3/4 от българите искат мониторингът на Брюксел да продължи

Преобладаващата част от българите искат Европейската комисия да продължи мониторинга над правосъдието. Това сочат резултатите от проучване на Евробарометър по поръчка на Европейската комисия.

Още по темата:

Близо 3/4 от гражданите – 72%, смятат, че Механизмът за сътрудничество и проверка (МСП) трябва да продължи да действа, а според 12% годишните доклади на ЕК трябва постепенно да отпаднат в следващите няколко години. Едва 8% искат незабавното му спиране, а други 8% нямат мнение.

Резултатите от проучването са своеобразен отговор на Европейската комисия към съдебната власт в България, която настоя мониторингът да отпадне. Мнозинството във Висшият съдебен съвет (ВСС), в това число и главният прокурор Сотир Цацаров, поискаха наблюдението над напредъка на България в правосъдието да бъде спряно.

На практика всички българи посочват като сериозни проблеми пред страната корупцията (97%), организираната престъпност (96%) и недостатъците в съдебната система (94%).

Като цяло, българите смятат, че МСП се отразява добре на съдебната система (според 57%), борбата с организираната престъпност (53%) и с корупцията (50%).

Според 28% от българите ситуацията с организираната престъпност се е подобрила, откакто България е член на ЕС. Една четвърт смятат, че начинът на работа на съдебната система се е подобрил от 2007 г. насам. А 17% вярват, че за същия период корупцията е намаляла.

За сравнение през 2012 г. 38 на сто са отчитали подобрение в борбата с организираната престъпност, 33% са били позитивно настроени към промените в съдебната система, а 27% са намирали, че корупцията спада.

©EPA/БГНЕС

Междувременно днес ЕК публикува новите доклади за България и Румъния в рамките на механизма.

В него Брюксел също дава отговор на исканията на съдебната власт. Комисията отчита напредъка в прилагането на стратегията за съдебна реформа и известен напредък в борбата с коруцпията по високите етажи на властта в последните години. В същото време тя набелязва серия условия за отпадането на мониторинга.

„Темпът на този процес зависи от това колко бързо българските органи могат да осъществят определените оставащи стъпки по необратим начин, така че да не се поставя под въпрос постигнатият досега напредък.“, заяви зам.-председателят на еврокомисията Франс Тимерманс.

Еврокомисията отчита, че националната стратегия за борба с корупцията все още е в ранна фаза на изпълнение. Освен това Брюксел подчерта, че като цяло напредъкът през последните 10 години не е бил толкова бърз, колкото се очакваше, а редица предизвикателства остават.

„Новото правителство ще трябва да продължи реформата, за да гарантира постигането на необратими резултати … На този етап Комисията все още не може да заключи, че показателите са изпълнени в задоволителна степен“, посочва ЕК.

Оценката на мнозинството във ВСС за румънския и българския опит в борбата с корупцията по високите етажи се разминава диаметрално с тази на Брюксел. В ежегодните мониторингови доклади за напредъка в правосъдието Европейската комисия редовно отчита напредъка на Румъния със стотици разследвания срещу политици и висши чиновници и десетки ефективни присъди. В същото време България не може да се похвали с нито един осъден за корупция политик по високите етажи на държавната власт.

Същото проучване на ЕК е извършено и сред румънците. В северната ни съседка 93% намират корупцията за сериозен проблем, а 90% се тревожат от недостатъците в съдебната система.

Румънците са все по-оптимистично настроени в последните години – ако през 2012 г. 20% са намирали подобрение в съдебната система, сега 43% виждат напредък. Преди пет години 12% са виждали успехи в борбата с корупцията, а сега процентът е 29.

69% от румънците смятат, че докладите трябва да продължат да излизат, докато страната не достигне нивото на другите европейски държави, а 16% искат в близките години да спрат докладите на ЕС.

Неотдавна ВСС отхвърли и предложение да покани шефа на румънската антикорупционна агенция Лаура Кьовеши, за да почерпи опит от нея. Мнозинството в правителството на съдебната власт решиха, че България няма какво да научи от Румъния. Аргументите са, че румънският модел е критикуван като „лов на вещици“ и политическа саморазправа, а и не бива да се подценяват българските магистрати, като се определят румънските за техен ментор.