По Гугъла ще ги познаете

Казват, че предприемчивите хора винаги отправят поглед към бъдещето, а песимистите не отлепят очи от утопиите за бляскава история – минало, което няма да се върне. Точно като в България.

Още по темата:

Тук споровете, било то на маса или в социалните мрежи, най-често се въртят около славното минало, военни победи и строеното от соца, „което не можем да боядисаме“, отколкото за бъдещето, което ни чака.

Изследователи от британското бизнес училище „Уоруик“ установиха, че германците са най-напредничавият народ в света. Изводът на учените е базиран на изследване на близо 45 милиарда търсения в Google, които показват, че Германия повече от всяка друга страна отделя време за преценка на бъдещето – поне в интернет.

През цялата 2015 г. германците са търсили повече информация за следващата година (2016), отколкото за предишната (2014), в сравнение с интернет потребителите в 45 държави, включително България.

В Германия търсенията за 2014 и 2016 г. се изравняват още в средата на 2015 г., докато в България това се случва едва в средата на септември. Това показва, че германците много по-рано от нас са започнали да правят планове за бъдещето си.

Когато този показател се съпостави с брутния вътрешен продукт на глава от населението в съответната държава се вижда ясно, че мисленето за бъдещето е характерно предимно за „белия свят“, към който България отчаяно се стреми. (Или пък не?!)

Освен ако вярваме на халтурките на премиера Бойко Борисов, че българинът се е опаричил – защото ходи на почивка в Гърция.

Но в нашия случай данните на Google са тревожни, тъй като достъпът до интернет в България обхваща много по-малка част от населението, отколкото в Германия – и това са предимно деца, младежи и хора в трудоспособна възраст.

Щом дори младите и жизнени българи гледат повече към миналото, отколкото напред, то как да очакваме от над 2 милиона пенсионери да не леят сълзи по соца ( а всъщност по младостта си). Очевидно внушението, че всеки следващ ден е по-лош от предишния, гнезди трайно в ума на българина – и няма перспектива за промяна в скоро време.

Ако побързаме да обвиним застаряващото ни население за този феномен, ще сбъркаме. Пенсионерите в Германия са с 1.1% повече като процент от населението от българските (21% срещу 19.9%).

Въпреки всички условности, изводът от анализа е ясен и прост. Независимо дали става дума за бизнес, личностно развитие или държавна политика, погледът напред води към успеха, а този назад – към безсмислена носталгия и самосъжаление.

И ако ще се говори за инвестиции, туризъм, международна търговия и икономически растеж е време да зачеркнем принципа „ден година храни“ и мислене в рамките на 4-годишен управленски мандат.

Славното минало не може да е пътеводна звезда. Няма как да влезем на кон в бъдещето. С мечти и визия става.