Господа генералы...

Господа генералы…

Генерал Румен Радев

Бойко Борисов влезе в политиката като Генерала. Пак ли ще го играе?Който и да питате, ще ви каже, че летците са били винаги аристократите на армията. Това не е като пехотата и партенките й. Летците са класа. А „генералските нашивки“, пуснати в оборот за президентските избори, са част от патриотичния сценарий, който притопля кампанията – поради липса на същинска такава.

Още по темата:

Профилът на подалия оставка преди ден генерал Румен Радев, шеф на Военновъздушните сили (ВВС) покрива и онзи русофилско-антинатовски вот, който социалистите поизгубиха покрай „Атака“ и други националистически формации. Все пак генералът се възпротиви – за втори път – на решението чужди (натовски) самолети да пазят българското въздушно пространство.

На пръв поглед, силно патриотично. „Воинска чест“, „родно небе“, „национална сигурност“, „суверенитет“. Понятия, прехвърляни като пуканки от мнозина у нас. Войската едва ли ще реагира на позицията му – повечето професионални войници са там, за да имат (някаква) работа. А повечето от ръководството на БА – за да добутат до пенсия и двайсетте заплати.

На втори поглед, силно неуместно. България е член на НАТО, и не само това – БСП, ръководена от Георги Първанов, и депутатите й бяха сред всички онези народни представители, приели с консенсус декларацията за членство в Алианса – на 8 май 1997 г. А в тази Декларация за национално съгласие присъединяването на България към НАТО е определено като „основен национален приоритет“.

Така че полските самолети, (руска марка – МиГ-29), не са „чужди“, а сродни. Радев е генерал от натовска армия и подобно поведение не е оправдано. Освен това въпросният air policing ще се прави съвместно с български самолети. Така че пенсионирането на Радев прилича по-скоро на дезертьорщина. Но изглежда най-доброто сечение между БСП и АБВ.

Не е тайна, че ръководният състав на българската армия е досущ като МиГ-овете, с които разполагаме – руски бранд, несъвместим с НАТО. Това и обяснява защо като президент Георги Първанов водеше такава битка за контрол над военното разузнаване.

„Тенденцията с генералите – кандидати за президент е показателна. Нямаме реално чувство за стабилност и се проявява желанието за силна ръка. Посочването на генерали от армията и полицията е проява на подсъзнателен инстинкт за стабилност. Само че тези фигури трябва да имат и политическа тежест, каза по БНР Виктор Лилов от партия ДЕОС.

Обаче Радев има шанс. Даже е по-истински генерал от Борисов, чиито генералски лампази, получени по времето, когато беше главен секретар на МВР, изглеждат малко бутафорно до кадровия военен. Въпреки пиарските четива за „генералска битка“, за да се дорисува един по-така… офицерски профил на нашия премиер. Достатъчно е да погледнете в профила му във Facebook, за да видите, че в последните 2 месеца той има прекалено много снимки и събития, свързани с армията. И приема почести досущ като главнокомандващ.

Когато му връчваше пагоните на генерал-лейтенант на 4 юли 2004 г. президентът Първанов заяви: „Връчих пагоните на Бойко Борисов с особено удовлетворение, най-малкото защото дължахме това. Ген. Борисов успя да завоюва признанието на голяма част от българското общество. Той постига много в усилията си заедно с колегите да върне авторитета и самочувстивето на всички служители в системата на МВР. Тези усилия имат и международни признания. Те бяха аргумент в стремежа ни да покрием критериите на НАТО и ЕС“.

Надяваме се, че и двамата помнят тези слова.

Борисов влезе в политиката като Генерала. Пак ли ще играе същата роля?

А днес се навършват 100 години от написването на марша на 23-и пехотен Шипченски полк „Велик е нашият войник“ – химн на Българската армия от 2001 г. Най-известният и обичан български боен марш е написан край Охридското езеро през 1916 г. от Михаил Шекерджиев по текст на журналиста подпоручик Константин Георгиев. Но това е история от едни други времена. И нека си остане история. А днес генералите са…