10 причини Вигенин да не е еврокомисар

Снимка: БГНЕС

Едно от теснопартийните назначения в „експертния“ кабинет Орешарски – Кристиан Вигенин, потвърди в интервю за БТА, че името му е било обсъждано като потенциален кандидат за еврокомисар в рамките на БСП, но решението за номинацията било на правителството и „в голяма степен на премиера“.

И казва, че мандатът на Орешарски се е отнасял само до позицията за външен министър на ЕС, за която номинира Кристалина Георгиева. (Първият дипломат на ЕС е и по право заместник-председател на Европейската комисия.)

„Доколкото се беше създало впечатление, че Кристалина Георгиева има реален шанс да получи този пост, никой българин, още по-малко представител на българското правителство не може да си позволи да не подкрепи една такава възможност“, казва външният министър. А на „Позитано“ 20 разни хора като Татяна Буруджиева – и не само, си мислят, че няма как втори българин да получи висок пост в ЕС след Станишев 🙂 Колко са тесногръди.

Защо Вигенин не трябва да е еврокомисар на България. (Да не бърза да си поръчва нови визитки.)

Още по темата

1. Кандидатурата му не може да е функция от обсъждане в рамките на БСП – защото след седмица ръководството на БСП ще е друго. Нито от обсъждане в правителството – защото следващата седмица и кабинетът Орешарски си отива.

Номинацията на еврокомисар беше сред темите, за които политическите сили се разбраха да се договорят за критерии и Орешарски обеща да търси широка подкрепа.

2. Вигенин е един от най-слабите ни външни министри. Не направи нищо, за да придвижи инициативата по договора за добросъседство с Македония. България изчака твърде дълго, преди да заеме каквато и да било позиция по химическата атака в предградията на сирийската столица Дамаск на 21 август м.г., а когато Вигенин се осмели да се обади, мнозина разпознаха в позицията му сериозни сходства с руската.

3. Едва избран за министър, Вигенин обяви, че ще има втори шанс за тези дипломати, осветени за връзки с бившата ДС. И то след като някои държави в ЕС обявиха, че не искат посланици с такова CV. Но Кристиан Вигенин уреди част от тях с топпозиции във Външно.

4. Не успя да вкара политическите назначения в квотата, определена по закон – 20%. Но това може и да не му се брои, тъй като и предшествениците му не успяха.

5. Нахока публично посланиците на Франция и Германия у нас – Филип Отие и Матиас Хьопфнер, които се осмелха да излязат с декларация, в която изразиха позиция спрямо протестите и призоваха за скъсване на връзката олигархия-политика. Впоследствие не връчи „Стара планина“ на Отие при изтичането на мандата му у нас, измисляйки някакво неубедително оправдание.

6. Оплете се за „Хизбулла“ – гаф, тутакси отбелязан от западни издания, тъй като беше твърде разколебан публично за участието на шиитската групировка в атентата в Бургас. После се поправи, че позицията ни не била променяна.

Впрочем, в съобщението, с което ДАНС и прокуратурата обявиха днес, когато се навършват 2 години от атентата, самоличността на извършителя, също нямаше дума за „Хизбулла“. Какво стана с обоснованото предположение?

7. Във век, в който всички – от водопроводчици до световни лидери, използват социалните мрежи, той забрани на посланиците Facebook и Twitter, раздразнен от статуси на един от най-добрите ни дипломати от кариерата Стефан Тафров.

8. Не е ясно какъв беше фокусът на външната политика на България през кратичкия му незначителен мандат в МВнР. Освен че нямахме такава. В началото беше заявил как България трябва да се насочи и към Азиатско-тихоокеанския регион и страните от БРИК – Бразилия, Русия, Индия, Китай и ЮАР. И защо? Куфарите на Путин ли ще носим?

9. Едно особено глу…, пардон, неевропейско изказване. През декември м.г. заяви, че „Дали да има „Южен поток“ не е въпрос, който ЕС решава – това е въпрос на споразумение между Русия и част от страните членки на ЕС“. Ще рече, работа на отделните страни е. Същата е и тезата на Москва. Странно е, че един първи дипломат на страна-член на ЕС ползва опорни точки на Кремъл.

10. Което се подразбира някак си от 8 и 9. По време на визитата на руския министър на външните работи Сергей Лавров в България най-големият грях на Вигенин не е, че позволи на госта да говори на руски език и нямаше превод.

Куриозното – всъщност жалко, в поведението му беше, че мълча, той, домакинът на срещата, и по трите въпроса, по които се изказа Лавров. Противно на всеки протокол, който предвижда коментар и от двете страни. Трите теми бяха: кризата в Украйна, „Южен поток“, Евразийски съюз.

Така че ЕС няма нужда от такъв еврокомисар. А нужен ли е и на БСП? Ще стане ясно, ако го уредят с добро място в листите за следващите избори.