АЕЦ "Белене". Закопаното...

АЕЦ „Белене“. Закопаното…

Сагата за АЕЦ „Белене“, в чието строителство малка и бедна България трябваше да закопае близо една трета от брутния си вътрешен продукт, е сага за лобизъм, вероятни корупционни действия, увъртане от страна на институциите. Но всичко това е гарнирано неизменно с едно и също – пари, пари, пари, изтичали от държавните ни енергийни компании и държавния бюджет.

В няколко публикации Ureport ще представи есенцията на сагата. Така, както я описват магистратите в решението на Международния арбитражен съд в Женева, прегледали томове документи – благодарение на източник, запознат с него. Със съкращения.

Още по темата:

Строежът на АЕЦ „Белене“ започва през 1987 г., но е спрян през 1990 г. поради липса на достатъчно финансиране. Спира за втори път с решение на 42 НС през март 2012 г. Следва делото…

Какво иска Русия

Според решението на Международния арбитраж в Женева „ответникът (НЕК) е длъжник на ищеца (руската „Атомстройекспорт“ – АСЕ) за предприети работи с очакването, че двете страни ще подпишат окончателния договор за ИДС, за чието неподписване отговорност носи единствено Ответникът“.

Твърди се, че АСЕ е длъжник на своите подизпълнители заради закъсненията и отмяната на проекта. Настоява се да бъдат отхвърлени изцяло насрещните искове на НЕК. Искът е за 1 143 085 520 евро плюс малко над 221 милиона рубли плюс лихвите.

За основа на иска служат 2 споразумения – споразумение за изграждане на АЕЦ „Белене“ между АСЕ и НЕК от 29 ноември 2006 г. и Рамков договор от 28 ноември 2007 г. Към тях има общо 13 анекса. Договор за АЕЦ „Белене“ така и не е подписан.

Стартът при кабинета на НДСВ-ДПС

През април-май 2005 г. НЕК избира Parsons, член на WorleyParsonsGroup, за архитект-инженер на проекта „Белене“. На 10 май 2005 г. НЕК одобрява условията за публичен търг за цялостно изпълнение, изграждане и въвеждане в експлоатация на двата блока на АЕЦ „Белене“. Готова е и тръжната документация.

От участниците се очаква да оценят с какви средства съществуващото на площадката съветско оборудване може да се внедри в проекта и да се намали цената на офертата със съответната сума.

Отбелязва се, че Блок 1 от АЕЦ „Белене“ е частично завършен, вкл. оригиналния проект и доставката и инсталирането на някои от основните части от оборудването. Извършена е и някаква част от работите по фундаментите на Блок 2.

1200 евро на киловатчас са посочените целеви капиталови разходи за едно денонощие работа по новопостроената централа.

След като изискванията показват, че от участниците се иска да направят оценка на извършените до момента работи, то руските компании, т.е. АСЕ, са облагодетелствани по дефолт. Спечелилият трябва да има приблизителна оценка и план за действие на извършеното на площадката до момента. А именно „Атомстройекспорт“ е наследник на енергийното ядрено министерство от съветската ера.

На 27 януари 2006 г. АСЕ подава своята търговска и техническа оферта за АЕЦ „Белене“, която съдържа три ценови варианта, като във втория се призовава за изграждането на нова АЕЦ, без да се вземат предвид наличните сгради или друга структура на площадката на АЕЦ „Белене“.

Точно този вариант става обект на последващи преговори между НЕК и АСЕ и в крайна сметка е основата на договореностите, постигнати от страните. АСЕ подава своята оферта в партньорства с консорциума CARSIB – френската Аreva и германската Siemens.

Малко след това „Росатом“ придобива контрол над АСЕ.

При тройната коалиция…

На 25 август 2006 г. Worley Parsons препоръчва АСЕ да бъде участникът, класирал се първи в търга. С протокол 42 от 30 октомври 2006 г. бордът на директорите на НЕК избира АСЕ за изпълнител на проекта, изграждане и въвеждане в експлоатация на блокове 1 и 2 на АЕЦ „Белене“.

Преговорите по договора започват на 14 ноември 2006 г., а на 29 ноември е подписано предварителното споразумение. Договор така и не се подписва – въпреки че страните се споразумяват да започнат незабавно и добросъвестно преговори за такъв.

След подписване на споразумението от 2006 г. двете страни продължават преговорите, а на 15 декември 2006 г. WorleyParsons представя на АСЕ от името на НЕК проект на техническо задание. В същия този декември спират блокове 1 и 2 на АЕЦ „Козлодуй“, а остават само 3-6.

На 1 януари 2007 г. България се присъединява към ЕС, а на следващия ден – 2 януари, е официалната Начална дата на Споразумението от 2006 г. Започват преговорите за окончателния вариант на договора, както и оценка на остарялото оборудване на площадката в Белене.

На 20 май 2007 г. НЕК започва официална процедура за търсене на стратегически инвеститор в АЕЦ „Белене“ – чрез покана за участие в тръжна процедура. На следващия ден НЕК подписва Споразумение за отпускане на заем с BNP Paribas за сумата от 250 милиона евро – като мостово финансиране за АЕЦ „Белене“ и други проекти.

От тези 250 милиона евро само 77 милиона евро са похарчени за АЕЦ „Белене“, а остатъкът – за други проекти на НЕК, включително за АЕЦ „Козлодуй“, гласи документацията. (За да ги върне, по-късно БЕХ ще емитира облигации за два пъти по-голяма сума, но това е през 2013 година – б.р.)

Започват нескончаеми критики от страна на НЕК и нейния архитект инженер към проектната документация на АСЕ. Според тях идейният проект, който руснаците представят, не е достатъчно технически изчерпателен и в завършен вид, за да бъде представен пред МРРБ за издаване на разрешително за строеж.

Окончателна версия на идейния проект е представена едва на 27 май 2008 г. Противоречия между страните има заради типа самолет за целите на защита от самолетна катастрофа – НЕК настоява за Боинг 747, а АСЕ – за по-малък самолет, както и за изискването за контейнери с двойно предназначение за съхранение и транспортиране на отработеното ядрено гориво.

Едва на 31 юли 2007 г. НЕК прави авансово плащане от 32 198 212 евро. А забавянето продължава, като АСЕ продължава да изготвя различни версии на Идейния проект, който е първата част от общо три етапа на проекта за Втора атомна, през цялата 2009 и 2010 г.

НЕК и АСЕ започват с анексите, като общият им брой до март 2012 г., когато е прекратен проектът за АЕЦ „Белене“, достигат общо 13. Една от причините е, че не са изпълнени т.нар. ключови събития, предвидени в Споразумението от 2006 г. Първото допълнение е подписано на 28 декември 2007 г. Непосредствено след него, навръх Нова година, е подписано второ – за да удължи валидността на Споразумението от 2006 г. до юни 2008 г., тъй като първоначалната крайна дата е 2 януари 2008 г. – тоест една година след началната.

Колко струва площадката. Големият шлем

Според анализа, направен от WorleyParsons за материалите на площадката на АЕЦ „Белене“, пазарната цена на оборудването, което е налично, но „не може да бъде интегрирано“, е 295 981 120. 102 евро.

Рамковият договор се подписва на 28 ноември 2007 г. – за „доставка на оборудване извън наличното на площадката на АЕЦ „Белене““.

На 18 януари 2008 г., в присъствието на президентите на България и Русия Георги Първанов и Владимир Путин, НЕК и АСЕ подписват „Договорно споразумение“, което излага основните договорености на страните по проекта „Белене“, и ангажиментите на всяка от тях. Договорното споразумение изрично потвърждава, че цената е 3 997 260 000 евро плюс ДДС и мита.

Документ от 4 страници, който би трябвало да замени всички предишни споразумения между страните по отношение на строителните работи, но тъй като окончателният договор не е подписан, договорното споразумение така и не влиза в сила. Междувременно българската страна отказва предложения от руския президент Путин държавен заем на България за АЕЦ „Белене“.

Тъй като съществуващите на площадката на „Белене“ сгради са предназначени за друг тип реактор, е предвидено да се разрушат. Демонтажът на сградните структури и съоръжения е оценен на 109 004 179 евро, което се прибавя към общата цена.

Инвеститор

През цялата 2008 г. НЕК усилено търси стратегически финансов инвеститор в проекта. От получените оферти в началото на 2008 г. са одобрени две – на RWE и Electrabel. На 29 септември същата година НЕК класира RWE на първо място.

При преговорите обаче, в проекта за съвместно предприятие, RWE настоява за включване на клауза, според която има право да се оттегли във всеки един момент до финансовото приключване на проекта, и ще подпише за съвместното предприятие, само ако е в състояние да изясни всички клаузи по идейния проект.

Освен това изрично заявява, че до успешното финансово приключване на проекта Белене, първоначалната инвестиция, която ще направи, ще е не повече от 10 милиона евро. Скромната финансова подкрепа на RWE буди опасения в НЕК и тогавашният й шеф описва в писмо до МИЕТ дейностите, които компанията ще трябва да финансира сама – 193 милиона евро съгласно споразумението от 2006 г., 109 милиона евро за демонтаж на старите съоръжения, 230 575 000 евро първоначална вноска за оборудването. Което доближава сумата от 550 милиона евро. А наред с това „Атомстройекспорт“ предявява претенции за още 430 милиона евро.

Въпреки финансовите ограничения, шефът на НЕК Любомир Велков предлага съвместно с руската страна да се проучат възможностите за осигуряване на средствата. На 19 декември 2008 г. НЕК и RWE подписват договор за създаване на проектно дружество, което да притежава и експлоатира АЕЦ „Белене“.

Предвидено е, че RWE ще раздели своя дял от 49% в него с един или повече инвеститори и призовава към разработване на съвместна финансова концепция с НЕК. Според документа крайната дата за финансовото приключване е 31 декември 2010 г.

Поредно протакане – и поръчка

Поради изискването на производителите за авансово плащане на 20-30% от стойността на оборудването, и разработване на проектна документация, АСЕ не успява да започне процедурата. Руската компания предупреждава НЕК, че ако продължава да изчаква, навременният пуск на проекта е застрашен, а цените ще се увеличат.

На 2 октомври 2008 г. АСЕ предлага на НЕК да се подпише петия анекс, като прилага и чернова на текста му. Според нея АСЕ ще достави компонентите и ще изпълни описаните в анекса дейности срещу 679 345 870 евро. Освен това текстът предвижда пълно финансиране и гаранция за плащане от страна на НЕК на „пълната цена по приложение 5“, вкл. ескалация по индексите на руската статистическа служба.

В крайна сметка цената по Допълнение 5 е 230 575 411 евро, от НЕК се иска да направи авансово плащане от близо 67.4 милиона евро. Този анекс, който влиза в сила на 31 декември 2008 г., е решаващ, защото именно на основа на разписаното в него, АСЕ поръчва ключово оборудване за АЕЦ – реакторите и техните компоненти, парогенератора и др.

Поръчката е на заводите от Ижора и Обединените машиностроителни заводи. Арбитражът отбелязва, че българската и руската страна имат различни позиции относно обхвата на дейностите, изброени в това приложение.

Започва полагане на бетон, АСЕ ангажира подизпълнители за два бетонови възела, изпълнени от българската фирма „Мистрал“ в първата половина на 2009 г.

Съгласно цялостния график за изграждане на АЕЦ „Белене“, е планирано полагането на първи бетон за фундамента на Блок Б да започне най-късно през март 2009 г. Руската компания изчислява цената на планираните строително-монтажни работи (СМР) за цялата 2009 г. на близо 320 милиона евро. Напомнят, че НЕК трябва да осигури финансиране за целта.

И предлагат нови допълнения 6 и 7. Анекс 6 касае изброените СМР, анекс 7 – за разработване на софтуер, поръчки за кабелни тунели и др. за обща стойност 110 милиона евро. Преговорите по текстовете на двата анекса продължават през 2009 г. с участието на RWE.

В същото време с писмо от 12 май 2008 г. АСЕ информира НЕК за планираното предназначение на старото оборудване от „Белене“ за блок 4 на АЕЦ „Калинин“. Според решението на Арбитража, което цитира свидетели на АСИ, препродажбата на това оборудване е трудна поради високата му цена, ниско качество и непълна окомплектовка.

До края на 2008 г. АСЕ е закупила оборудване на обща стойност 164 785 000 186 евро.

Преговорите си текат. Идва нова власт

След като RWE се присъединява към проекта Белене, започва нов цикъл преговори за подписване на окончателен договор. Те текат през февруари, март, април, май, юни 2009 г. АСЕ не са съгласни с много от измененията, а междувременно идват избори, правителството се сменя, ръководството на НЕК – също. Новият премиер – Бойко Борисов, нарежда на министерствата да спрат изпълнението на всички текущи договори на 27 юли 2009 г.

През септември 2009 г. се провежда среща между АСЕ и новото ръководство на НЕК, с участието на БЕХ, WorleyParsons, Areva и Министерството на икономиката и енергетиката. Съгласието е НЕК и RWE да изготвят график за преговори с цел да се финализират дискусиите по договора.

По-късно обаче RWE се оттегля от проекта – и 2009 г. приключва без договор. Но преди това, на 8 декември НЕК и АСЕ подписват анекс 6, който удължава валидността на споразумението до 31 декември 2010 г.

Руският кредит

Но по-рано през годината, още при тройната коалиция и кабинета „Станишев“, български и руски официални лица започват да обсъждат възможността за руско държавно финансиране на проекта „Белене“. Арбитражът отбелязва, че в тази връзка няколко български официални делегации пътуват до Москва в периода февруари-март 2009 г.

На 28 април 2009 г. се провежда среща на високо равнище между руския президент Медведев, руския премиер Путин, българския премиер Станишев и Сергей Кириенко от „Росатом“, за да обсъдят възможността България да получи експортен кредит от Русия, за да финансира проекта.

На срещата е постигната принципна договореност за това. От АСЕ коментират успеха на междуправителствените преговори, като казват, че за да бъде отпуснато финансирането, е необходимо да бъде подписан договорът. RWE приема възможността за руско финансиране и поради тази причина съветва НЕК да изчака, преди да се свърже с френските и германски агенции за експортно кредитиране, докато няма резултат от преговорите с руския кредит.

RWE, НЕК и БНП Париба подробно обсъждат руското финансиране на работна среща на 7 май 2009 г. На нея от НЕК коментират, че вървят две успоредни линии на разговори с руската страна за кредита – политическа и финансова.

В началото на юни 2009 г. в София се провеждат срещи с представители на руската държавна Газпромбанк, но АСЕ не участва в тях. Според свидетели на АСЕ, българската страна отказала да предостави всякакви държавни гаранции, без които банката не би могла да отпусне заема.

След тази среща, на 26 юни 2009 г. руският министър на финансите изпраща писмо до българския министър на финансите (Пламен Орешарски), с което изразява желание от страна на министерството да обсъди условията за финансиране на „Белене“ – на база поканата от българския министър-председател. На 16 юли, близо месец по-късно, българското МФ отговаря, че поради промените в българското правителство, въпросът ще бъде предаден на новия министър на финансите (Симеон Дянков – б.р.).

През юли 2009 г. обаче НЕК и RWE продължават разговорите за финансирането, като стигат до извода, че единствените финансови източници за проекта са руският заем и заем от ЕИБ/Евратом. Според тях максималната сума за финансиране от трета страна няма да е повече от 5 милиарда евро, а разходите по проекта най-вероятно ще се увеличат от 8 на 10 милиарда евро.

Ерата „ГЕРБ“

След изборите на 5 юли 2009 г. и смяната на властта, представители на новосформираните министерства, както и министър-председателят (Бойко Борисов б.р.) се срещат с представители на RWE и потвърждават „ангажираност с проекта“. От RWE обаче отбелязват, че „Белене“ все още не разполага с трите фундаментални основи, без които всяко финансиране на строителните работи би било неразумно:

– структура на финансиране на проекта на място на проваленото съотношение 75% към 25% между дълга и собствения капитал;
– договор за проекта, без който всяка икономическа оценка би била приблизителна;
– цялостен график, интегриращ първите два елемента;

Преди срещата за подписване на съвместното предприятие с RWE, БЕХ в становище очертава три подхода за проекта по отношение на RWE: заявява ясна ангажираност с проекта, който е от национално значение; оттегляне от проекта и декларация, че българското правителство ще обезщети страните; декларация за непрестанна подкрепа за проекта, който е от стратегическо значение, но признавайки, че „необходимата степен на финансова ангажираност с проекта е извън финансовите възможности на българската държава, което води до искане за преструктуриране на проекта и по-широко участие на акционери.

Становището на БЕХ определя третия подход като най-добър вариант, като очертава и предимствата и недостатъците му.

– да се наеме професионален консултант – инвестиционна банка или друг, който да извърши преструктурирането професионално
– това не спестява нуждата от „рационализиране“ на проекта, което изисква много време, усилия и ресурси
– не е сигурно, че ще има заинтересовани инвеститори, дори и ако проектът бъде рационализиран
– разходите по проекта ще се увеличат, преди да могат да бъдат намалени

Ползите:

НЕК/БЕХ и RWE ще спасят имиджа си, че до момента са управлявали неправилно проекта.
Проектът ще може да продължи с обещанието, че един ден инвестицията ще се изплати.
Демонстрира ниво на постоянство в публичното говорене на българите, които вземат политическите решения.

След разговорите с RWE, по покана на България на 18 септември 2009 г. се провежда среща на високо равнище между руския министър на енергетиката Сергей Шматко и българския министър на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков, представители на НЕК, БЕХ, Росатом, АСЕ и др., за да се обсъдят трите основни енергийни проекта между двете държави, в т.ч. газопровода „Южен поток“ и нефтопровода „Бургас-Александруполис“.

По време на срещата страните обсъждат статута на проекта „Белене“, като министър Трайков изразява подкрепа за проекта, както и притеснения относно начина, по който е изпълняван до момента. Неговата позиция е:

„Проектът „Белене“ е много важен за България, тъй като стойността на целия проект е почти 1/3 от целия БВП на България. Следователно проектът трябва да се разглежда по икономически обоснован начин. До момента той не е разработван според разбирането за най-добри практики. Всъщност, няма договор. Българската страна има желание да изпълни проекта, но не като работа на парче, какъвто е подходът до момента. Няма лиценз, въпреки че според Агенцията за ядрено регулиране не съществуват непреодолими забележки: финансирането на договора за инженеринг, доставка и строителство (ИДС) трябва да бъде извършено според стандартната процедура. Необходима е цялостна концепция. Важно е процесът по строителството на централата да бъде прозрачен“.

Руският министър Шматко и „Росатом“ изразяват подкрепа за проекта, както и желанието на АСЕ за по-голяма инвеститорска роля.

Но на 26 октомври 2009 г. RWE прекратява участие. НЕК посочва, че въпреки напредъка, съвместното предприятие не може да продължи без цялостна финансова концепция за проекта. Скоро след оттеглянето на RWE и БНП Париба – водещата банка по проекта, също прекратява споразумението си с НЕК за консултантски услуги и се оттегля.

Едва след оттеглянето на RWE, НЕК подписва анекси 6 и 7, които RWE е призовала българската страна да не подписва с мотива, че ще донесат съществени „финансови рискове“ за НЕК като партньор на RWE и за самия проект.

Русия продължава настойчиво да предлага финансиране. През декември 2009 г. отново е обсъдено на ниво делегации между енергийните министерства на двете страни.

В резултат на 2 февруари 2010 г. Шматко очертава пред Трайков руското предложение за финансиране. 2009-а обаче приключва без финансов план и без инвеститор…

(Следва)