Радев предупреди, че България не е готова за 100% мажоритарен вот

Избраните за президент и вицепрезидент Румен Радев и Илияна Йотова

Новоизбраният президент Румен Радев предупреди, че България не е готова за сто процента мажоритарен вот и е по-добре да има и пропорционален елемент.

Радев и вицепрезидентът Илияна Йотова дойдоха на заседанието на Националния съвет на БСП и бяха посрещнати с аплодисменти и ставане на крака от цялата зала. Пленумът на социалистите се събра в разширен състав в столичния хотел „Рамада“ и преди да започнат разискванията, почетоха с едноминутно мълчание смъртта на кубинския лидер Фидел Кастро.

Още по темата:

„България не е готова за 100% мажоритарен вот. Проблемът не е само в нов Изборен кодекс. Убеден съм, че такъв ще се направи. Проблемът е в районирането на страната или т.нар. изборна география – това е сложен процес. Ако някой ви каже, че ще го направи за два дни, не се заблуждавайте“, коментира Радев.

Категорично поддържам мажоритарния вот, но според мен, с цел избягване на изкривяванията и рисковете, до които води един такъв 100% мажоритарен вот във вида, в който ни се предлага, трябва да имаме и пропорционален елемент, обясни той.

Трябва да използваме добрите практики от други държави в Европа, така че да вземем най-разумното и балансирано решение. А това изисква много отговорна работа и се надявам институциите да я свършат както трябва, допълни Радев.

Радев, който ще встъпи в длъжност на 22 януари догодина, отказа да отговаря на въпроси каква позиция ще заеме на заседанието на КСНС на 29 ноември и трябва ли да има ново правителство в рамките на този парламент с обяснението, че не иска да влияе.

Той посочи, че датата за предсрочните парламентарни избори ще бъде определена след консултации с партиите. Но има и конституционно определени срокове, които той държи да бъдат спазени – по Конституция датата на изборите се насрочва до 60 дни след разпускането на парламента.

Причините за напрежението и бунта в бежанския лагер в Харманли са много комплексни, не е само една, каза още Радев пред журналисти. Става въпрос и за изпреварваща информация, и за работа на службите в този център, разкритикува ги той.

„Виждате – центровете се пренаселват, ние отдавна говорим за това. Трябват по-спешни мерки за екстрадиция. Ние вече имаме споразумение в рамките на ЕС и това трябва да се усети“, коментира Радев. България е външна граница на ЕС и трябва да положим още повече усилия и ние самите, и да настояваме за още помощ и от ЕС, заяви още той.

За мен е чест да бъда отново сред вас. С тези думи Радев се обърна към социалистите.

„Преди 3 месеца се изправих пред Националния съвет за вашето доверие, днес съм тук, за да ви благодаря. Тези 3 месеца ми се сториха като 5 години – толкова интензивни, наситени и ползотворни. След тези 3 месеца на невероятна натоварена работа, днес можем да се поздравим с победа“, каза той.

„Когато застанах за първи път пред вас използвах военна терминология – на успех можем да разчитаме не само със сплотяване и силен център, какъвто е БСП, но и трябва да изградим силни флангове – всички граждани, които искат промяна и по-добро бъдеще за България. Успяхме, и вече не говорим за център и флангове, а за целия народ, който единен подкрепи идеите и борбата ни“.

Радев благодари на Йотова – „доказан, силен и интелигентен боец“, на лидера на БСП Корнелия Нинова – „че погледна напред в бъдещето и взе силно решение, което с воля отстояваше“, както и на Стефан Данаилов – „за силата да се изправи в тежък момент, да даде личен пример и да поведе“.

Румен Радев спечели президентските избори на балотажа на 13 ноември, което доведе до оставка на кабинета на Бойко Борисов заради загубата на кандидата на ГЕРБ – Цецка Цачева.

Заедно с първия тур на изборите се състоя и референдум, иницииран от Слави Трифонов и екипа му с три въпроса – за мажоритарен избор, задължително гласуване и партийна субсидия от 1 лев за партиите (сега е 11 лева за глас).

Въпреки че около 12 000 гласа не достигнаха на референдума, за да има задължително действие, ГЕРБ и БСП декларираха, че ще се съобразят с него.

Омбудсманът Мая Манолова и екип от експерти подготвиха законопроект за промени в Изборния кодекс. Една от промените предвижда разделянето на България на 231 едномандатни избирателни района плюс 9 за гласовете от чужбина. Повечето партии обаче дадоха отбой от промените, които да влязат в сила за предсрочните парламентарни избори напролет.