Какво купуват руските пари в (Източна) Европа

Как действа днес Москва в бившите си сфери на влияние – някогашните соцстрани? Избира си малки и бедни, инвестира 1 милиард долара в тях – и ги купува. За стратегията пише Bloomberg Businessweek.

Преди четвърт век комунистическите режими в Централна и Източна Европа започнаха да падат един подир друг, а Съветският съюз не правеше нищо и просто наблюдаваше.

СССР се разпадна и източноевропейците се втурнаха да се присъединяват към НАТО и Европейския съюз. Вместо да изпрати войски в предишната си сфера на влияние, както го направи веднъж, Русия сега е изграждане на мрежа от икономически връзки със старите си спътници. Независимо дали става дума да субсидира унгарска АЕЦ или газопровода „Южен поток“ през България, руските пари купуват влияние в Източна Европа, съобщава Bloomberg Businessweek.

Някои страни в региона намират за все по-контрапродуктивно да действат срещу интересите на Русия, особено след кризата в Украйна. Унгарски, словашки и чешки политици открито се противопоставят на по-строгите санкции на ЕС срещу Русия, тъй като се стремят да запазят достъпа до нейните енергийни ресурси и пазар от около 140 милиона потребители.

„С ЕС руснаците играят класическата игра на „разделяй и владей“, казва Отилия Данд, анализатор в Teneo Intelligence – политически консултант по рискове. „Те са уверени, че националните интереси на отделните членове имат по-голяма тежест при вземане на решения от общ интерес за ЕС.“

Заемите на Сбербанк

Едно от руските оръжия е Сбербанк, най-голямата държавноконтролирана банка в Русия. В последните пет години, с активи от почти 12 милиарда евро ($16 милиарда), Сбербанк Европа осигури стабилно присъствие в Централна Европа и на Балканите. Освен чрез разширяване на клоновата й мрежа, това става и с мощно кредитиране на фирми от бившата комунистическа част на Европа.

Най-големият заемодател в Русия оперира в девет страни в Централна ЕВропа, след като купи клоновата мрежа на австрийската банка Volksbanken AG преди 2 години.

През март банката се съгласи да отпусне 820 млн. долара на Agrokor d.d., хърватска компания, която придоби словенския си съперник Mercator Poslovni Sistem. Сделката ще създаде най-големия търговец за храни на дребно на Балканите.

Но Русия е фокусирана предимно в енергетиката. В началото на тази година тя си осигури сериозно присъствие в индустрията в ЕС, когато се споразумя с Унгария за изграждане на два ядрени реактора. За да финансира проекта, Кремъл предложи да отпусне на унгарците кредит от 10 млрд. евро, с 30-годишен срок на изплащане, при лихви, по-ниски от пазарните – условия, които нито една банка в Западна Европа не е в състояние да предложи.

През юни Сбербанк обяви, че ще предостави $1.20 милиарда кредитна линия на Slovenske Elektrarne AS, словашката електрическа компания, която контролира италианската Enel. Slovenske Elektrarne се бори да приключи с пускането на проектираната от съветски специалисти АЕЦ „Моховце“, една от двете ядрени електроцентрали в страната.

440-мегаватовите реактори трябваше да бъдат изградени от Enel, след като италианската компания придоби 2/3 от държавната енергийна компания през 2006 г. Те са с над 1 млрд. евро над планирания си бюджет и няма да бъдат готови поне до края на 2014 г.

Преговори със звън на пари

Главният изпълнителен директор на Enel Франческо Стараче заяви, че компанията му обмисля да продаде бизнеса си в Словакия като част от програма за намаляване на дълговете й. Руската държавна компания „Росатом“ е сред потенциалните купувачи, според съобщения на медии като Словашката Sme и вестник Hospodarske Noviny. Enel отказва коментар. (През 2013 г. Enel продаде и 42-ата си мегавата инсталирани вятърни мощности в България – бел.р.).

Руската политика на отпускане на заеми всъщност е „съгласувани усилия, за да получат икономическо и геополитическо влияние, и потвърждават, че политиката е била доста успешна“, смята Тимъти Аш, главен икономист в Standard Bank Plc (STAN) в Лондон. „Малки страни като Унгария, Словакия, Сърбия се нуждаят от чуждестранни инвестиции“.

Според Аш източноевропейците са оставени сами да се грижат за своите икономически интереси.

Франция беше критикувана от САЩ и партньори в ЕС през май, след като реши да сключи сделката за продажба на два транспортни хеликоптера Mistral с Русия. Италия и Австрия вече декларираха подкрепата си за проекта на „Газпром“ – газопровода „Южен поток“, който ще пренася руски природен газ за Европа, заобикаляйки Украйна.

Безпокойство в Балтика

Готовността, с която някои страни приемат руските пари обаче отсъства в Полша, както и балтийските народи на Естония, Латвия и Литва, единствените бивши комунистически страни в ЕС, които споделят обща граница с Русия. За разлика от своите демократични „връстници“ от Централна Европа, те искат по-строги санкции срещу Москва и повече войски на НАТО на териториите си.

Чехия, Словакия и Унгария казват, че нямат нужда от войски на НАТО на своя територия. Те подчертават значението на бизнес отношенията си със Сбербанк и други руски компании. Тези нации се обявяват за опортюнистични политики спрямо Русия по време на украинската криза, казва Джири Пехе, директор на New York University в Прага и бивш съветник на починалия през 2011 г. чешки президент Вацлав Хавел.

Опортюнизмът е точно това, на което разчита Русия, според Оливия Данд от Teneo Intelligence. „Ето защо Русия плаща, за да изгради икономически връзки с европейските държави, които са по-бедни и по-малки в сравнение с останалите в ЕС, но все още имат право на глас по въпросите на ЕС. За руснаците това е въпрос на ефективност,“ казва тя. „Те инвестират един милиард долара в малка страна – и я купуват. Това е напълно рационално бизнес решение“.