Източна Европа се въоръжава заради Русия

©EPA/БГНЕС

©EPA/БГНЕС

Милитаризацията в Европа расте – пет от държавите в ЕС влизат в челната десетка на индекс, сравняващ харчовете за отбрана със социалните, съобщи EurActiv.

Още по темата:

Според Световния индекс на милитаризацията за 2016 г., дело на Bonn International Centre for Conversion, причините за политиката на засилване на военните възможности, особено в Източна Европа, са анексирането на украинския полуостров Крим от Русия и нестихващият конфликт в Източна Украйна.

Индексът анализира 152 държави с цел да сравни относителната сила на националните армии със социалните фактори. Например, парите за отбрана се сравняват с брутния вътрешен продукт и отделените средства за здравеопазване.

Самата Украйна е увеличила значително военните си способности. Най-голямата държава в Европа се е издигнала в индекса от 23 място през 2015 г. до 15 тази година. В топ 10 влизат и други държави от Стария континент като Армения, Русия, Кипър, Гърция и Азербайджан.

Полша, Чехия, Словакия, Латвия, Литва и Естония са увеличили средствата за отбрана, независимо, че БВП е намалял. Най-близките до Русия – Финландия и Естония, са класирани на 22 и 25 място. Докато пред 2016 г. Литва се е изкачила с цели 16 места в сравнение с 2015 г. – от 60 до 44.

Авторът на индекса Макс М. Мутшлер също подчертава издигането на източноевропейските държави.

Русия заема 5 място и запазва мястото си сред топ 10-те най-милитаризирани държави в света.

В същото време Западна Европа показва относителна стабилност и ниска милитаризация през 2016 г.

Германия е №100, но се очаква скоро това да се промени, след като Берлин обяви, че иска да увеличи средствата за военните с 6.2% между 2015 и 2019 г.

Очаква се избраният за президент на САЩ Доналд Тръмп също да окаже натиск над страните-членки на НАТО в Европа за повече инвестиции в армиите, така че да бъде достигната целта от 2% от БВП за отбрана.

САЩ харчат повече пари за армията си от всички. През 2015 г. Вашингтон е надхвърлил $595 милиарда, но все още заема 31-о място в индекса.

Високите разходи и броят на военните се съпоставя само с БВП и броя на населението в класацията, обясни Мутшлер. Заради това по-малки държави като Сингапур, Кипър и Армения заемат толкова челни места в индекса.

Заради военната повинност Израел е начело, тъй като броят на военните е над средния в сравнение с населението. Бюджетът на държавата също е повлиян от нестабилността в Близкия изток и продължаващите конфликти.

Изследователите са били заинтересовани и дали резкият спад на цените на петрола през 2014 г. е повлиял на милитаризацията на държавите от Персийския залив. Засега обаче не се забелязва намаление на харчовете.

Това е особено валидно за заемащата 17-о място Саудитска Арабия, която изразходва цели 13.7% от БВП за отбрана. Само по себе си това е страшно много за държава от Близкия изток, посочва Мутшлер.

Тази година индексът беше сравнен с този за глада, което ясно показа, че липсата на храна е свързана не само с икономически и климатични причини, а идва с конфликтите и нестабилността.

Валутни курсове

1  CHF =  1.84373 лв
1  EUR =  1.95583 лв
1  GBP =  2.19583 лв
1  USD =  1.76137 лв