Зад стените на "Куклената къща" на Туве Янсон

Зад стените на „Куклената къща“ на Туве Янсон

Снимка: Десислава Желева

Казват, че най-трудно се пишат книги за деца. Но още по-трудно се излиза от писането за деца.

Туве Янсон е финландска писателка, която става популярна с детските книжки за муминтроловете, илюстрирани от нея самата и писани между 1945-1970 г. Историите за муминското семейство са обичани от децата по целия свят и до днес. Но годините на асоцииране на писателката единствено с детските произведения лягат като тежък шал върху раменете ѝ.

Много преди да започне да се занимава с писане Туве се занимава с рисуване. Увлича се по и музиката. Цялото ѝ същество е изтъкано от изкуство, но в един момент еднообразието му идва в повече. И това е моментът, в който Туве Янсон сваля масово наложеното еднотипно възприятие.

В края на 60-те години на миналия век тя започва да пише за възрастни. И се превръща в коренно различен творец. Всъщност, има едно нещо, което се запазва в книгите ѝ и за деца, и за възрастни – премерената, но твърда мъдрост, която се крие зад историите ѝ. Макар да звучи като клише онези, които някога са я чели или имат намерение да го направят, ще разберат, че клишето в случая е просто истина.

През 2013 г.а издателство „Жанет-45“ включи в поредицата си „Кратки разкази завинаги“ сборникът на Туве Янсон „Пътуване с лек багаж„. Преди близо месец обаче те извадиха тежката артилерия и публикуваха „Куклената къща” – книга, за която се пише трудно, но писането за нея е задължително. Защото така шансът тя да бъде прочетена, се увеличава.

Туве Янсон живее в няколко свята – на приказките, на децата, на възрастните и на изкуството. Всеки от тях е отделна вселена със свои правила, свои цветове. А няколко от тях дори не разполагат с физични закони. Единствено онези, които успяват да оцелеят във всеки един от световете, могат да се движат свободно между тези светове. Но това коства много загуби.

От Туве Янсон винаги се е очаквало много, поне така споделя тя в своите дневници. Именно тези очаквания може би я тласкат към скептицизма и студенината, с която пише разказите си за възрастни. Тя не укорява и не сочи с пръст грешките и недостатъците на своите герои. Вместо това ги оставя да нагазят в най-дълбокото и да излязат оттам сами. Ако могат.

„Куклената къща“ съдържа 12 разказа, като остава впечатление, че емоционалният им интензитет расте с всяка следваща история. Героите са хора на изкуството или просто хора-изкуство. Никой от тях не е обикновен.

Докато четем, ясно можем да видим лицата им – прорязани от дълбоките линии на миналото или на очакваното бъдеще. Лица и души, стъпкани от живота, който е минал през тях без да попита за желанията им.

Героите в сборника са самотници и всеки един от тях има причини да се обръща назад със съжаление. Толкова много ли са сгрешили? Туве Янсон ги потапя в самота и кротко ги наблюдава как се давят. Не ни казва дали ще се спасят, не ни казва дали си го заслужават. Просто ни оставя да надникнем в животите им през прозореца, след което деликатно спуска завесите.

Художници, писатели, скулптори, емигранти и любовници са обединени от любовта на Туве към самото изкуство. Тя превръща всеки един от разказите си в картина, която, разглеждана от различни перспективи, изглежда по нов начин. Между щастието и нещастието обикновено стоят не повече от едно решение и няколко думи.

И може да ги откриете в „Куклената къща“.