Референдумът на Слави ще се огледа в "Младост"

Референдумът на Слави ще се огледа в „Младост“

Младост 2

След националния референдум на Слави и споровете дали резултатът му е императивен, се задава втори – местен, в столичния кв. „Младост“, който, номинално погледнато, е сред най-големите „градове“ у нас.

Още по темата:

14 040 подписа внесе инициативният комитет „За Зелен Младост“ за свикване на местен референдум в столичния район срещу застрояването на зелените площи.

„Необходимите по закон са под 9000, така че имаме достатъчен голям резерв, който от една страна показва много голямата воля на хората да се включат в подписката, която организираме. От друга страна показва, че имаме и достатъчно добър резерв, така че да сме сигурни, че ще се проведе референдум с двете ни искания“, заяви Войслав Тодоров, общински съветник и член на инициативния комитет.

Въпросите за референдума са два. Единият е: „Подкрепяте ли да се приемат изменения в Общия устройствен план и Подробните устройствени планове на Младост 1, Младост 1А, Младост 2, Младост 3, Младост 4, които да не позволяват ново застрояване на съществуващите зелени площи, междублокови пространства, терени с разположени съоръжения за игра на деца, паркинги и погранични на парковете територии?“.

А вторият: „Подкрепяте ли да се обяви мораториум върху издаването на разрешения за строеж и започващо строителство в район Младост на Столична община, област София – град, до промяна на Общия устройствен план и Подробните устройствени планове на Младост 1, Младост 1А, Младост 2, Младост 3 и Младост 4?“.

Тодоров подчерта, че свикването на референдума по никакъв начин не означава, че подписалите се искат да спрат цялото строителство в „Младост“.

„Искаме да се преразгледат устройствените планове и хората реално да имат думата какво приемат и не приемат да се случва в квартала им. Искаме да променим това – хората да си кажат думата и заедно с тях да видим какво остава като строителство и какво е необходимо да бъде преосмислено“, заяви той.

Тепърва ще се проверяват гласовете и Столичният общински съвет ще трябва да се произнесе до месец за референдума – дали да го приеме или отхвърли.

Преди броени дни Камарата на архитектите в България организира широка дискусия с новия кмет на „Младост“ Десислава Иванчева, която спечели поста от името на протестиращите срещу строежите жители на „Младост“. Дискусията беше модерирана осезаемо от гледна точка на предприемачите, а самата Иванчева не присъства.

От гледна точка на собствениците на имоти (особено на наследниците, реституирали парцели) не е справедливо и приемливо 7 години след влизането на Подробните устройствени планове някой – били те и мнозинство хора, в „Младост“, да им заявява, че не може да реализират проектите си. Някои от тях вече са „набили куп пари“ в проекти, такси и данъци за терените, по израза на шефа на дирекцията по контрол на строителството в столичната община арх. Влади Калинов.

От друга страна за местните хора не е приемливо да застрояват поляната между блоковете им, сгъстявайки сградите и отнемайки „въздуха“ между тях. Независимо че формално и генерално погледнато не са в правото си да протестират години след отреждането на междублоковите пространства за строителство, чак когато „дойдат багерите“. Неформално и конкретно погледнато, оказва се, те имат легитимни основания за недоволство.

Първо, много от тях твърдят, че не са били информирани какво предстои (т.е. че обществените обсъждания на ПУП-овете са били претупани).

Второ, сред предприемачите има и измамници, както показа разследването на bTV за измамната реституция в „Младост“ и съседния кв. „Полигона“. Освен това, около строежа в „Младост 1“, от който тръгнаха протестите срещу застрояването, прераснали в искане за референдум, също има нещо гнило. Там по ПУП може да се построи сграда за „обществено ползване“, не жилищна. А собственикът – фирма „Люкос инженеринг“, твърдеше, че строи „общежитие за работещите в тех парка“ (?!). Това за тех парка се оказа очевадна лъжа, но проектът действително бил за общежитие, коментираха преди дни пред Ureport хора, близки до ръководството на фирмата: сграда с апартаменти, които ще се дават под наем… Което е парексаланс заобикаляне на закона и устройствения план – строеж на жилищна сграда/апарткомплекс там, където предназначението трябва е друго. Общината с пълно право е отнела разрешителното на фирмата за строеж (тя обжалва).

Вероятно (надяваме се) не всички предприемачи в „Младост“ разчитат на такива „врътки“ и „набиват пари“ в джобове на общински чиновници да си затварят очите за тях. Протестите, искането за референдум и изборът на кмет от редиците на протестиращите са добър повод да се проверят всички спорни проекто-строежи (а те, според главния архитект на София са 10-20 парцела) и реституционни актове. Очевидно съмненията към тях не са лишени от основание.

Но представете си, че референдумът в „Младост“ се състои и жителите гласуват за промени в устройствените планове. Ако това стане, ще се стигне до съд между инвеститорите и общината. Но даде ли се воля изцяло на мнозинството местни жители да решават (част от предприемачите, впрочем, също са такива), е малко вероятно в ПУП-овете да остане каквото и да е ново строителство там. Със сухото би изгоряло и мокрото.

Справедливост по кройка единствено на мнозинството очевидно е несправедливост. Диктатурата на мнозинството не би била по-добра от задкулисната диктатура на малцинството.

В това отношение паралелът с референдума на Слави е очевиден. Ако партиите сляпо се съобразят с „волята на мнозинството“, има опасност да го обесят на волята му. С намаляване на субсидиите да орежат шансовете на малки свестни алтернативи на „статуквото“, срещу което уж е насочен референдумът. С изцяло мажоритарния вот да вкарат именно по-богатите в парламента, които могат да си позволят да купуват вот. Със задължителния вот … е, задължителният вот, доказа се, не работи.

Изходът и на двете допитвания е не в „или/или“ (мнозинството срещу малцинството). А в „и/и“ – търсене на трети, четвърти, пети и т.н. вариант. В случая „Младост“, явно, със запазване на някои зелени площи като зелени, с обезщетяване на собствениците с други терени или с пари, и т.н. В другия – с промяна на изборното законодателство, но с фини настройки, а не с „народА каза“.

И дотук с аналозите между „Младост“ и страната. Защото социологически те съвсем не са едно и също: нито образователно, нито етнически, нито възрастово, нито икономически, нито културно, нито граждански. Жителите на „Младост“ сами инициират местния си референдум. Националния, простете, ни го инициираха след праймтайма.