Страхуратура

Трайков, Дянков, от днес и Прокопиев… В прокуратурата предизборната кампания вече тече с пълна сила.

Още по темата:

Двамата бивши министри, единият от които бе кандидат за президент на Реформаторския блок, и бизнесменът и издател на „Капитал“ са обвинени за приватизацията на двата 33-процентни държавни дяла на две от дружествата в EVN през 2011 г.

Поводът за атаката срещу всички тях е взет от персоналната атака на шефа на Комисията за финансов надзор Стоян Мавродиев срещу Иво Прокопиев. Мавродиев твърди, че акциите са приватизирани твърде евтино заради инвестиционния посредник „Булброкърс“, притежавана от „Алфа Финанс“ на Прокопиев, който едновременно е бил нает от агенцията за приватизация и е имал за клиент австрийската EVN – купувач на акциите.

В отговор компанията припомни, че акциите са продадени за 93 милиона лева – с 15 милиона над минималната цена от 78 милиона, одобрена от агенцията по приватизацията. И че в посредничеството ѝ няма закононарушение – нещо, вече потвърдено и от Административния съд в София през 2014 г.

И съдът е намерил твърденията на КФН за изненадващи, изтъквайки, че регулаторът не е посочил до колко би могла да набъбне сумата за акциите, изтъргувани на фондовата борса, ако не беше инвестиционният посредник. Но да оставим въпросите по същество настрана. Защото очевидно те не са и целта на прокуратурата.

Защо Прокопиев? Обяснението е, че защото той е собственик на холдинга „Алфа финанс“, част от който е „Булброкърс“. Независимо, че той казва, че няма общо със сделката. Все пак „Булброкърс“ е отделно юридическо лице с изпълнителен директор – впрочем, също обвиняем.

Трайков е обвинен като принципал на Държавната консолидационна компания, в която влизаха въпросните държавни дялове от EVN и другите енергодружества. Независимо, че тяхната продажба е осъществена от Агенцията по приватизация и следприватизационен контрол – без негова намеса, както Трайков твърди.

А Дянков е обвинен за създаването на въпросната ДКК, чрез която – както написаха любимите медии на властта в последните дни, той и Трайков са „ощетили пенсионерите“ от милионите от приватизация, които иначе трябваше да влязат в Сребърния фонд.

И още 45 чиновници от бившите подопечни на двамата ексминистри отиват на разпит в следствието.

Защо всичко това е съшито с кални конци ли? Ето защо.

Първо, ако прокуратурата следваше закона, а не беше политическа бухалка, първият – по закон и по всяка нормална логика, обвиняем по този случай щеше да е Емил Караниколов – изпълнителен директор на агенцията за приватизация от 2011 г. до ден днешен. А за кадъра на ГЕРБ, кален по-рано в столичната общинска администрация, прокуратурата и дума не обелва.

Второ, решението за създаването на Държавната консолидационна компания не е персонално на Трайков или Дянков, а бе взето от Министерския съвет на 14 юни 2010 г. И под него стоят не техните подписи, а на тогавашния и настоящ министър-председател Бойко Борисов и тогавашния главен секретар на Министерския съвет Росен Желязков. Дали прокуратурата 5 години по-късно узна за решението на екскабинета? И защо Борисов не е сред обвиняемите?

Апропо, в последните дни иначе словоохотливият Борисов упорито мълчи даже от Фейсбук профила си. Гък не казва за всички тези решения, атакувани от прокуратурата с цел да се прати кал в десния лагер чрез Трайков (и Дянков), които той лично е приемал като техен началник.

Трето, задават се парламентарни избори. И тъй като тече прегрупиране вдясно, където вече фигурира и една нова партия – на Христо Иванов, от (поне засега) неопетнени хора, трябва бързо да се направи нещо. И какво по-добро от един показен разстрел на кандидат-президента на Реформаторите от последните избори? И на Прокопиев, когото кафявите медии упорито сочат за ментор на новата дясна партия.

Всичко това очевидно ще свърши в нищото, като много от шантажните дела на „шпицкомандата на Цацаров“ (по израза на следовател Бойко Атанасов). Където свърши и онова идиотско „разследване“ срещу Христо Иванов за поръчката за климатици, докато беше министър, възбудено по публикация на „Калоян Стоев“.

Те и не целят присъди или въздаване на някаква справедливост – само рекет и кал по неудобните хора. Това е по-големият проблем – вдигането и свалянето на рейтинги чрез най-влиятелния имиджмейкър на страната. Който гарантира не върховенството на закона, а своето и още нечии. Още дълги години ще плащаме за това.

По-малкият проблем е, че ще плащаме и буквално. Вчера бившият зам.-шеф на КФН Димана Ранкова осъди прокуратурата за 48 000 лева плюс разноски за едно такова обвинение. Трайков се зарече също да си търси правата. Тези пари ги плащаме ние. Страхуратурата ни е скъпа и в най-буквален смисъл.