Еврос, задният вход на мигрантите за Европа

Еврос – гръцката част на Марица

По това време на годината, река Еврос (гръцкото име на Марица, б.р.) тече широка и заледена, бреговете ѝ са кални и далеч един от друг. Ужасяваща гледка за мигрантите, достигащи сухопътна граница на Турция с Гърция, но не достатъчно ужасяваща, за да спре стигналите до тук да потърсят нов живот в Европа, пише Associated Press.

Още по темата:

„Беше ужасно студено,“ казва Кевин Мохамади, 37-годишен иранец, който, по думите му, прекосил реката, след като платил на каналджии. „Бяхме група от 16 души, включително афганистански семейства с по четири деца всяко и пресякохме с два курса на лодката. След това трябваше да вървим през гори четири часа, за да не ни хванат“.

Година след безконтролния наплив на повече от 1 милион бежанци и икономически мигранти към затъналата в дългове Гърция този пограничен район отново посреща нарастващи потоци от мигранти. Това до голяма степен се дължи на една юридическа вратичка: ограниченията, наложени през март за спиране на пристигащите по море на гръцките острови, не се отнасят за сухопътната граница.

Това означава, че всеки, който влиза оттук, е далеч пред пристигащите на островите на опашката за убежище в други европейски страни. А онези, които не отговарят на условията за убежище, дори може да избегнат депортация, която в другия случай не им мърда по силата на сделката между Европейския съюз и Турция.

Освен това въпреки прекосяването на реката, дискомфортът и опасността бледнеят пред морското пътуване до островите.

„Бежанците обикновено преминават с лодки,“ казва Панайотис Агеладаракис, кмет на граничното село Аморио, на около 1.5 км от реката. „В най-широка си част реката е около 150 метра, но има и по-тесни участъци, през които ги прекарват турците… Оттам те вървят до нашите села. Това е обичайна гледка“.

Данните за броя на пришълците оттук тук са далеч от изчерпателни. Единствената публикувана статистика е за хората, хванати с контрабандистите, на които плащат да ги преведат през Еврос, която минава през повече от 180-те километра на границата между двете страни. Няма информация за мигрантите, които се справят без помощта на каналджии, нито за онези, които са преведени успешно и са продължили по-нататък в Гърция или другаде в Европа.

Но дори малкото числа, които съществуват, показват бързо растяща тенденция. Около 655 души основно сирийци, бяха арестувани с 33 каналджии през октомври – двойно повече отколкото през септември.

Освен това полицейски служител съобщи пред АР, че гръцките власти възпират по около 4000 души на месец, патрулирайки от гръцката страна на реката, когато видят група имигранти на път да преминат или обаждайки се на турските власти да ги приберат. Това е почти три пъти повече от средния брой преминаващи през лятото, въпреки че преминаването тогава е далеч по-лесно, тъй като ниските нива на водата дават възможност да се преброди реката.

Мигрантите, целящи да бъдат включени в плановете на Европейския съюз релокация в други страни, често веднага се предават на полицията и започват процеса по кандидатстване за убежище. Агеладаракис казва, че обикновено пристигат рано сутрин.

„Идват тук, в кафенето, и ни молят да се обадим на полицията“, казва той.

Други обаче имат за цел да отидат много по-далеч. Полицията твърди, че плащат на каналджийски банди по 2000 – 2200 евро за всеки, за да ги преведат през реката и след това в малки камиони или коли да ги закарат до северния град Солун или столицата Атина, на 1000 километра на югозапад. Веднъж стигнали там, те могат да кандидатстват за прехвърляне – или да платят, за да се промъкнат през запечатаните балканските граници, или за фалшив паспорт и самолетен билет до къде да е в Европа.

Хората, които преминават сами, търсят временен подслон. Техният транзит е оставил белег в изоставен земеделски склад близо до жп гарата в град Дидимотихо, където олющените тухлени стени са почернели от пожари, палени, за да залъжат минусовите температури, а подът е покрит със захвърлени дрехи, изцапани пелени, износени обувки и четки за зъби.

Пасхалис Сиритудис, началник на полицията в близкия град Орестиада, казва, че хората от Сирия, Ирак, Еритрея, Сомалия или Мианмар се третират автоматично като бежанци, а сирийците и иракчаните получават документи, които им позволяват да се присъединят към продължителния процес на преместването.

„Всички други мигранти биват арестувани и задържани… и ако не поискат убежище, процедурата по депортиране започва“.

Но максималният арест е шест месеца, след което, ако мигрантите не са били депортирани – а страни като Пакистан традиционно блокират искания за депортиране – се освобождават.

Броят на хората, преминаващи оттук е нисък в сравнение с онези, които използват островния маршрут. Около 170 000 души са го използвали, повечето от тях преди ограниченията за Егейските острови да влязат в сила.