С властта падат задръжките

Властта не прави хората лоши – просто разкрива истинската им същност. Този извод прави Майкъл У. Краус в анализ за QZ.

Още по темата:

*Заглавието е на Ureport.

„Kогато си звезда, ти позволяват да го правиш. Можеш да направиш всичко“, похвали се кандидатът на републиканците за президент Доналд Тръмп в наскоро изтеклия запис на Аccess Hollywood, разкрил отношението му към жените.

Разбира се, властта, която идва с известността, не позволява, и не би трябвало да допуска никой да наранява останалите. Но думите на Тръмп са доказателство за съществено откритие на едно психологическо проучване:

Колкото повече власт придобиват хората, толкова по-свободни се чувстват да бъдат истински себе си, като действат спрямо целите и ценностите си.

С други думи, за властта не е присъщо да разгражда. Тя просто изкарва наяве истинската природа на човека.

Научният труд на Краус, съвместно с професорите по психология в калифорнийския университет „Бъркли“ Серена Чен и Дачер Келтнер, успешно илюстрира този феномен.

Тримата са накарали участниците в изследването да си припомнят момент от миналото, в който са имали власт, а в същото време някои от тях са си спомнили такива, когато са нямали. Това следователно ги поставя в графата хора с властови и невластови начин на мислене.

Следвайки тази логическа последователност, тримата учени са попитали хората как се държат с три важни социални групи, към които принадлежат – приятелите, семейството и колегите.

Когато участниците били помолени да се сетят за момент, в който им е липсвала власт, личните им характеристики стават колебливи в зависимост от групите. Този образец предполага, че липсата на власт кара хората да променят отчасти характера и поведението си в различна социална среда, за да постигнат различни цели или да отговорят на очакванията на другите.

Противно на това, щом участниците са помолени да се сетят за период, когато са имали власт, те стават по-последователни в отношението си към различните социални групи. Същата свобода, която идва с властта, им позволява да са едни и същи, независимо от контекста. Последващо проучване с подобни методи също открива, че хората с власт се чувстват повече себе си, отколкото онези, които са накарани да мислят, че им липсва власт.

Най-полезното от подобен тип проучвания е, че придобиването на власт позволява на хората да се изразяват свободно в ситуации, при които другите внимателно биха преценили как поведението им влияе – или вреди на другите. Това е окей, ако имаме лидер, който е честен по природа, загрижен и състрадателен. Но е лоша новина, ако водачът е вътрешно егоист, пали се лесно или му липсват морални устои.

Друго проучване на автора – заедно с професора по психология от университета на Торонто Стефан Коте, стъпва точно върху тази хипотеза. Двамата измерват просоциалната ориентация на лицата – базовата им нагласа да са грижовни и състрадателни към другите. А след това правят оценка колко власт и независимост имат те на работното им място.

Двамата откриват, че хората с власт и просоциална ориентация постигат по-добри резултати в тест, който мери способността им правилно да разчитат емоциите в израженията на лицето. Хората с власт, с ниски резултати в просоциалната ориентация обаче постигат по-ниски резултати на теста. Накратко, ако нямате естествен уклон към състраданието, добиването на власт ви кара да сте още по-малко чувствителни към чувствата на другите.

Фактът, че властта подсилва негативните лични качества, се отразява директно върху поведението. Друго проучване на проф. Катрин ДеСелес от университета на Торонто показва, че хората, които по-малко ги притеснява смъртта, е по-вероятно да нарушават правилата на работа – но само ако имат власт.

Резултатите от по-ранен експеримент сред колеги на Чен са сходни. От него излиза, че хората с власт и общителен характер – тези, на които е по-лесно да се доверим или съгласим във връзка – е по-вероятно да помогнат на партньора си в отчаяние. Обратното, хората, които не са толкова социални, е по-малко вероятно да помогнат.

Всичко това показва, че властта действа деградиращо на хората, които вече имат трески в характера си, защото им дава възможност да действат безпрепятствено, и да се отнасят с другите по начин, който съответства напълно на собствените им цели и интереси.