Европейските прокурори предлагат Цацаров да се отчита пред парламентарна комисия

Снимка: БГНЕС

Главният прокурор Сотир Цацаров не е съгласен с препоръката на европейските прокурори да бъдат засилени правомощията на административните ръководители в прокуратурата и на самия главен прокурор. Според него това предложение е точно в обратната посока на реформите, с които се развива прокуратурата през последните години.

Още по темата:

Министерството на правосъдието получи от Европейската комисия независимия анализ на прокуратурата с препоръки за работата на прокуратурата, съда, Висшият съдебен съвет (ВСС), Инспектората и самото ведомство.

Отчетност на главния прокурор

Препоръчва се да се доразвие отчетността на главния прокурор пред парламента чрез редовни заседания на комисия в НС с участието на ръководството на прокуратурата.

Контролът от страна на парламента обаче не може да включва конкретни дела, посочват европейските прокурори.

Експертите смятат, че за по-голямо доверие в прокуратурата, „особено с оглед на безпокойството, породено от делото „Колеви“, е необходимо да се създаде прозрачна процедура, в случай че главният прокурор бъде обвинен по време на мандата си в извършване на тежко престъпление.

(Свързано с убийството на прокурора Николай Колев, чиято вдовица твърди, че е дело на бившия главен прокурор Никола Филчев)

Забавяне на дела

Във връзка със забавянията по приключване на делата екипът смята, че проточването не се дължи само на прокуратурата, а и на останалите участници в наказателното производство, включително и съдилищата.

Връщането на обвинителен акт на прокуратурата не означава непременно, че работата на прокурора е с лошо качество – „то може да се дължи и на твърде процедурен подход към детайлите, възприет от съдиите в някои съдилища“, посочва анализът.

Констатира се още, че „повечето прокурори работят по повечето от делата си със съвсем малка или без никаква намеса отгоре“. Експертите препоръчват „главният прокурор — който отговаря за прокуратурата — или друг опитен висш служител, да се включи пряко в работата по делата.

Според експертите данните за чувствителни дела (става въпрос за обществено значимите – б.р.) трябва да се подават нагоре по веригата, така че главният прокурор да е наясно със случващото се, тъй като по някои от тях може да бъде поискана от обвинител №1 повече информация

„В някои системи осведомяването на висшестоящ служител за даден случай преди вземането на решение предполага, че той има възможност да се запознае с документите и да си състави мнение преди вземането на крайното решение“.

От гледна точка на структурата на държавното обвинение експертите препоръчват „административните ръководители да имат проактивна роля в процеса на вземане на решения“ по делата, когато има възможност за сътрудничество на на местно равнище.

Друга от препоръките е да се поставя под съмнение вътрешното убеждение на младшия прокурор, когато по-старшият смята, че е допусната грешка.

„Смятаме, че заедно с по-големите отговорности на административните ръководители при управлението на работата по делата, принципът на случаен подбор при разпределението на делата трябва да бъде променен, за да се гарантира, че работата по делата се извършва от и под надзора на лица с подходящите опит и компетентност, както и че натоварването е разпределено по подходящ начин между служителите“, пише още в доклада.

Дела за корупция

Във връзка с разглеждането на делата за корупция в Софийски градски съд (СГС), както и неразрешени оплаквания за други практики в този съд, европейските наблюдатели поставят под въпрос дали СГС е най-подходящият орган за случаите на корупция по високите етажи на властта. Те посочват специализирания съд като удачно решение.

„Считаме, че е налице аргумент за прехвърляне на тази работата на специализирания наказателен съд, където се наблюдава по-конструктивно взаимодействие между прокурори и съдии и по-малко формализъм. Би било необходимо обаче да се използва същият специализиран персонал за борба с корупцията, който понастоящем работи в звеното към Софийска градска прокуратура (СГП), тъй като не би било от полза да се изграждат нови звена всеки две години“, уточнява се още в анализа.

Експертите са получили данни, че работата в екип по делата в Специализираната прокуратура за борба с организираната престъпност и донякъде в Специализираното звено за разследване на корупцията при СГС, е успешна.

Този модел следва да се разпространи в другите прокуратури за по-големите дела, при което за делото отговаря един водещ прокурор, който да се консултира с прекия си ръководител и да се отчита пред него за взетите решения, препоръчват европейските прокурори.

Заплати на прокурорите

Отделено е внимание и на заплатите на прокурорите, които работят по дела срещу корупция или организирана престъпност. Отчита се, че тези от софийска градска прокуратура получават възнаграждения, равни на апелативните.

Експертите обаче посочват, че няма допълнителни стимули за работа в специализираната прокуратура за борба срещу организираната престъпност или в специализираното звено „Антикорупция“ при СГП. Така трудно може да се насърчат подходящи кадри да кандидатстват за тези длъжности.

„Ранговете и възнагражденията за тези длъжности следва да бъдат преразгледани и направени по-привлекателни, за да се гарантира по-редовен поток от кандидати с високи качества“, смятат прокурорите.

Инспекторатът да е напълно независим от ВСС

Сред препоръките е и реформа в Инспектората на ВСС – да бъде отделен и напълно независим от структурата на ВСС. Отправя се и съвет Главният инспектор да бъде пенсиониран висш национален съдия или прокурор с общопризнат опит.

Препоръчват се и други форми и начини за осъществяване на независим контрол над работата на прокурорите, както и да се увеличат правомощията на действащия Инспекторат към проверка на качеството на работа на прокурорите.

В тази връзка и по повод практиката на делата в Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) експертите съветват Инспекторатът и ВСС да бъдат по-активни при вземането на дисциплинарни мерки при неспазване на дадените указания. Както и решенията да „бъдат предмет на курс на обучение“ със задължителен характер за всички прокурори и следователи.

Във връзка с медийния интерес по няколко казуса се препоръчва след приключване на разследването, работата по тях да се проверява от независим орган като например Инспектората на ВСС.

Прокурорите, изготвили анализа, препоръчват още да се премахне възможността за прекратяване на наказателно производство от съда по искане на обвиняемия след изтичане на определен срок.

Предвижда се възможност за съдебно обжалване на отказите от образуване на досъдебно производство след изчерпване на йерархичния контрол в прокуратурата.

Предлага се и друга мярка за защита на пострадалите – да могат да повдигат и поддържат обвинения пред съда за престъпления от общ характер.

Забавени мотиви на съдия при оправдателна присъда

Отправя се препоръка към министъра на правосъдието да инициира при необходимост приемане на ново законодателство за ограничаване на неприемливи закъснения от страна на съдиите при излагането на мотивите им за оправдателна присъда, срещу която е подаден протест от прокуратурата. Както и да гарантира, че съдиите предоставят пълни мотиви на прокуратурата.

„ВСС следва да образува дисциплинарни производства с възпиращо въздействие срещу съдии, които не изпълняват тези изисквания“, пише още в анализа.

Според експертите трябва да бъде намален ненужният формализъм, който се изисква при изготвяне на обвинителни актове – те да бъдат по-опростени, като във възможно най-кратка форма се излагат обстоятелствата, свързани с престъпленията.

Включена е и препоръка главният прокурор да настоява пред ВСС и министъра на правосъдието да се дават практически указания на съдиите за намаляване на процедурни забавяния, свързани с връщането на обвинителни актове поради ненужни технически причини.

„Може да се помисли да предоставяне на указания на съдиите относно еднаквото прилагане на закона и по други въпроси“, пише в анализа.

Окръжни центрове да обслужват и районни съдилища

Европейските прокурори подкрепят и идеята за изготвянето на съдебна карта, която да осигури по-бързо и по-качествено правосъдие. Моделът, при който всяка районна прокуратура има свой собствен административен персонал, независимо от натоварването, може да не е най-оптималният.

„Считаме, че по-ефективно решение би било създаването на „окръжни центрове“, които обслужват не само окръжните съдилища, но и предоставят резерв от човешки ресурси, който може да съответно да бъде използван от районните съдилища в зависимост от нуждите.“

Подслушване

Във връзка с прилагането на специални разузнавателни средства (СРС) европейските прокурори предлагат режим, чрез който да се постигне равновесие:

„След изтичането на 6 месеца искане до съда за продължаване на използването на СРС по дела за организирана престъпност и за корупция на високо равнище следва да може да се подава само с одобрението на административния ръководител на прокуратурата за допълнителен срок от 3 месеца. Предлагаме по всяко дело да се произнася само един съд. В такъв случай може да бъде подадено искане при закрити врата до висш апелативен съдия от последна инстанция от наблюдаващия прокурор, който да обясни защо прилагането на тази мярка продължава да е необходимо за още 3 месеца, с възможност за подаване на ново искане до съдията за второ и последно възможно подновяване за 3 месеца, отново с одобрението на административния ръководител.“

Прокурорите подкрепят последните изменения в Закона за съдебната власт за въвеждане на срокове за извършване на предварителните проверки, но препоръчват при следващи изменения в НПК да се обсъди дали въобще те да бъдат запазени. В случай че останат, изготвените в хода на проверките доклади, да се ползват като доказателство.

„Следва да се създаде и централизирана система, за да не се допусне водене на предварителна проверка и досъдебно производство за едно и също нещо срещу едно и също лице“, категорични са експертите.

Екипът от прокурори счита, че при назначаването и подбора на персонала административните ръководители трябва да играят важна роля. Същото е и при атестирането и кариерното развитие на прокурорите. По мнение на експертите всички въпроси, свързани с политиката относно възнагражденията, заплащането във връзка с постигнати резултати или допълнителното заплащане за работа по дела в чувствителни области следва да бъдат от изключителната компетентност на прокуратурата.

В доклада се съдържат още редица препоръки по отношение на публичността, международната дейност, човешките ресурси, отчетността и прозрачността.

Докладът бе изготвен от петима независими международни експерти – прокурори от Великобритания, Испания, Германия и Нидерландия. Мисията им бе организирана от Службата за подкрепа на структурната реформа – орган на пряко подчинение на Европейската комисия, по искане на българските власти.

Независимите експерти работиха интензивно от юни т.г. досега. Те имаха 7 продължителни посещения в България, по време на които интервюираха над 200 души – прокурори, следователи, полицейски служители, съдии, адвокати, разследващи журналисти, експерти и представители на неправителствени организации. Прокурорите се запознаха и с няколко хиляди страници документи. През цялото време мисията им бе координирана от Министерството на правосъдието и Службата за подкрепа на структурната реформа, които работеха в тясно сътрудничество.