Кой трябва да отиде на Марс

Снимка: SpaceX

Тази седмица милиардерът Илон Мъск представи амбициозния си план за колонизиране на Марс. Но по време на частта с въпроси на технологичната конференция един от гостите му зададе важен въпрос: кои ще бъдат избраните, които ще предприемат тежкото пътуване за превземане на Червената планета? Американското технологично издание The Verge анализира този екзистенциален въпрос подробно и се консултира с експерти в сферата на космическите технологии.

Още по темата:

На въпроса дали нормалните хора ще могат да идат до Марс, основателят на SpaceX даде отговор, който притеснява мнозина.

„Опитваме да направим така, че всички да могат да отидат след няколко дни на обучение. Рискът от смъртни случаи ще бъде наистина голям, но не можем да заобиколим това. На практика трябва да се замислите дали сте готови да умрете. Ако нямате проблем с това, то вие сте сред кандидатите за пътуването“, каза той.

Но изпращането на произволни хора на друга планета изглежда като перфектната рецепта за катаклизъм. Все пак астронавтите, които летят в ниска орбита около Земята, преминават през тежки обучения.

Животът в Космоса означава ежедневно подлагане на невероятен стрес и натоварва хората както психически, така и физически. Така че трябва да си отговорим на въпроса точно от какво обучение се нуждаем, преди да полетим към звездите.

На чисто физическо ниво е вярно, че не е нужно да сте атлет от световна класа, за да бъдете избран. Човек с нормална физическа активност и без сериозни здравни проблеми би трябвало да получи ‘зелена светлина“.

НАСА изисква от астронавтите си да преминат „космически тест“, който на практика е еквивалентен на този на военните пилоти. Друго изискване е добро кръвно налягане и зрение, както и определен ръст.

Физическата форма обаче е само част от уравнението, при това може би най-лесната. За да бъдете американски астронавт, трябва да имате диплома за завършено техническо образование и най-малко 3 години стаж. Техническите умения и личностните характеристики стесняват избора на кандидати много повече, отколкото физическите изисквания. От 1959 г. насам едва 338 астронавти са избрани за полет в Космоса.

Всички кандидати трябва да умеят да работят в напрегнати ситуации. Много от тези в НАСА идват от армията и имат боен опит.

Добрите астронавти имат приключенски дух, но трябва да са дисциплинирани и способни да работят добре в екип. Животът на космическа станция или кораб е скучен. Хората обитават малко пространство и трябва да решават битови проблеми като това как да се справят с домакинската работа.

Когато създавате екип, е важно и да намерите правилния микс от технически умения. Имате нужда от лекари, така че всички от екипажа да са здрави. Трябват и инженери, които разбират в детайли работата на кораба, както и учени за провеждането на различни експерименти.

Пътуването до Марс ще наподобява експедициите до Антарктида. Тогавашните изследователи са имали мотивацията да оцелеят и да стигнат до крайния предел, който околната среда предлага, но все пак са успели да работят в малък екип за продължителен период от време. Настоящите им колеги вероятно ще са едни от най-добрите кандидати за пътешествие до Червената планета.

Групите, които са съставени единствено от мъже, не са добра идея. Жените по традиция са по-подкрепящи в комуникацията си в останалите, докато изцяло мъжките екипажи създават твърде остра конкуренция.

Освен това е важно възрастите в екипажа да варират, тъй като младите астронавти са по-гъвкави в мисленето си, докато по-старите имат повече опит и перспектива за цялостната цел на мисията.

Космосът е красиво, но много самотно място. Когато е на борда на космическо кораб, човек не може просто да се качи на колата и да посети семейство и приятели. По време на пътуването до Марс комуникацията със Земята ще закъснява с между 20 и 40 минути. Това означава, че контактите със семейство и близки хора ще са изключително трудни, а астронавтите трябва да са по-устойчиви на чувства като самота и носталгия.

Все още има много неща, които не знаем за психологическите предизвикателства пред пътуването до Марс. На Международната космическа станция например астронавтите могат да гледат през прозореца към Земята. Но в това пътешествие ще дойде момент, когато планетата ни ще изглежда просто като малка звезда. И никой не знае как биха реагирали хората на това.

Но, разбира се, носенето в космическото пространство може да бъде позитивно преживяване. Астронавтите, които са виждали Земята от Космоса, често описват дълбока психологическа промяна, която се определя като „ефект на наблюдателя“. Тя се описва като чувство на ментално прочистване и нов вид перспектива и самосъзнание.

„Наблюдавайки Земята в продължение на близо година, видях въздействието, което присъствието ни там има върху околната среда, особено в някои части на Азия. Това ме накара да повярвам, че могат да направя много повече, за да направя планетата по-добро място за живот за бъдещите ѝ обитатели“, казва астронавтът Скот Кели, който прекара 340 дни на борда на МКС.