопанска политика (ОСП) и въпреки обявените намерения субсидирането да се свива, и за периода 2014-2020 г. този раздел на бюджета съставлява огромна част от общите средства – 382.927 млрд. евро или 37.3% от многогодишната финансова рамка (МФР) за периода. Намалението спрямо предишната МФР е със 7.3 млрд. евро, което е под 0.5% от брутния национален доход.

Силата на европейските фермери

Ако предназначената за Русия продукция остане в Европа, това може да доведе до срив на цените и фалит на някои земеделски стопанства, опасяват се в ЕС.

Така че ембаргото на Кремъл върху доставяните от Запада храни ще удари по фермерите – и тяхната подкрепа за европейски политици и политически сили, и ще увеличи разногласията между отделните европейски страни. Руски и западни експерти коментират, че санкциите на Путин могат да имат ефект в краткосрочен план, но в дългосрочен едва ли ще проработят.

Дори и Молдова все пак преориентира в някаква степен своя експорт, след като Москва забрани вноса на вина, плодове и други храни оттам. Освен това Русия и Запада просъществуваха близо половин век със затворени един за друг пазари.

Но паниката вече обзема някои държави като Гърция например, тъй като руският пазар поглъща значителни количества гръцка продукция. В. „Етнос“ пише, че заради указа на Путин („За прилагане на отделни специални икономически мерки за гарантиране на сигурността на Руската федерация“) вече били замразени товарите с пресни гръцки плодове, предназначени за Русия. В резултат на това хиляди тонове гръцки праскови са останали във фризерите на сдруженията, а продажните им цени главоломно падали. Производителите са отчаяни, отбелязва изданието.

Като катастрофално се определя и руското ембарго за износа на гръцки компоти и сокове от праскови. Представители от бранша алармират, че руският пазар поема около 6000-7000 тона гръцки консерви с праскови и 15000-20 000 тона сокове от праскови на обща стойност около 40 милиона евро.

Износът на гръцки пресни плодове и зеленчуци в Русия миналата година е бил на стойност 108 млн. евро (12.8% от целия гръцки износ от земеделския отрасъл в света), а обемът му е възлизал на 140 хиляди тона. От тях 122 хиляди това са били изнесени директно от Гърция, а около 20 000 тона са влезли в Русия през Литва, Молдова и други страни. За последната година 41% от целия гръцки износ на пресни праскови е бил за руския пазар.

Въведените от Русия търговски ограничения ще доведат до свръхпроизводство и намаляване на изкупните цени на млякото и млечните продукти в Европа, от което ще пострадат преди всичко фермерите. И това – в навечерието на отмяната на квотите за млечната продукция, предвидена за 1 април 2015 г. Надяваме се, че конфликтът в Украйна ще бъде регулиран бързо, заяви Ренат Деберг от белгийската конфедерация.

Недостигът – с внос от Латинска Америка и Евразийския съюз

Руското правителство вече е разговаряло с представители на посолства на държави от Латинска Америка за възможността за допълнителни доставки на хранителни продукти, след като спря вноса на храни от западни страни. Все още не е ясно кои латиноамерикански страни са били поканени на срещата, но със сигурност е присъствал представител на Чили. Той съобщи, че в близките дни руската страна ще предостави списък с приоритетни продукти за внос.

Междувременно в Европа нараства тревогата от последствията от руската забрана. Фермери от Чехия, Австрия и Гърция се готвят да се обърнат към Европейския съюз с искане да бъдат компенсирани за загубите, които ще понесат заради руското ембраго. Експерти обаче смятат, че най-засегнати от въвеждането на ограничението ще бъдат Полша, Румъния и Холандия.

Като цяло храната е много малка част от търговията на Запада с Русия – целият внос от страните, засегнати от ембаргото, е за общо $155.3 милиарда през 2013 г., а храните в него са за $39 млрд., предаде Reuters. От тези 39 милиарда долара, около $23.5 млрд. са в категориите, засегнати от санкциите. От страните, включени в ембаргото, Русия внася храни и продукти за общо $17.2 млрд., като $9.2 млрд. са в описаните в указа на Путин категории, в който не попадат стоки, търгувани на борсите, като чай, кафе, захар, зърно и растителни мазнини.

Ами за България

Данните на Reuters за санкционираните страни, които изнасят храни за Русия, поставят България на последно място с общ обем на хранителния експорт от $6.36 милиона за 2013 г.

За Агенция „Фокус“ икономистът от Института за пазарна икономика (ИПИ) Десислава Николова заяви, че експортът за Русия е около 1.2% от общия ни износ на храни. Тя обясни, че най-засегнати ще са износителите на т.нар. „меки плодове“ – ягоди, къпини, малини, боровинки, чиято продукция е на 47 на сто предназначена за руския пазар. Около 75% от българските череши са насочени за руския пазар, 35 на сто от продукцията от праскови. При производителите на туршии и компоти близо 14% от износа е насочен към Русия, при рибата и морските храни е около 9%, основно лаврак.

До момента, според нея, не се забелязва отрицателно влияние върху руския туризъм в България. Според различни оценки, броят на руските туристи у нас тази година ще нарасне с между 4% и 14%. По данни на Министерството на икономиката до края на юни има много сериозен ръст на руските визи с цел туризъм – над 14%. Освен това голяма част от руските туристи, които пристигат в България, имат свои ваканционни имоти тук – т.е. говорим за дългосрочна обвързаност на руските туристи с българския туристически сектор.