50 стотинки на ден

Снимката на сандвича с лютеница и 2.4 грамчета сиренце (а може би имитация), раздаван като „безплатна закуска“, осигурявана от държавата за децата от I до IV клас ми припомни за Лукановата зима, когато прибирах сина си от детска градина и той, милият, беше вечно гладен. Имаше една седмица, когато им раздаваха по един бонбон „Амфора“ за следобедна закуска…

Още по темата:

След това се сетих за една приятелка, която преди много години правеше хлебчета със сусам вкъщи и ги увиваше в салфетки от „Макдоналдс“, за да не се присмиват на дъщеря й в училище, че не може да си позволи… „мак“. Сега щеше да е био- и супер снобария, антиджънкфудсмайка и али-бали. Тогава си беше немотия и майчина любов.

За себе си ще кажа нескромно, че съм от майките, които са правели сандвичи, курабии, сладки, сиренки и какво ли не, за да хапват децата ми нещо домашно приготвено в междучасията. Това, при работния ми ден, е налагало да бъдат произведени или призори, или в полунощ.

Там, където държавата храни – в буквалния смисъл, гражданите винаги са гладни. Причината е, че обществените поръчки са (почти) винаги по корупционни схеми. Армията ни може и без модерни оръжия, както се вижда, но без храна не.

В случая с „безплатната храна“, доставчиците се избират от директорите на училища. Какво пък – срещу някаква сума под масата, тонове пържено и печено тесто, пълно с яйчен прах, набухватели, свинска мас, растителни мазнини, имитация на сирене и извара, лютеница, наблъскана с нишесте и всички фалшификати, които бълва хранителната ни индустрия, се разпределят по училищата.

Кой контролира директорите? На практика никой. Колко често се проверява качеството на храната в училищната лавка/стол/бюфет и родителите наясно ли са? В непредставителна анкета с десетина души, които имат деца-ученици в началното училище, всички вдигнаха рамене – изобщо не успяха да се сетят. Би трябвало инспекциите да се правят от Българската агенция по храните (БАИ) заедно с представители на Регионалните инспекторати по образование. Дрън-дрън.

Господата министри Петър Москов и Красен Кралев – съответно на здравеопазването и на младежта и спорта, бяха подели в името на имиджа и рейтинга си кампания за здравословно хранене в училищата. Тя се изчерпа с няколко изявления, една страница във Facebook За здраво поколение, в която единственото по темата е профилната снимка на усмихнати деца с банан в уста и толкоз.

Стоят си машините за кроасани, кока-кола и други газирани напитки и пакетирани вафли. Погина безславно идеята за данък вредни храни, от който Москов „планираше“ едни митични 150 милиона лева.

Миналата година една жена ми беше споделила за неравната си битка с директорка на столичното училище „Васил Априлов“ – за да бъдат премахнати храни със съмнително качество и годност от училищната лавка.

Снимката на сандвича с две-три акварелни мазки лютеница и сирене като за анорексик предизвика гняв в социалните мрежи. За всеки ученик държавата отделя по 72 лева на година. Сметнете при над 240 000 ученици от първи до четвърти клас колко са парите. Този път няма да предложа да поканят Джейми Оливър да храни учениците ни с тези пари.

Най-добре да се промени регламентът, при който се избират доставчиците. По bTV Асен Александров, директор на 51-о училище в София, който се оказа и съветник на просветния министър, заяви, че в неговото училище обсъждали и рецептите с родителите. Защото производителят на сандвичите каза, че ги приготвил по рецепта, описана в задължителен рецептурник „Сборник рецепти за ученическите столове и бюфети“.

Родителските настоятелства обаче трябва да имат право да решават кой да доставя храната в училище, без да ги контролира директорът – и при прозрачни процедури. А рецептите може да се пускат и на сайта на училището, където да има и форум за целта. (Ако някой знае за подобна добра практика, да каже.)

А най-добре изобщо да няма сандвичи/закуски. Само плодове, зеленчуци, кисело/прясно мляко. Всичко друго е боклук.