Почва или не почва "Южен поток" - това е въпросът

Почва или не почва „Южен поток“ – това е въпросът

Въпреки че Брюксел настоя проектът „Южен поток“ да бъде спрян, докато не бъде „поправен“ да съответства на българското законодателство, „Газпром“ за сетен път обяви, че строителството му в България започва, като премести месеца от юни на юли.

Като начало на строителните работи юли беше споменат от шефа на департамента по международни проекти на „Газпром“ Александър Сиромятин на енергийния форум „Ролята на Сърбия в енергийния пазар на Балканите“, организиран от сръбската търговско-промишлена палата.

Още по темата

По думите му след подписването на договора с българо-руския консорциум „Стройтрансгаз ДЗЗД“, който ще изгражда газопровода на българска територия, единствената стъпка преди началото на строителните дейности е БЕХ да получи от „Газпром“ заема, с който ще финансира своята част от инвестицията в проекта.

Българските власти мълчат обаче по цената, позовавайки се на „търговската тайна“. Според руски издания тя ще е 3.5 млрд. евро, като 30 на сто от тази сума ще трябва да поеме България, а кредитът от „Газпром“ се отпуска при 4.5% лихва и срок на изплащане 22 години, като средствата за погасяване ще идват от транзитните такси.

Проблемът е, че ако „Южен поток“ трябва да съответства на изискванията на Третия енергиен пакет, то тогава 50% от капацитета на тръбата трябва да е заделен за други доставчици, не „Газпром“, което означава, че няма как да получава транзитните такси за пренос на руски газ.

Предварителните планове са, че през 2015 г. ще започнат първите доставки на газ за България, а година по-късно и за Сърбия, където изграждането също се очаква да започне през юли. Сиромятин допълни, че през следващите 3 седмици трябва да бъде подписан договор със строителя на сръбския участък. Целият капацитет на тръбата от 63 млрд. куб. м природен газ годишно ще бъде достигнат, когато и четирите му тръби заработят през 2018 г.

Васил Тодоров, гл. секретар на БТПП, заяви на форума, че е необходима изключителна прозрачност за „Южен поток“, включително за обществените поръчки. По повод препоръката на ЕК проектът да бъде замразен, Тодоров заяви, че европейското законодателство трябва да се спазва и че очаква преговорите да завършат успешно.

На 13 юни експерти от ЕК ще дойдат в България, за да обсъдят въпросите около „Южен поток“ и промяната в българското законодателство, поискана от „Газпром“, чието второ четене тепърва предстои.
„Убедени сме, че нарушение на европейското законодателство няма“, заяви същевременно пред БНР депутатът от БСП и зам.-председател на Комисията по енергетика в Народното събрание Явор Куюмджиев, който е един от вносителите й.

Благодарение на промяната „Южен поток“ в България заобикаля изискванията на Третия енергиен пакет и това дава зелена светлина за старта на строителството.

Междувременно руското издание „Независимая газета“ съобщи, че Европа трябва да диверсифицира източниците си на газ, за да намали зависимостта си от Русия, както и да разшири своя добив на шистов газ. Новата стратегия за енергийна сигурност на ЕС ще се обсъждат на среща на върха на 26-27 юни.

Презентирайки новата стратегия, председателят на ЕК Жозе Мануел Барозу заяви: „ЕС направи много за увеличаването на своята енергийна сигурност след газовата криза от 2009 г. Въпреки това, съюзът остава уязвим. Кризата в Украйна отново изостри този проблем. С оглед на факта, че показателят за общата външна енергийна зависимост възлиза на над 50%, ние трябва да предприемем допълнителни стъпки. По въпроса за енергийната сигурност Европа трябва да говори и действа единно“.

Според еврокомисаря по енергетиката Гюнтер Йотингер Европа трябва да диверсифицира доставчиците си, особено в газовата сфера. По думите на Йотингер, Брюксел иска силни и стабилни партньорски отношения с важни доставчици, но не трябва да става жертва на политически и търговски шантаж. По някои данни, алтернативни доставчици на Евросъюза могат да станат Кипър, Азербайджан и САЩ, които предлагат втечнен природен газ.

Вторият базов пункт е увеличаване на производството на енергия в самата Европа. Въпреки че досега се говореше изключително за възобновяеми източници, сега фокусът се измества към „устойчиво производство на изкопаеми горива“, т.е. добив на шистов газ.