Конституционният съд изряза половината референдум на Слави

Слави Трифонов

Конституционният съд отряза три от общо 6-те въпроса за референдум наесен, внесени от инициативния комитет на Слави Трифонов. Отпадат въпросите, свързани с намаляването на броя на депутатите на 120, електронното гласуване и прякото избиране на МВР-шефове по места.
Решението е взето единодушно, а КС беше сезиран от президента Росен Плевнелиев.

Още по темата:

„Конституционният съд в заседание на 28 юли 2016 г. реши конституционно дело № 8 от 2016 г., образувано по искане на президента на Република България.

С Решение № 9 от 28.07.2016 г., прието с 12 гласа, съдът установи противоконституционност на Решение на Народното събрание за произвеждане на национален референдум, прието на 12 май 2016 г. (обн., ДВ, бр. 37 от 2016 г.), в частта относно въпроси с номера 2, 4 и 6.“

Предложените от „Шоуто на Слави“ въпроси бяха общо шест.

1. Подкрепяте ли народните представители да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура?

2. Подкрепяте ли броят на народните представители да бъде намален на 120?

3. Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и референдумите?

4. Подкрепяте ли да може да се гласува и дистанционно по електронен път при произвеждане на изборите и референдумите?

5. Подкрепяте ли годишната държавна субсидия, отпускана за финансиране на политическите партии и коалициите, да бъде един лев за един получен действителен глас на последните парламентарни избори?

6. Подкрепяте ли директорите на областните дирекции на Министерството на вътрешните работи и началниците на районните управления в областните дирекции на Министерството на вътрешните работи да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура?

Още снощи в шоуто си по bTV Слави Трифонов отправи обръщение към конституционните съдии

„Уважаеми съдии, утре ще сте арбитър – от едната страна седят българските граждани, а от друга политическата класа, която иска да запази статуквото и привилегиите си. Според проучване на една от най-авторитетните европейски социологически агенции – TNS Opinion. И трите въпроса се ползват с огромната подкрепа на българското общество. Намаляването на депутатите се подкрепя от 94% от анкетираните, за мажоритарния избор на полицейските началници – от 72%, а за електронното гласуване има 70% одобрение…

Надявам се, че няма да се изправите срещу българския народ в подкрепа на олигархията. Надявам се да направите нещо, от което после да не ви е срам“.

Мотивите защо не може 120 депутати са скандални

„Съдът приема, че количествено намаляване състава на Народното събрание следва да се отнесе към изключителната компетентност на Великото Народно събрание, доколкото подобна промяна крие риск от преместване на акцента в естеството на политическо представителство в посока на превръщането му в експертно учреждение. Това би имало за последица не просто нарушаване на установената от Конституцията форма на държавно управление, а би могло да доведе до подкопаване основите на самото демократично представителство. Ето защо преценката е предоставена на едно значително по-широко народно представителство, което се гарантира чрез избора на Велико Народно събрание, защото само то може да препотвърди по един пряк начин волята на суверена за подобна промяна“, се казва в решението на съда“.

Конституционният съд припомня своето Тълкувателно решение № 3/2003г., по к. д. № 22/2002 г., според което промяната на конституционно установения брой на народните представители следва да се третира като промяна във формата на държавно управление.

„Намаляването на броя на народните представители на 120 е необходимо да бъде осмислено и в друг контекст – относно формирането на кворум и на парламентарните мнозинства при упражняване на различните конституционни правомощия на представителното учреждение – при приемане на закон, преодоляване на вето на президента, приемане на закон за изменение и допълнение на Конституцията, при гласуване на доверие или недоверие на Министерския съвет, при повдигане на обвинение на президента (импийчмънт) и т.н.

Трудно би могла да бъде подкрепена позицията, че приемането на закон с гласовете само на 32-ма народни представители (Вж. чл. 81, ал. 1 и 2 от Конституцията) може да осигури изискуемата легитимност на приеманите от Народното събрание актове. Това обаче е една напълно възможна ситуация при нормотворчество от 120-членен парламент“.