Когато се усмихваш, детето ти усмихва ли се

„Дали иска да играе Peekaboo (познатата на всички ни игра, когато крием лицето си в ръце и после изведнъж правим дзак на бебето)?“ „Дали използва показалеца си, за да посочи и да поиска нещо?“, „Дали ви поглежда в очите за повече от няколко секунди?“, „Дали се усмихва, когато и вие се усмихвате?“, „Ако му покажете една играчка от другата страна на стаята, той ще я погледне ли?“, „Ако направите муцунка с лицето си, детето ще направи ли като вас?“

Още по темата:

Тестът за скрининг за признаци на аутизъм, който включва въпроси като тези по-горе, е болезнен процес за родителите, пише гръцкото издание „Катимерини“. Въпросите изискват честни и обективни да/не отговори, но родителите често ги бавят. В желанието си да скрият някаква информация, за да оправдаят поведението на детето, за да се избегнат добавянето на още нещо, което може да се окаже решаващо не в списъка, те не бързат.

Напоследък обаче наблюденията на много лекари сочат, че родителите, които пристигат в кабинетите с въпроса: „Дали детето ми е в спектъра?“ са по-грамотни. Те са по-тревожни, но също така и по-съсредоточени.

(Тест за аутистичен спектър в детството (CAST – The Childhood Asperger Syndrome Test) e метод за оценяване на степените на затруднения,
касаещи аутистичния спектър.)

Телевизионният сериал на BBC „The A Word“, който разглежда въпроса за аутизма, е мобилизирал много родители, казва педиатърът Крис Цулакис. Неговите наблюдения сочат, че все повече родители провеждат интензивно наблюдение на децата си в търсене на признаци на аутистично поведение и задават конкретни въпроси.

„Неотдавна в кабинета ми доведоха 2-годишно дете, което не говори, не сочи и не се справя добре в компания. Родителите са решили, че е време да получи експертно становище“. По думите на д-р Цулакис, успехът на телевизионния сериал, който се отнася до едно момче с високо-функциониращ аутизъм (вероятно синдром на Аспергер), кара родители на малки деца да търсят педиатрите от ранни зори.

M-CHAT е първият ключов тест за оценка на вероятността за нарушения от аутистичния спектър. „Аз го правя за всички родители. Ако установя, че има много пропуснати цели, изпращам детето на специалист по развитие на детето. Важно е да се отбележи, че ако едно дете не премине този тест, не означава непременно, че е в аутистичния спектър. Въпреки това, тестът може да покаже вероятността от повишен риск за други нарушения в развитието. Необходима е обща оценка за всяко дете, която да не се базира само върху скринингов тест“.

Педиатърът отбелязва, че спектърът от аутистични признаци е много широк, но е важно, че родителите вече проявяват интерес и са отворени за нова информация.

„Запознах се с майка, която, когато я попитах дали детето й прави контакт с очи, не знаеше как да отговори. Едно дете прави добър контакт с очи от шест месеца. Родителите също така трябва да са наясно, че понякога едно дете регресира и губи придобитите умения“.

В Центъра за развитие и поведенчески педиатрия към медицинския университет в Атина не са забелязали увеличение на посещаемостта след излъчването на сериала по BBC. Списъкът на чакащите е толкова дълъг, че дати за прегледи се резервират една година по-рано.

Според д-р Ненита Перваниду, педиатър и специалист по развитието, броят на децата с аутизъм се е повишил през последните 10 години – от 1 на 150 деца, съотношението вече е 1 към 68 (1.5%). „Разбира се, една от причините е, че има много по-добри услуги, които осигуряват по-точни диагнози. По-рано лекарите са давали други диагнози, когато детето е било лош ученик или е имало забавено развитие. Друга от причините за увеличението в днешно време е, че жизнеспособността на преждевременно родените бебета, което е свързано с аутизма, се е увеличила“.

Експерти призовават за терапия както за родителите, така и за децата. „Повечето обаче отказват. Когато става въпрос за дете, което не се включва, когато си чуе името, техният аргумент е, че детето е било заето с нещо, което обича да прави. А ако не говори, ще го оправдаят, че това е така, просто защото е малко по-бавно от другите деца. Други родители обаче идват с истински тревоги, и понякога, в редки случаи, се оказва, че в крайна сметка няма нищо лощо. Но когато родителите усещат нещо обаче, обикновено тревогите им са оправдани“.

Ранната интервенция е от решаващо значение. Последните изследвания, публикувано в медицинското списание The Lancet (октомври 2016 г.) показват, че правилното обучение на родители и разработването на подходящи умения от тях може да доведе до значителни подобрения в течение на времето.

Преди шест години изследователи от университета на Манчестър, Нюкасъл и Кралския колеж са изследвали общо 152 деца от аутистичния спектър на възраст между 2 и 4 години, заедно с техните родители, за период от 6 месеца.

Семействата са били разделени в две групи, като на едната е било прилагано конвенционално лечение, а на другата – по-интензивно, при което, в сътрудничество с конкретни терапевти, са прилагани начини за подобряване на уменията за общуване и взаимодействие с децата.

Методът е наречен Preschool Autism Communication Trial и засяга комуникацията дете-родител в предучилищния период, когато 80% от взаимодействието се извършва в домашни условия. Шест години по-късно изследователите са установили, че децата, които са били в групата с интензивно лечение, са се подобрили значително. По-конкретно, процентът на децата, класифицирани с „тежък аутизъм“, е паднал от 55% до 46%.