Край на остеритета, иде десетилетието на "пари от хеликоптер"

Край на остеритета, иде десетилетието на „пари от хеликоптер“

Снима: Wikimedia

Жалко за ръководителите на централните банки. Докато глобалният икономически растеж се забавя, инфлацията намалява, а развиващите се пазари спират да се развиват, паричните инструменти на финансовите експерти, които ценяхме с години, започнаха да губят блясъка си, пише Джеймс Уоткинс за OZY.

Още по темата:

През септември директорът на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) Анхел Гурия заяви, че ще се откажат от догмите и ще „спрат да се преструват, че икономиката може да бъде контролирана“.

Същия месец водещи икономисти от Международния валутен фонд (МВФ) бяха принудени да публикуват официално съобщение, за да успокоят страховете на политиците и да обяснят, че пред тях все още има възможности. Но какво ще правим, ако, или когато, думите им се окажат погрешни?

Тогава на помощ ще дойдат „парите от хеликоптер“, познати още като монетарни финанси. Терминът идва от Милтън Фридман, който някак безгрижно предполага, че новите принтирани банкноти ще бъдат хвърляни от хеликоптер на гражданите, за да бъдат събрани и похарчени.

Звучи налудничаво, нали? Е, някои сериозни имена в света на цетралното банкиране подкрепят тази политика. Сред тях са бившият председател на Федералния резерв на САЩ Бен Бернанке и лорд Адеър Търнър, често спряган за бъдещ гуверньор на Английската централна банка.

През следващото десетилетие „парите от хеликоптер“ са на път да се превърнат в това, което беше количественото облекчаване през настоящото – нещото, за което всеки е чувал, но никой в действителност не разбира.

Парите от хеликоптер са странен хибрид от монетарна и фискална политика. Те представляват правителствени разходи, но са финансирани с нови пари, вместо с емитиране на дълг. В своето въплъщение през 21-и век, те представляват печатане на нови пари и директното им инжектиране в икономиката, чрез финансиране на държавни разходи или данъчни облекчения, или дори чрез депозиране на $100 в банковата сметка на всеки в държавата.

Най-сериозният проблем е, че днес сме достигнали до ръба на традиционните макроикономически инструменти. За това могат да свидетелстват милиони американци, които всяко тримесечие виждат как Федералният резерв флиртува с лихвените проценти и в крайна сметка ги оставя непокътнати.

Нулевите или отрицателните лихви означават, че в паричната политика има малко място за маневриране, тъй като по-надолу не може да се отиде. Вече безпрецедентните нива на ликвидност в икономиката могат да се окажат контрапродуктивни и да имат неочаквани последствия, предупреждава Търнър.

В същото време обаче, правителствата по света са поставени под натиск да намалят дефицитите и държавния си дълг, казва проф. Джон Мюелбауер от Оксфордския университет. Така че фискалната политика също не дава решение на проблема.

Ако монетарното финансиране ви звучи познато, вероятно това се дължи на факта, че то е не твърде далечен братовчед на количественото облекчаване, което беше ползвано в огромни мащаби след финансовата криза от 2007 г.

Докато при количественото облекчаване централните банки купуват държавни облигации от финансови институции, за да залеят финансовата система с нови пари и да намалят лихвените проценти, при парите от хеликоптер (монетарно финансиране) централните банки купуват облигации директно от правителството, без очакване този дълг някога да бъде изплатен.

Това дава финансова инжекция на икономиката по един по-пряк и целенасочен начин. Вместо да стискат палци, че ликвидните филтри на финансовата система ще намалят лихвените проценти за всички, парите от хеликоптер приемат формата на инвестиция от централната банка в общественото образование, инфраструктурата, данъчните облекчения за бедните или дори като безвъзмездни пари.

Наистина някои наричат този механизъм „народно количествено облекчаване“. Този стимул може да се възползва от известния кейнсиански ефект на мултиплицирането, при който инжектираните пари се рециклират няколко пъти през икономиката за умножен икономически тласък. Според лорд Търнър това е инструмент, който винаги ще работи за увеличаване на номиналното търсене.

Разбира се, някои икономисти поставят под въпрос дали този магически инструмент не изглежда твърде добре, за да е истински. За професор Тони Йейтс от Бирмингамския университет, позволяването на такава политика може да създаде безкрайно печатане на пари и хиперинфлация.

Всъщност, установените норми забраняват подобни действия в повечето развити икономики точно заради тази причина. Защитници на парите от хеликоптер обаче казват, че политиката може да се случи в съответствие с принципа на независимите централни банки и само банкерите, а не политиците, да решават кога тази стратегия да се използва.

Критиците имат и технически притеснения, че нещата могат да не се развият както сме очаквали, или изобщо да не проработят. Но дори скептикът Йейтс казва, че ако е на мястото на Японската централна банка, би обмислил подобна финансова инжекция, защото страната се намира в състояние на кошмарна дефлация (също и България – б.р.).

В останалата част на света, нещата се развиват по-бавно в тази посока. Но трябва да знаем, че ако нещата се влошат, в ръкава на политиците ще има само един коз. Така че по-добре започвайте да товарите хеликоптерите.