Няма леви, няма десни, Германия над всички

Прогнозираното и очаквано „коопериране“ между старите играчи в ЕС се състоя – леви и десни сформират „стабилно и трайно мнозинство“ в Европарламента. Така ЕП възпроизведе модела, наложен след последните избори в Германия, когато християндемократите на Ангела Меркел спечелиха, но правителството бе създадено съвместно с левите – социалдемократите.

Сега председателят на групата на ЕНП – германецът Манфред Вебер, и председателят на Групата на социалистите и демократите Мартин Шулц, също германец, се уговориха да сформират мнозинството, поделяйки си 5-годишния мандат начело на Европарламента. Ден преди това Шулц получи подкрепата на германския канцлер Ангела Меркел за поста начело на ЕП.

Новината беше съобщена след срещата на Вебер и Шулц днес, като и двамата говориха на немски.

Съгласно договореното първите 2.5 години председателството ще бъде на левицата, а в останалата половина – на десницата. В предишния Европарламент мандатът също бе поделен, но първо бе десницата, а после левицата.

Така отиващият си председател Мартин Шулц вероятно ще наследи себе си на висшия парламентарен пост, като ще събере пълен 5-годишен мандат, но от два състава на Европарламента.

В преговорите участваха и по двама заместник-председатели от двете най-големи политически групи. Лидерът на ПЕС – и евродепутат, Сергей Станишев отсъстваше, макар да уверяваше, че като председател на европейските социалисти е получил мандат от групата на социалистите и демократите да води преговорите с ЕНП заедно с Мартин Шулц.

Първата сесия на новия Европарламент ще бъде открита на 1 юли в Страсбург, където преговорите ще продължат за избор на зам.-председатели и други ръководни органи на ЕП.

Преди време Бойко Борисов, лидер на най-голямата дясна партия у нас – ГЕРБ, която е и член на ЕНП, заяви, че най-вероятно леви и десни в ЕП ще се разберат.

ЕНП, която неизменно печели изборите в ЕС от 1994 г. насам, и тази година беше победител, макар и с намален брой евродепутати. За да има възможности да прокара решения, новият председател на Европейската се нуждае от подкрепата на половината евродепутати в 751-членния ЕП.

ЕНП има 214 депутата, а ПЕС, останала на второ място – 189. Така те сформират стабилно мнозинство от 403-има представители.

Постигнатото споразумение показва, че новият председател на ЕК ще се нарича Жан-Клод Юнкер, въпреки съпротивата на Великобритания. Бившият премиер на Люксембург и дългогодишен председател на Еврогрупата получи подкрепата на Германия в лицето на канцлера Меркел.

FT: Неудобна среща на върха

Окончателният избор ще е ясен на срещата на върха на европейските лидери на 26-27 юни, която, както прогнозира FT, ще е доста трудна заради позицията на Лондон.

И последната плаха надежда на премиера да блокира кандидатурата беше попарена през уикенда, след като девет левоцентристки лидери, включително френският президент Франсоа Оланд и италианският премиер Матео Ренци, декларираха подкрепата си, пише британското издание.

Камерън иска да защити принципа, че избраните лидери на ЕС трябва да отговарят за избора на председател на Комисията, докато кандидатурата на Юнкер се налага от ЕП, който трябва да одобри окончателния избор, припомня британският вестник.

Според изданието премиерът ще призове Ван Ромпой да вземе финално решение, но едва след като останалите европейски лидери покажат искрено желание да намерят алтернатива на Юнкер. Сигналите от европейските столици обаче сочат, че решението на практика е свършен факт.

Според британски дипломати Камерън е разочарован, че лидери като германския канцлер Ангела Меркел са казвали едно неофициално, в лични разговори, и друго – публично.

Европейски посланик от страна традиционен британски съюзник, обяснява: „Камерън плаши всички с тактиката си. Ако Обединеното кралство е загубило способността си да защити собствените си интереси и става заложник на вътрешна политика, значи се превръща в опасен партньор за всички ни“.

Британски представители обаче вярват, че ако премиерът се огъне сега, това ще изпрати сигнал на другите членове на ЕС, че ще бъде слаб в бъдещите преговори за нови условия за Великобритания преди планирания от него за 2017 г. референдум за членството.

Споровете около кандидатурата на Юнкер заставиха Ван Рромпой да жонглира с порой от противоречащи си искания за висшите европейски постове от различни политически формации, продължава вестникът. Предвид вероятното назначение на Юнкер, източници на FT очакват кандидатите за следващ предсдедател на Европейския съвет и външнополитически шеф да включват социалист, жена и политик от една от най-новите страни членки.

Спекулациите относно възможните наследници на Ван Ромпой включват имената на датската министър-председателка Хеле-Торнинг Шмид, снаха на бившия лейбъристки лидер Нийл Кинък, и Енрико Лета, до неотдавна премиер на Италия. Радослав Шикорски, външен министър на Полша, и Кристалина Георгиева, еврокомисар от България, са сред кандидатите за върховен представител за външната политика.

Юнкер на свой ред контактува с европейски лидери от седмици относно приоритетите на следващата Комисия и разпределянето на постовете на еврокомисарите, което е в правомощията на председателя, екипът на Камерън обаче е отказвал неговите предложения за разговор.