Няма да ни е първото наказание за "Южен поток"

Няма да ни е първото наказание за „Южен поток“

Снимка: БГНЕС

Най-вероятно ще има и други наказателни процедури, свързани с неспазване на европейското законодателство прогнозира днес бившият енергиен министър и депутат от ГЕРБ Делян Добрев след обявената от Брюксел наказателна процедура срещу България по повод конкурса за избор на строител на „Южен поток“.

ЕК поиска от страната ни да спре проекта до изясняване на всички спорни въпроси около него. Брюксел настоява да получи отговори относно обявения на 31 октомври конкурс за строител на газопровода, който не е проведен по правилата на Закона за обществените поръчки (ЗОП).

Обезпокоени сме от правилата и договорите за възлагане на обществени поръчки в България, заяви Шантал Хюз – говорител на комисаря по вътрешния пазар Мишел Барние, в интервю за предаването „Преди всички“ на БНР. Обезпокоени сме, че тези правила са нарушени и по тази причина изпратихме до българските власти официално уведомително писмо, с което искаме от тях информация за действията и намеренията им, обясни Хюз.

На въпрос дали тези писма са първа стъпка от наказателна процедура, която би могла да завърши с дело срещу България, Шантал Хюз отговори: „Това наистина е първият етап от наказателна процедура. Тя действително може накрая да ни отведе до дело в Европейския съд, но ние винаги опитваме да разрешим проблема със съответната страна преди да стигнем толкова далеч. Засега просто искаме повече информация“.

„Искаме също така българските власти да прекратят проекта „Южен поток“, докато се водят дискусиите и докато се постигне пълното съответствие с европейското законодателство. Договорите може да са сключени, но реалната дейност по строителството още не е започнала. Така че – да, ние искаме от властите в България да прекратят проекта и очакваме те да се съобразят с това“, категорична беше Шантал Хюз.

Смесеното дружество „Южен поток-България“ (50 на 50 в него държат „Газпром“ и БЕХ) смята, че няма нужда да спазва ЗОП, въпреки че размерът на поръчката – 3.5 млрд. евро, е много над прага, за да мине без открит търг. Газопроводът TAP, който се изгражда в Гърция, е обявил поръчката си според европейските правила.

Междуправителственото споразумение за газопровода е подписано от правителството на Тройната коалиция през 2008 г., отбеляза Добрев. Кабинетът на ГЕРБ взел само окончателното инвестиционно решение.

„Към споразумението от 2008 г. също има забележки от август 2013 г., но конкретният повод за наказателната процедура е това, че миналата година правителството на Орешарски проведе един скалъпен конкурс с предизвестен край, защото фирмата, която обявиха преди седмица, се похвали на своя сайт, че е спечелила три месеца преди да стартира т.нар. конкурс. Това е скандално и нямаше как да не бъде забелязано от Европейската комисия”, коментира бившият министър на икономиката и енергетиката.

Управляващите трябва да прекратят моментално този фарс и да проведат открита и прозрачна обществена поръчка, за да няма наказания за България, смята Делян Добрев. В рамките на месеци ще станем свидетели на съдебна процедура и многомилионни санкции за България, прогнозира народният представител.

По БНР Добрев заяви, че не за пръв път чуваме различно говорене от ЕК и българските власти. ЕК иска да се спазват нормите за обществените поръчки. Тази процедура да бъде обявена в официалния вестник на ЕС, което означава срок от 6 месеца, заяви той.

Независимостта на съдебната власт остава основен проблем, който влияе на бизнес средата в България, напредъкът срещу корупцията е ограничен и нестабилен, нужни са възпиращи санкции за конфликт на интереси, обяви Европейската комисия, която днес представи анализи и препоръки за страните-членки. Те са част от координацията на икономическата политика, а за България са отбелязани и проблеми с бюджета, пенсионната система, енергийния сектор, здравеопазването и образованието.

Някои критики

Само ден преди това Европейската комисия отправи няколко критики към България. Една от тях е, че България се е отклонила повече от разрешеното от средносрочната си бюджетна цел и Комисията препоръчва засилване на бюджетните мерки и укрепване на стратегията за 2015-а. Повишаване на събираемостта на данъците и справяне със сенчестата икономика са други препоръки.

Европейската комисия отбелязва, че България е отстъпила от ангажиментите за пенсионна реформа, която, според нея, трябва да продължи с увеличаване на пенсионната възраст, изравняването ѝ за мъже и жени, и намаляване на възможностите за ранно пенсиониране.

За здравеопазването констатацията е, че липсва прозрачност във финансирането, а многобройните регламентирани и нерегламентирани плащания изключват част от населението от достъп до здравни услуги.

Препоръката е да се осигури ефикасно здравно обслужване. Комисията препоръчва и реформи в образованието, за да се увеличи качеството и пазарната му ориентация, както и по-активни политики за справяне с безработицата. България има нужда от координирана стратегия за реформа на публичната администрация, досегашният подход е бил разпокъсан, пише още в документа.

За енергетиката е отбелязано, че са нужни повече конкуренция, прозрачен пазар на газ и електроенергия, по-независим регулатор и ускорено изграждане на междусистемни връзки със съседните страни заради риска от прекъсване на доставките. Тези препоръки трябва да бъдат одобрени и от Съвета, повечето от тях присъстваха и в приетия преди една година документ за България.