Румен Радев печели първия тур, чака се думата на Борисов

Снимка: bTV

Румен Радев събра най-много гласове на първия тур на президентските избори. За генерала, подкрепен от БСП, са гласували 24.8%, а за кандидата на ГЕРБ Цецка Цачева – 23.5%. Това показва екзит полът на Алфа рисърч.

Още по темата:

Екзит полът на „Галъп интернешънъл“, финансиран от Нова телевизия дава още по-голяма разлика между двамата: 26.7% за Радев към 22.5% за Цачева

Двамата кандидати очаквано отиват на балотаж.

Трети е кандидатът на „Обединени патриоти“ Красимир Каракачанов с 13.6% (по данните на „Алфа рисърч“), а изненадващо четвърти е Веселин Марешки с 8.3%.

Кандидатът на Реформаторския блок Трайчо Трайков е пети със 7.1% от гласовете, а подкрепеният от ДПС Пламен Орешарски – шести с 6.9%.

Резултатите от екзит пола могат да се разминават с окончателните, предупредиха социолозите. Много от хората, които биват анкетирани пред изборните секции, отказват да споделят за кого са гласували – до 30% от хората, според социолога Живко Георгиев. Това може да доведе до немалки разминавания с окончателните резултати, които се очакват след часове.

Малко преди края на изборния ден премиерът Бойко Борисов събра изборния щаб на ГЕРБ и министрите на партията. В момента тече заседание на изпълнителния съвет.

Голямата въпросителна пред премиера е дали ще спази заявката си да подаде оставка още тази вечер, в случай, че Цецка Цачева загуби на първия тур.

Всички социологически агенции преди днешния изборен ден даваха преднина на Цачева, която обаче не се оправда.

Финансовият министър Владислав Горанов, който беше на срещата на щаба на ГЕРБ, отказа да коментира въпроса за решението на Борисов. Пред Нова телевизия той заяви, че все още няма единна позиция на ГЕРБ и партията очаква окончателните резултати. И отрече да е „министър в оставка“.

Референдумът е на ръба на императива

Днешната висока избирателна активност очаквано повлия и на активността за референдума. Той е валиден, но активността е много близо до границата, над която резултатите от него ще са задължителни. По данни на социолозите, тя е под прага за задължителност – 3 500 585 души, колкото е броят на хората, гласували на последните парламентарни избори (през 2014 г.).

Има риск данните на социолозите да се разминават с реалното гласуване за референдума, тъй като те броят единствено отговорите на трите въпроса, а е възможно някои избиратели да са гласували само на един въпрос, посочи Боряна Георгиева от „Алфа Рисърч“. Ако има такива, това означава, че активността може да е по-висока и резултатите да имат задължителен характер.

Ако се окаже така, то парламентарните избори ще станат мажоритарни, гласуването ще остане задължително, а субсидиите за политическите партии ще бъдат намалени десетократно на 1 лев на избирател за година. И при трите въпроса преобладават отговорите „да“.

Според „Алфа рисърч“ 74.2 процента от гласувалите подкрепят мажоритарния вот, 65.6% – задължителното гласуване, а най-категорична е подкрепата за намаляване на субсидиите на партиите – 78.1%.