Добре охранявани пришълци

На гръцкия остров Митилини крайнодесни крещят: „Да удавим мигрантите!“, в Германия с хаштаг #merkelmussweg (Меркел да си ходи) протестират срещу политиката на „отворени врати“ за пришълците, а в България ще увеличат центровете от затворен тип за бежанците.

Още по темата:

Обитателите на Стара и Нова Европа се барикадират по домовете си, пълнят килерите и като в апокалиптичен филм слушат вресливи политици, които им вменяват страх. Страхът е любимото оръжие на политиците.

Като Саркози, претендиращ пак да е президент на Франция, който заяви: „Ако искаш да станеш французин, тогава трябва да говориш френски и да живееш като французин. Станеш ли французин, твоите предци стават галите“.

А доклад на германското правителство констатира как при протестите срещу бежанци е станало ясно, че „границите между гражданските и крайнодесните протестни движения все повече се размиват“ (от „24 часа“).

Заместник-министърът на вътрешните работи Филип Гунев заяви днес, че България е поискала средства за изнасяне на един от трите центъра за бежанци в София извън столицата – и се надява въпросът да се реши до 1 година.

Тези капсули – центрове от затворен тип, са като бомби с часовников механизъм. Стотици хора, затворени в ограничено пространство, което не могат да напуснат, без възможност за труд, учене и смислени занимания. Надзиратели, които не се интересуват от тях, и няма как да установят контакт с тях, защото преводачи няма. В лагера има проституция, насилие, и болести – защото и медицинско обслужване няма, а хигиената е под санитарния минимум.

България се отнася към мигрантите като към ромите си. Скрива ги на гадно място, което след години става гето. В каквито със сигурност ще се превърнат бежанските центрове. В гетата децата не ходят на училище, газят в кал, има туберкулоза и други болести, канализация няма, хората не работят, затъпяват и се лумпенизират. И такива като изоставения в онкохематологията болен от рак 9-годишен Мустафа са много…

Защото мигрантите няма да си тръгнат. Дори и да върнем неколкостотин, да пуснем други към Стара Европа, все пак няколко хиляди ще останат. Политици и управляващи се пазят да споменават думата „интеграция“.

Вместо нея, говорейки за мигранти, използват думи като „да ги спрем“, „реадмисия“, „ограда“, „върнем“. Всеки, който говори така, ни лъже. Имаме нужда от училища, имаме нужда от работна ръка, имаме проблем с демографския прираст, който е отрицателен – умират повече българи, отколкото се раждат.

Дори и властта да сбута центровете нейде из несбъдната „република на младостта“ Странджа-Сакар, тези проблеми остават. Сега й е лесно да ни лъже – предстоят избори, цял свят се страхува от „пришълците“, гърмят взривове, хората обедняват, несигурността в утрешния ден расте. Но идва и утре, и вдругиден, и след 10 години, когато част от тези хора ще са си тук.

Следователно – време е да се мисли за програми за интеграция, за курсове по български език, за минимални образователни стандарти, за работна програма. Образованите като Елиас Сюлейман ще си намерят сами работа. Но не и другите.

Големият въпрос е: Искаме ли още гета…